Friday, July 31

*
умът лежи без воля
шептя в оглушалото ти ухо

*
някой тънко свирука
в съня си
слагам длан върху устните
но става
течение между пръстите

Thursday, July 30

Wednesday, July 29

пръстите сочат натам

на върха им
сме ти и аз
чакаме

едно
невидимо за чужди очи
съвпадение

ти и аз
се събираме
в една линия
която опасва
всички студени и топли пояси
ние сме в точката
на сгрешеното място на картите

извън това място
няма
толкова
тъмна
разделяща
страшна
вода

помисли
извън нея
ни няма и нас
които прекрачихме
заедно
себе си

смелост
е измислена дума

---


в главата ми огромната ми глава
укрепена добре със стената
която издигаше челото
и несиметричния тил
се зараждаха до деветдесет хиляди
микро-свята във всяка декада
на отиващото по дяволите
и вродено за съсипване време

въпреки тяхната неустойчивост и ранна смърт
те бяха щастливи ширейки се в огромните басейни на почти неподвижния мозък
вътре той поддържаше горещина която ги караше да живеят щастливо по принудата
на моите нервни окончания и зъбците на колелца които никой никога не е подозирал

главата ми набъбваше не ми позволяваше
нито да лягам нито да ходя изправен
бях възможно най-удобното убежище
и трябваше да изплащам с положението на тялото си
имах огромен дълг за това че нещо е решило да се разположи и да живее в мен
имах дълг
делата се извършваха вътре в мен и моята роля колкото низка
толкова и решаваща не можеше да бъде избегната

надявах се тази плесен да няма край
надявах се да пренасям вирусите
вярно като умиращо болно куче

тепърва разбирах как те започват да изместват просташките чувства които ме караха
да поддържам ненужни приятелства и да преследвам грозни и зли жени
по-мъжествени от мен и от онзи който ми подари живота
постепенно забравях идеята да им пиша благодарствени писма
тоест за да ги обикна трябваше да забравя че им благодаря

никога не сме били еднакви

за съществуването си те имаха тежки условия - по-малко от сто микрона
аз също имах условие - да се справя с двигателните си функции
докато те умират изпълват се с живот и се разрастват в мен
щях да забравя всички въпроси и всички влечения
казваха че в главата ми
има цял научен институт по вирусология
"невропатията ви днес...невропатията..."
но колкото повече ми говореха толкова повече се убеждавах
колко са незначителни всички човешки структури
как паразитира цялата човешка наука
моята биология

биология която те кара да забравиш за любовта и пак да живееш чрез нея

невежеството и блаженството и тези които писаха за тях само предчувстваха
нещата които се случват в мен

постепенно главата ми ще се изпълни ще се разшири
колкото раменете ми и балансът ще има нов смисъл
Някои изображения и открития ще бъдат унищожени
не от мен но чрез мен

(снимката на този човек ще е първото)

камшикът който ти подарих
връчвам тържествено
жест подвързан здраво
от древните майстори
залепили страниците
защото никой не би ги разгърнал
преди мен какво знаеш ти

когато ме посреща
плясъка на копитата ти
защото ти нямаш
бели каменни стъпала
блъскаш ме в гърба
защото ме обичаш
само ако стоя крачка пред теб

предупреждавах те

всички ние ще излезем от тъмното
и тогава кой ще си ти
който ме злепоставяш
с усмивката си и с гнева
с дланта която обезформя лицето ми

моят подарък
правих в тъмното
под отломките на града от кал и глина
докато премазвах пръсти
и потривах засъхнала кръв
за теб
ти който още не си забравил
вкуса на сукалче в устата си
ти с очи на стършел
и ръка два пъти по-малка от камшика на рамото

вървим като нещастни пленници
и подритваме смърдящите миди по брега
завистливи и грозни като ято изгладнели лешояди
чистата плът насън е разядената ни закуска
в града където са останали само болести и никакви хора
кой си ти че ме злепоставяш в глада и в ситостта си

попита ме само едно и аз отговорих с половин уста

бог е шишенце спирт
бог е вакса
за боси крака
черни са стъпалата ми
има бяла подкова зад мен
ако можех да се обърна и да си върна
жеста

Tuesday, July 28

.


Monday, July 27



Watch a short introfilm made by filmmaker Eelko Ferweda with words by UK Poet/Musician
Gea Russell

Sunday, July 26


бдение за мъртви късове

тънката кост
с която се задави
помня
нямаше изтръгване

"делата ти
тежат
като камъни
по моето дъно
по твоето леки и гладки
божествено мълчаливи
риби"

виновна

и ето
с моята тежест
ще дойде твоето
упокоение

и си спомнях
думите

ще подкосим
ми каза
и ги подкоси
и нямах време
за очакване

увехналата ми ръка
се рони
защото нямах сили
да издърпам
което беше кост
не корен




на една крачка
от всичко което не се е случило
пиша докато те търся
танцуващо насекомо
мед по пръстите
в обятието на твоето име
Незнаен


Saturday, July 25

*

В кошера, след първото хубаво впечатление, след светлите възпоменания за радостните дни, които го изпълват и го правят като скъпоценно сандъче на летните щастливи дни, зад това бодро движение в него насам-нататък, което го свързва с цветята, с потоците и синьото небе, с миролюбивото излишество на всички красиви и щастливи неща, - зад всички тези външни радости се крие в действителност една трагедия, която е една от най-тежките, каквито може да се види. И ние - слепците, които гледаме, но не виждаме когато гледаме, тези невинно осъдени, ний знаем добре, че не са те самите, които ний се стремим да разберем, че не са те самите, които ний не проумяваме, но това е само един от странните образи на онази грамадна мощ, която живее и у нас и реди нашата съдба.
Да, това е тъжно, както е тъжно всичко в природата, ако човек я разгледа по- отблизо. И това ще ни причинява до тогава скръб, докато ний не узнаем тайната, ако има тя такава. И ако ний узнаем един ден, че няма такава или че тази тайна е ужасна, тогава ще излязат на яве други длъжности, които може би имат още имена.
Очаквайки това нашето сърце, може да повтаря колкото му е угодно "това е тъжно", но нашия разум може да бъде доволен да си казва "това е така." Нашата длъжност в този час е да търсим дали зад тази тъжовност не се крие нещо друго и затова не трябва да махаме очите си от нея, но да я разглеждаме непрекъснато и с такава смелост и участие, като че имаме пред себе си нещо радостно.
Дългът ни се налага преди да се оплакваме, преди да осъдим природата, да се помъчим да я разберем.

"Живота на пчелите"
Морис Метерлинк

превод: Ан. Дончев

Thursday, July 23


I live with esta al pedo
I`m not actually living anymore...

Wednesday, July 22

тази стая е един завой
от черен и разнебитен път
този прозорец
е изгорялата рамка
на друг прозорец
от друго място
до деня в който
ти разбираш това
аз си спомням твоите сънища
и се изправям
от тези вечно прегънати като лист
колене
тичам да мина през средата си
тънка оризова

веднъж да успея да мина от там

да мина край теб
и да не те позная

толкова бял и страничен

Gea Russell


Wednesday, July 15

-

няма значение колко е здрава захапката му
щом не може просто да изпръхти
и да ни убие

ако продължи да лае така унило насреща ми
ще се обичаме вечно

защитник на празните къщи
пазач на разтворените врати

зад въздишката и спокойствието
спи ярост
познавам те както познавам
дървеното рамо на което се облягам

жестокостта ме кара да изтръпвам в очакване

а кучето храни своите малки

напразно

крадците си свалиха коланите
и просто ползваха умивалника

Tuesday, July 14

0

падам ниско
.да завиждаш
за спомените на другите.
за
оглозганите
кокали
на кучето
за
разкъсаните
вътрешни
доводи
когато
не ти достигат

Thursday, July 9

j.

Wednesday, July 8

_

между най-кратките разстояния
билетът е най-скъп

един човек чакаше влака легнал
един влак чакаше хората прав

Saturday, July 4

hmly

събуждам се през нощта, съсипан от сънища...сънувах как се оплитам в някакви нишки
и ръцете ме болят, не мога да развържа възлите, не мога да се сетя как ставаше...
плискам лицето си с вода, зеленясала в кльощавите тръби.
приказвам сам, защото ме е страх в тъмното. говоря на някого в стаята, питам го разни неща, но не чувам добре...изобщо никога не съм чувал...
твърде ми е сънено,та не го разбирам.
лягам, а леглото ми е толкова топло,че веднага се унасям.
възглавницата ме души,винаги я махам насън...
притискам се в стената, целувам я ...какво би направил човек в съня си...
сутринта намятам пуловера си почти решен да скоча от тесния си свадлив балкон. толкова ми е писнало от теснотия. и главата ми е тясна...тясно ми е и леглото, и стаята...и очите ми, които никога не съм виждал
някой път се взирам в нещо, но не мога да го видя в целия му размер. и това ме влудява...ограниченията са направени с някаква цел. и когато разбера каква ще си наточа зъбите и ще разкъсам причините.

когато съм най-зле все съм сам. и добре,че лекарите не идват по домовете...
ръцете ми са готови за всички кръвни проби. само,че в кръвта ми нищо не е останало, алкохола се е напоил... играе на зарове и увеличени левкоцити, живея с дрогата на втория етаж...това е...
от хапчетата ще си направя макет на малък град...градът на спокойствието,града на съня,на забавянето...на смъртта.
приучил съм се да не уважавам живота. и да плюя по него...не съм злоблив,просто думи,който пращам в една посока безцелно, рисувам...
на втория етаж кошмарите няма да спрат, сметките за вода ще растат.
застояла вода във ваната.
глупости. много глупости наведнъж.
закусвам лимони. обядвам чай. вечерям със себе си - унищожавам се качествено.
и в счупения телевизор само филмът, който сме гледали толкова толкова отдавна....било е зима било е лято когато сме виждали и отписвали лесно...
забавяйки прииждащата
щедра смърт.

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO