Thursday, December 30

ж.с.

запознавам се с нещата които ми казваш
погледите които ми пращаш
запознавам се и с тях
ставаме най-добри приятели
не искам да излизам без тях
не искам да се смея на шегите на другите
имам проект за зала с перфектна акустика
между моя и твоя свят
между моя и твоя шум
между твоя и моя сън
между ролите които играем
вратите са една срещу друга
и винаги ще знаем
точната секунда
в която влизаме
в която излизаме
в която сънуваме
в която се будим
в която думите са изплували
след 23 годишно
презокеанско гмуркане

запознавам се с тях
ставаме най-добри приятели
не искам да си спестя нито една от тях
говоря им за теб
и по-малко за себе си
и се усмихвам
само така както мога да се усмихвам
ако те има теб
за когото разказвам

Sunday, December 19

ІІІІІІІІІІІ-----ІІІІІІІІІІІІ

-


да бъде празно от гордост
празно от изобилие
празно отвътре
това тяло
което измислях
на което пожелавах
само хубави неща
за което правех
самоделни
взривни устройства
за което
подпалих църква
след като се молих в нея
да бъде спокойно
даже отпуснато
да бъде оформено лошо
прегънато криво
раздърпано малко
незабележимо
да бъде твърдо с юмруците
и меко в пороците

...-.-.-...-.

вдървена

не мога да се превия
да се сниша
да се прикрия от глада
който не изпитвам
и от който се оплаквам с години

вдървена

разрязана с изтекло лико и лепкави сокове
безгрижните птички кацат на перваза пред мен
а моите клепачи ги гонят като със камъни
че ослепяваме
че се обездвижваме
неотложно и безпричинно
съжалението
ме измества
от този прозорец
от тази врата
зашлевява ме със звън от удар с верига
да можех да бъда
онова с което ме удрят
но никой не ме удря
и никой друг не можех да бъда

___"__"



закъснявах
с откъсването
откъм главата
по дължина
отбележи
нарушени
сме
като пропорция
перспективните
ще го различат
и ще си запишат
грешката

ако бях
наполовина мен и наполовина твоето рамо
...
отчупени части
нарушени като пропорции
самостоятелни като болест
игра на спазми
пием кората
на дърво
от което сме падали
с теб знаем,
че чудовищата прощават
на нещата със корени
ако бях наполовина мен
и наполовина твоето рамо
ако винаги се събуждах
на същото място в съня
щях да запомня
това място
от което си тръгнахме
полепени със черен пясък
ако ръката ти беше ръката ми
...

Monday, December 6



първа врата на съня


- В мъгла съм...
Не знам как да се разделя с нея
Тя ще си тръгне бавно от мен,
а аз още няма да знам,
че съм преследван

втора врата на съня

Напускам бързо града, чиито очи плачат,
чиито ръце не могат да се протегнат
Времето е толкова тихо, а исках да има вятър -
косата да скрие очите й и после...?

трета врата на съня

Разбирам, че съществуваш
Ръката ти върху моята
прави я по-бяла
Ние сме два напълно еднакви свята,
когато го разберем - вече не си приличаме

четвърта врата на съня

Пътувам между бели стройни дървета
Имам нужда
Имам такава нужда да измълча цялата белота
Притискам се в тях и се навеждам
мои бащи мои майки
моите по-големи сестри
вървя между тях и мълчанието угасва

Разбран съм

пета врата на съня

Виждам следите които още не съм оставил
Лекувам се преди болестта
Обичам преди любовта
Пътувам

шеста врата на съня

Пълня гърдите си с теб
Спокойно. Нищо излишно
Диханието ти в чаша топло мляко искам да съм
Докато градът ръждясва под тонове млечна мъгла

седма врата на съня

Мъглата, която се връща в тялото
през последната врата на съня
Не знаех, че не съм я напускал
Не знех, че аз я следя

Friday, November 26

--


време
ликуващите нотки на потвърждение
време
болка ще е
да се измъквам бавно
изпод ноктите му
докато ти гледаш
празната чаша
да прави стъклени пируети
високо далеч от ръцете ти

--

откъм мен
откъм хората
каквито ги разбирах
идваше вятър
и вятърът ни казваше
как да обърнем глави
надолу
на юг гледайте
оттам сте дошли
оттам ще видите
завръщането
поход на сенки
сенки на стени
и на камъни
от вътрешната страна
на дрехата ми
груба кожа
която не помня своя
облякъл ме е някой друг
студено ми е в теб
беше написал
от външната страна на ръката ми
а аз?

твърде късно
леко въоръжена
воювам с обърнати длани

Tuesday, November 16

помисли ли...

казват че е студено
притварям
дъх скъсан от устните
малки разнежени
зимата
зла захар в косите
залепям мигли
в стъклата
чакам
в будно състояние
на болест
това вътре в мен
с тази температура
ти ли си
уловил само
безкрайните ми ръкави
които протегнах до твоя бряг
когато рисуваше
тази река
помисли ли
колко дълбока
ще бъде

-.\-------\-



ще ми казваш

"не, ти не си болна
виж, това е твоята кожа
твоя е, когато я докосвам
и е твоя,
когато не мога да я докосна"

ще ме увещаваш,
че не това е болестта ми,
ако не се разпознавам

не това е кървящият палец,
с който описвах ръката ти
върху бедрата ми

но аз ще запомня
тази рисунка на нашето тяло
оставено да лежи
между небето и земята

не ме увещавай

Monday, November 15

мост

те са
обърнали гръб
необелили дума

аз съм
научен да мълчи
нарочен да свързва

ваша светлост
ваша милост
върша лудост
мъничко
богоугодие

Saturday, November 6

.

I'm trying not to represent my generation

it's only a silly try

Thursday, November 4

"



гледам петната от кафе по пода
и колкото по-дълго ги гледам
толкова повече заприличвам на тях
жълта в сивото на стъпките им
има едно успокоение
и то е че опитваме
да ги събудим

Monday, November 1

моно

.

той - по-малък от дрехата си
виси с останалото пране и говори:

живея в отворена лудница

всичко е забранено

никой няма да ми прости

богати

бедни

лежат в приюта на своите класи и умират

плъховете са най-щастливите живи същества
те разбират смисъла на тази пъстра отвратителна локва
нo се валят заедно с нас
търсят изходи и прокопават входове
с талант какъвто липсва на хората

всяка улица е печат

крак стъпил върху гърлото на града

стегнат възел

тънки стени на една вена
в която течем и се изливаме
докато не спрем да се съсирваме
в другите

не си позволих да вярвам
че има как да изляза оттук

прекъсвам мисълта си

не ми е хрумвало
че и те прекъсват своите мисли
само че с по-малко болка
с по-малко трепет
 и по-малко любов
към собствената си болест

трябваше да обикна това място

трябваше някой да ми прости

II


трибунал
защита на незащитимия

аз не мога да пиша

мога само да съпоставям небивалото с онова,
което нямаше как да продължи

мога да се засилвам
мога да се засилвам и падам,
но не мога да падна без засилка,
не мога да падна,
ако сам,
най-сам от всички
не се затичам,
докато сам не избера целта,
в която да се препъна

спирам да пиша
защото не мога да се отърся от думи като
"като"
"ако"
"и"
"може би"

свързвания
изобилия от връзки
около мен
зад гърба ми
и право в лицето ми

взаимовръзки и съпоставяния на взаимовръзки

трябва твърде много хартия
за да се опише жертвата която
може би никога няма да направя
която може би
никога не съм бил аз -
спасен от сравненията
и в гибелта на сравненията

страна в която проверяващите
 са повече от проверяваните
стоях изправен
не за да се призная виновен

вися приведен -
изкупвам

Wednesday, October 27

-=-


няма съкровище което не мога да намеря за теб
няма море в което да се разбие лодката ми
няма да се откажат от мен златните листа по дърветата
дъжда ги измива от всичко полепващо
така както аз съм дъжд за всяка дума за цялата кал опръскала тъжните думи
преди пишех без да се тревожа, че те са мръсни - сега искам да блестят за теб
искам да виждаш проблясъка между продължителните тъмни часове които чертаят концентрични кръгове около нас
които вярваме един на друг които сме затворени на този малък континент
обграден от униние и неограничени възможности
ти знаеш повече отколкото аз
а аз чувствах това много по-рано

есента е влажна и дълга
помня, че беше есен, когато разбра за мен...
бях скрита зад едно отровно зелено стайно растение
дали се опитваше да ме сравниш с нещо, с което не си приличам
направихме си среща
ти каза да донеса меда и пчелите в главата си
каза че живееш близо до Стикс..дори каза номера
усмихнах се и докато разбера вече летях към теб
една малка сребърна лъжица
с крила на малка и бързолетяща птица
гласа ти пропътува хиляди мили заради мен
завърташе се правеше пируети и се осукваше в километричните телефонни жици
спомням си как едвам си поемах въздух и те заливах със смеха си
нервен детски
атеистичен смях на човек който току що е усетил чудото без да го види

есента е влажна
спи до мен
и мокри завивките ми
става ми много студено понякога
става ми страшно студено
хлад с мирис на нещо мъртво което не мога да събудя
будя се и си вливам половин литър черна кисела течност
вместо кръвта от една целувка, която няма да получа
вместо бодливото ти сънено лице
което се спуска надолу когато съм будна

зимата е бял парапет
палтото ми залепва за леда
палтото ми е зелен език и аз му се усмихвам макар че държи студено
отдолу никой няма да забележи как се навеждам
как страха изпада от мен като скъсан билет .. "по-нататък не може!"
лунапаркът спи
спи спрялото електричество
и бездомните животни ближат бълхите си
в спрелите блъскащи се коли
прескачам оградата
като неуспяла циркова актриса
но синьото на коленете ми ли е зелено или от него също не ме боли
синьото на коленете ми виолетова панделка която се свлича -
страданието е пробито месо...
а аз съм само още синкава кожа
не разпознавам никого защото няма никого
преди пеех за теб
сега пея за себе си
искам да те уверя че не съм добро място за живеене
на тръгване меся коняка с най-блудкавото кафе и рядко казвам довиждане

това са две състояния над страха че никога няма да те намеря
това са два абзаца от книгата
която прелита от палубата и се влива в световния океан
като изгубен животински вид
като изгубен
мъничък йоан
в огромния корем на кита

но тази книга се чете по-добре на тъмно
и се забравя с първата плъзнала светлина

Monday, October 25

Гюнтер Грас

Ако някой ден е писано да горим в ада, едно от най-изтънчените мъчения ще бъде да затворят голия грешник сам в стая с рамкираните снимки от земните му дни. Давай малко патос: О, ти, човеко, сред моментални, ненадейни и паспортни снимки! О, ти, човеко, в магнезиева светлина, о, ти, човеко, изправен до наклонената кула в Пиза, о, ти, човеко във фотостудио, изложил за снимка дясно ухо, за да станеш паспорто-достоен! Хайде сега пък без патос: и този ад може да бъде поносим, защото най-опасните снимки са само сънувани, не направени, а ако бъдат направени, не ще бъдат експонирани

Тенекиеният барабан

Friday, October 22

но най-страшно се бяга от себе си, когато не говориш за измислени герои
когато измислените герои са си хванали чантичката и са си били камшичето,
и са избрали малка къща в прерията вместо твоето "каканижене"
това е дума която чух в академичните среди ..
където създаването на измислени герои е плод на множество напъни
докато имаше измислени неща...чувах и най-изплъзващите се звуци,
говорех си с най-високите комини в града
усмихвах се на всеки, който не ми се усмихваше
защото можех да си представя усмивки
защото можех да си говоря с несъществуващите
да се надбягвам с тях
да ги разхождам където поискам
да разказвам затова как стоим един срещу друг на някаква маса
зад някакъв прозорец и перденцето (също измислен герой) е на цвят еди-какво си

най-страшно е, че бягам от себе си, защото знам, че горните 12 реда
истинският герой, този, който гледа странно след като му поднесеш
истината алангле, никога няма да прочете, никога няма да изтръпне, че се лишавам
от измисленото, за да овеществявам и от това по-страшно хичкок му кажи
..
нещата тип дневник могат да ме направят богата.
амели нотомб пишела всяка сутрин за живота на своята ...
 .това все пак дава някакъв шанс.
но нека не се отбелязва в биографиите ни...
нека се изтрие от биографиите ни
това че сме казвали нещата, които сме казвали
и още по-лошо писали сме ги . което автоматично значи
че на тях могат да попаднат майките и бащите ни

Monday, October 18

..

става кално
мисля че видях обувките ти веднъж
беше в стаята си и ми ги показа
сега не знам дали вали при теб...
лошо ли е времето има ли значение когато се будиш
ти не се усмихваш на сутринта а аз не спя без сънища
неуравновесени
избухвам и съм нервна
когато съм навън - валя
наваля
влязох с обувките тежки от дъжд и от пръст, право в стаята
в моята страна това не е прието
или поне в малките градове като моя ..
това са неща които едва ли имат значение в такива моменти
какви моменти?
ако дойда
както ти казах
че ще дойда
както се появих веднъж без тяло при теб
ако този път го взема
ако не си събера багажа ако нямам 3 чифта .. (..) това също няма значение
ако дойда и подпра длан на вратата ти ако помисля секунда преди да се осмеля
(събуждат ме все преди да се осмеля значи или трябва да съм будна или да не се осмеля е по-важно от всичко)
ако те повикам по име което ще значи че цялата горя и под краката ми е ада
а пред мен искам да видя само теб
и нищо друго на което някои казват спасение, утешение, призвание, роля.
което ще значи че съм забравила да натисна звънеца
защото не искам да те предупреждавам
за нищо и в никакви случаи дори на опасност
ако ти ми отвориш тази врата
зад която съм си представяла повече любов
отколкото две стаи могат да поберат
зад която си ти
и нищо друго
ако ти ме познаеш
кажеш
влез
това си ти
и никой друг не би могъл да бъде в тази секунда

дали ще се подпра на стената
дали плачейки
ще се подпра на стената
и ще почна да си събувам обувките???

Friday, October 15

казаха, че съм спала твърде дълго
та те ме събудиха тъкмо,
когато се осмелих...
а не можеш да отлагаш тези моменти
не можеш да си уреждаш среща с тях
с отворени очи и блъскан от вятъра
но сега трябва
да се вкопча в деня
да си харесам врата му
и да пия
докато не ми каже ДА

Thursday, October 14

к





не ми се върви срещу твоята улица и моя дъжд

флегматичната им караница
канал бликащ кафява кал и кафява кръв
не ми се пресичат нещата
които не знаят как да се разделят
не ми пречиш ти не ми пречи дъждът
пречат ми нещата
които не могат да ни разделят

..>

дойде
поседя на един крак
плю жълто на камъка
пуши жълти цигари
вика по колите отсреща
върза на стълб
някакво чуждо куче
известно време скимтяха
един срещу друг
и вместо да се пуснат
един - друг
вместо да се отвържат
от виковете и стълбовете
си обърнаха гръб
не съм с тях
тръскам в шепата си
и свиквам

Sunday, October 10

..

ех, сине,
дяволска опашко
ще ми липсваш
а когато решиш да се върнеш
не толкова упорит
не толкова опашат
ще ти напиша
едно малко обяснение на твоето бяло
а ти ще поискаш
малко обяснение на моето черно

решението е много просто -
ти взимаш моята опашка
аз си закърпвам твоята
и вече ще знаеш как боли в гръб
аз ще си припомням как бодеше в гърдите

сине, тичай сам
защото никъде няма стада от лисици
нито стада от бели развейпрах ангели
в тревата е черно и остро

о, малко сърце като синкава люспа
ще блесне за теб и ти няма да знаеш
няма да знаеш колко дълбоко на дъното...

и синьото
най-светлото синьо
има черен отблясък
и вече виждам как се навеждаш над него
и го опитваш със зъби

и... ще се отскубнеш от мен
от частта от мен
защото друга част
трябва да вместиш

Tuesday, October 5

check this out

Tuesday, September 28

_____________________


gora from foxe on Vimeo.


Monday, September 27

Октавио Пас

В тази статия - съвсем преднамерено и неведнъж - аз употребих думата "душа", вместо "съвест", "инстинкт", "разум", "чувственост", "его", "личност" или "индивидуализъм". "Душа" е дума, излязла от мода, малко двуслислена и леко влажна - от първобитната светлина, дъжда и светлината. Чрез тази "тъмна" дума хората са започнали да опознават своята същност. Узнали, че притежават душа, те разбрали, че битието им е уникално, неповторимо и до известна степен свещено. Душата е най- личното нещо, което имаме - най-далечното и в същото време онова, което ни приближава към другите, към останалите души. Само страдалият и обичалият истински, миналият през чистилището на историята, притежава собствена душа. Останалите просто нямат. Да, повечето хора нямат душа. Те имат "психология".

ЗА ПАСТЕРНАК И „ДОКТОР ЖИВАГО“

Превод: Огнян Стамболиев


Thursday, September 23

сега
той е във влака .. пътува и отдалеч вижда своята къща, като в чужда жена той не иска да се заглежда, но се заглежда в нея.. коя е тя..коя е тази къща и защо ме заговаря сякаш е моя жена...
той е сам.
разговаря с къщата в която се е родил
тя е малка
и мястото на което се намира е малко
кое прави местата на които живеем малки?
имената им. само и единствено те
кое доказва, че не сме сами?
имената на тези, които са с нас?
кое доказва, че сме сами?
хилядите имена, които не се дописват до нашите собствени и фамилни

влакът е нов и обича тази гара, не издава почти никакъв звук
спира сякаш си е вкъщи, ако не беше влак щеше да направи пирует
а това е трудно да се направи
на горещи метални релси

сега

тя е на среща със слонове
за пръв път е на цирк
води детето в себе си за ръка
за да види то
как водят маймунката на каишка

и няма никакъв смисъл в това
започнете със заключението
върни се назад извини се
затова че си писал прескачал тази и онази човешка дупка
затова че си се скрил от горе до долу
затова че обичаше криеше пазеше другите вървеше наведен
затова че виждаше стискаше зъби затова че сочеше знаеше там и нагоре
те смятат че нямаше смисъл в това
и казваха ще задвижим молбата
но не ви даваме никакво обещание
разбирате ли ние сме тези които правим справката и отчетите
ние сме
извиних им се
че през цялото време
мислех че
аз
мислех че аз съм
пишех прескачах си дупките криех се от долу до горе без да вярвам в посоките
обичах и криех че съм обичал пазех ги вървях с тежест на раменете
виждах каквото не се показваше но стисках зъби и сочех право в небето
и смятах че има смисъл един но различен смисъл
и не знаех цената
отговорът на молбата
не можеш да продължиш
обездвижен

j

тази гара
плаче да бъде взривена
и всички хора се молят да бъдат взривени
просто бъркат думите на молитвата

спят
като отворен молитвеник
с петна от време
и лепкав сок
от лоши треви

преглътни
и сдъвчи
пресечи
премини
зоните
полеви
полепни
стани
дебела муха
на меда
и попий
захарта и плача
коловозите
номерата им
туп и лицето ти
остава на вестника
някакъв незначителен
но поискан
взрив

Saturday, September 11

..

момичета..малки.. разпуснати...
винаги готови да танцуват или да ти откажат
учудваща готовност
учудващо благоприличие когато казват да
косите им крият тънките бели шии
а най-много искам да ги обходя с пръсти
да не казвам нищо преди това да танцуваме просто да стане
преди да ми откажат преди да са готови
аз съм скован
стоя в рамката на вратата
правя всичко по разписание
винаги си тръгвам в без пет
оставям тези 5 минути
преди пълния кръг
от суеверие
че това е процепът
през който мога да се измъкна
и тези малки разпуснати
може да поискат да ме преследват
може да знаят как прескачам оградите на задните дворчета
за да си поговоря с изпъдените котки на хората
вместо да крача по правата улица
и да мълча срещу кучетата които ми се нахвърлят
на улицата не се намират често
рамки на врати в които да застанеш
да потъркаш обувка в прага
да направиш крачка напред
цялото градоустройство е смазващо
затова че не можеш да си представиш поне да си го представиш
че влизаш през една врата че влизаш навреме в техния свят
всичко е намек за закъснение
дори тези малки разпуснати
които утре ще бъдат зрели и бавно оттичащи се от себе си
шиите им
казват по тях първо ще проличи
ще закъснея да разходя пръстите си
струва ми се
ще ми откажат
преди музиката да свърши
а и по-добре
в без 5 трябва да тръгвам

Monday, September 6

the desired creature

I

waiting for the creature from foxe on Vimeo.



II

the desired creature from foxe on Vimeo.



III
coming soon :)

v

Tuesday, August 31


-


понякога насън ще се римуваме
във сока на плода
откъснал се неволно от дървото

Monday, August 30

паника

*
*
*
*
*
*
какво ще правя само с това което са ме научили

*
*
*
*
*

смълчана
смрачавам
не знам как да кажа тeзи думи
на твоя език


и как да ги съединя така че да разбереш
в колко часа залезе слънцето над моята улица
в колко часа се обърнах
и слънцето вече не беше там

Sunday, August 29

'>

Човечеството което не знае как да се засища
се усъвършенства в изработката на капаци
капаци от масивно дърво и от чисто злато
от бял мрамор и алабастър
учи се да затваря нещата
учи се да затрупва

това усилие се случва над пластовете
а между тях
хора
които вървят наобратно
които се събуждат преди да заспят
 които опровергават символите
и не желаят да говорят за затворените неща зад капаците
за трудолюбието и майсторството

а и мълчат за безкрайното усилие
да пренебрегнеш това
което единствено е способно да те докаже
свободният атом
в близост до
безпосочния бяг на другите
свързващи атоми

Friday, August 27

\

само не искам да спя в толкова дълго винаги
както винаги което да ме повдига и спуска
винаги на което казвам не искам на конче
винаги заради което татко отива и казва на другите деца да не ме вдигат
защото не обичам да ме вдигат те
обичам да се повдигам сама и само понякога
не толкова винаги както другите които обичат да се премятат катерят и скачат
не като тях не като тях искам да спя всеки следобед
винаги спят следобед колко противно
винаги мляко с ориз са яли като малки дечица
винаги друсани друс друс конче
а после винаги правят противно на мен неща
противно на посоката да пишеш камшичетата на всички букви обратно
първо детско престъпление първо наказание за възрастни
което продължава а не искам да продължава толкова винаги
толкова толкова винаги

Sunday, August 22

-- - - - ------------------

а се радвах да бъда затворен
докато никого не блъсках с юмруци
докато не ме интересуваше броя на тези ъгли
толкова много ъгли всеки ден са ми казвали
че съм затворен
а аз сит
зад ключалката
без да съм поглеждал през нея
защо толкова се радвах че не гледам през нея

знам всички те ще дойдат
от една и съща посока
ще ми говорят
ще ме насочват
точно това е тяхната роля

от тази стая ще се окаже толкова късно да се излезе
защото не можеш просто да си излизаш
ако не се отърсиш от праха
ако не пробиеш поне една дупка
ако не се изправиш срещу скапания диван като пред бик
хлебарките малки тореадори в краката ми
всеки ден срещу нещо се борят
какво съм аз че не съм покрит с черно
не се промъквам в отровата

за какво ми е това чело
без кръв по него
защо е тази уста
без крясъка в нея
без пробойна

моля се да бъда объркан отново
да се оттласна от този ъгъл
в който лежах спокойно
и да се врежа в света
да разходя пепелта на покойника
по шумната улица
без земя под краката си
но с крака излизащи от душата ми
две сиви колони
и един свод
през който
ще дойдеш ти
само ти
ще ме посрещнеш
на някой от тези завои
които ги няма в този затвор
където забравих
да изправям глава
и да воювам
с всичката суета
мръсно бяла река
в мен
необятна

--

едно малко дърво спряло на пътя ми
- поговори ми - помоли ме то
- току що те срещнах,
а вече лежа с ръце
по-тежки от себе си
или тежестта им е сън
по-тежък от себе си

- не е сън, а истина
връщала се по малко

- поноси ме - помоли ме то
- там от където не мога да мина
пренеси ме, малко хвърчило
за да ти олекне след този сън
ще ти подаря
орехово мастило

Friday, August 13



І
той:
твърдост на меките
звукове
необятен ред
сърдечен
кръвен
нервен
ред

обятие -
фрактал
допуснат
до границите
при завръщане

Wednesday, August 11

<<>>

за да знаe всичко...не те пита нищо

в тайната се влиза бавно...
така както тя е станала част от мен
така и аз ще стана част от нея
когато тя се отдръпва - аз ще напредвам
а когато напредна аз тя ще отстъпва


не се издавай, не казвай - такъв съм..такъв сън ще ти подаря..
за моят сън твоите сънища не са просто разменни монети
ти ще се събуждаш в мен докато заспивам в теб
и това разминаване
вече ни струва много

---
аз не излизам от къщата
ключът излиза сам
излиза и се разхожда
после отключва
и ми разказва
какво имаше там
където не влязох
от където не се надвесих
ключът спал два дни
на врата на едно момченце
научил много игри
и има истории най-малко за седмица
аз не излизам от къщата
ключът излиза сам
и понякога не се връща

но аз не се издавам
когато ревнувам
и не се издавам
когато сънувам
че съм излязла
и не знам как да се върна

--
когато спя в подножието на планината
докато ти слизаш по склона й

-

пепел по страницата
аз ли съм камъкът
с който затискаше листа
първият лист от книгата
който иска да поиграе с вятъра
вместо с теб

пепелта е от цигарата която забравям
за да започна спокойно книгата

камъкът
объл
сив като око на птица
и тежък като ръката ти
върху устните ми

//
какво е днес?!
ден като пясъчник
пясъкът е черен
изгубвам се до глезените...
влизам или не?!
какво е днес?
в черния пясък като малко дете губя сандалите си.
страх и срам от крясъците на възрастните

-




между два празни листа



между две празни чаши





трябва да изберем

Friday, August 6

[ ]

аз съм толкова цял, колкото са цели нещата около мен
около нещата около които се въртя
изцяло зависим
изцяло сам
когато нещата не могат да осигурят зависимост
когато се пръскат и субстанциите им не знаят
къде и как да въдворят собственият си ред

аз съм толкова навсякъде
колкото тези милиарди точки които се борят да се съединят
и ако аз се съединя с тях
цял съм
и не толкова сам
колкото могат да ме направят

Friday, July 30

The word enthusiasm comes from the ancient Greek word eufousiasmz EN +THEOS meaning "inspired by or possessed by God".
The word comes from the ancient Orphic (Orpheus) religious belief system as well as the writings of Plato. The two key meanings in English of the word are:
1. Possession by a god, supernatural inspiration, prophetic or poetic
ecstasy; and
2. Rapturous intensity of feeling on behalf of a person, cause, etc: passionate eagerness in any pursuit.
It has been a traditional warning of ages, that it is our emotions that largely get human beings into trouble. Given the religious origins of the word enthusiasm and its meaning, it is understandable then that the word has been considered inferior to a great many other words such as love, bliss, joy.
In fact, a puritanical Christian definition of enthusiasm from the late 17th Century considers enthusiasm to be “fanciful, ill-regulated religious emotions or speculation.”

'The sense of this word among the Greeks affords
the noblest definition of it; enthusiasm signifies God in us'
Madame de Stael

Thursday, July 29


да се събудя от разлистването на вестник
от новината че една жена плаче
от радиото което нямаше кой да спре
от вратата която се блъскаше в прага

да се будя без подозрение
мнителност
преждевременна старост
да се събудя все още в толкова
плаващ пясък и влага
в гъсто червено
в късно лилаво
да се събудя от тази рана
която ми бе обещана
в знак на примирие
и в името на твоя покой
и твое освобождение

от войната която започваш
да се откажа
мир в името на любовта
тоест мир вместо това име
да се събудя и да не знам
че съм имала вече
тази награда
и съм я отказала

един до друг




седнали един до друг
плетем възли

моите се разплитат
твоите крепят мачтите

легнали един в друг
възлите плетат в нас
новите ни истории

стар глас ни разказва
и забравя какво става с нас
по средата

какво става с нас

в средата ни

мек залък от хляба



дотук в ръцете ни
възгласи
лятото
пяната по коленете ни
вълните
стигнали от теб до мен
и отдръпнати
от теб
от мен



Monday, July 19

.

нищото е това, за което му плащаме
нищото и всичките ни "неща" на склад в него
нищото - разликата която остава от любовта
и студените търговски отношения с нея
Нищото, което гледа от високо
както гледат много често на нас приятелите ни
не сме ги избирали, за да ги вадим от калта,
а защото с тях Нищото е най-сладко...
Пиянството...безпаричието..да легнеш в тях
гол и без нищо
празен стол
празна ръка
празна като стая с голи дъски
с празна усмивка от това, че с нищото сме останали...честни платци

Sunday, July 18

..-..-.

лесно е да те срещна където те няма
в действителност е двойно усилие
непосилно да се спреш на тяло
пълно с теб и твоята светлина

а не е сложно
да се разпаднеш на толкова много части ;

съветват: търси го на картата

трудно е да се събереш в една-единствена точка
и да се погледнеш от там

м.п.

но ще трябва да си понякога в най-плиткото за да се задълбочиш
късмет, малка подводнице
не тръгвай никъде
само се унасяй по-често
и пред погледите им
когато нищо не се случва
ти си целият там пред тях
ти си целият едно разбиране
над което водата ще се размъти и те ще виждат само мръсното над теб, а теб по-рядко
излишно е да се казва никога ние сме по-кратки от това никога
водачи на сенките
сънувачи

лепкав в тази секунда а после се плъзваш изплъзваш се от леглата и къщите им изплъзваш се от становищата и цифрите им изплъзваш се от благосклонните им лица
изплъзваш се от товара си изоставяш него и се изоставяш зад очертанията на градовете изплъзнал се бавен вятър бавна възвръщаемост на съставките
изплъзваш се от глада от жаждата изплъзваш се пръсти от чашата пръсти от пръстите им скъсал с тях скъсал с нуждите

довиждане когато казваш довиждане на тези живели кратко изплъзвания от любезност и несъзнаване на истинските лица зад които живееш известно време с които пиеш цианид с които криеш грапави скъпоценни камъни истинските лица с които ще се разделиш чао белла довиждане и специален списък с откъсващите се поздрави

доверчивостта - да ти откраднат една усмивка и алчността - да задигнеш цялото време за усмивки на един единствен човек от когото вярваш че имаш нужда
късмет, малка подводнице
достатъчно дълго стоя и бъбри в очакване

Wednesday, July 14

диалози

той: какво време
тя: отдавна отминало

тя: още ли ги броиш
той: вече само мен броят. и то наобратно

той: краката толкова ни тежат
тя: те най-много, от всичко друго
той: трябва ни нов стол
тя: това прави четири нови крака

тя: време за сън
той: за разлика от теб сънят поне може да чака



той: какво не можа
тя: не можах да обикна тези, които лъгах
той: и аз обичах само онези, които не можех да лъжа

Friday, July 9

Н

много пъти .. не ти отговарям
а нищо не е глухо у мен..нищо не заглъхва така лесно.. но това е ирония . ..
ухото ми е заглъхнало от месеци и както става обикновено, не забелязвам, че месеците ..мои наставници.. преминават във войнството на годините .. и вече не мен гледат, когато станат..чак толкова високи..и чак толкова "далече"
много пъти те чета
и се обръщам
да видя
къде съм
че не ти отговарям
и не тръгвам към теб
щом като така топло ме заговаряш. нищо топло не ме заговаря бих казала и каква лъжа ще излезе .. и ти, и аз - знаем
но сигурно пак благоволението на наставниците ме кара да не се обвинявам и да не мисля, че мога да се осъждам сама,
не съм воювала толкова време, за да се сдобия с увереност... но се борех за нещо меко и за нещо нетленно за нещо, което не мислех да адресирам до никого..ако го намеря..ако повярвам, че вече го крия под дрехите си и заобикалям хората... както се заобикалят, когато имаш една тайна.. и едно последно (безкрайно) желание

много пъти когато се обръщаш към мен си мисля, че без моя отговор
това ще бъде последно послание
някакъв последен опит
да скъсаш копчето на мълчанието
и да се роди птиче
някъде над главите ни
на някое от дърветата
които ни закрилят защото знаят за нас
и сигурно така се обличат в думи страховете и сигурно само с думи се обличат те..когато нямат никакво основание

-


видения
`от другата страна на реката
се наредили с ведрата и чакат
защо да я преливаме в нещо друго
щом и така ни познава
нас
и местата в нас`

лежа по очи и това под мен
е място без вятър
тяло в което ми става твърде горещо
да лежа в него
да се насищам от него
забравям как се става и тръгва без него

отплаване

елица на другата страна на реката
сън с който се чакаме
без да си уговаряме час за среща
той ми казва къде е
и аз знам че е там
и това е пресичането
и това е..доверие
заставаш до него
а то до тебе
и тръгвате

Thursday, July 8




Monday, June 21

понякога
имаш избор -
да ги разрежеш на две
да им оставиш изход
а колко е трудно
да бъдеш точен в разрезите
когато започват в теб
и в теб свършват

Sunday, June 20

>>>>

Monday, May 31

не бъди отдаден... събуждай се сам и щастлив от мястото което сам си оставяш
от мястото на което си ти
от мястото където не е задушно от въздишки преданост и други бози
вземи си куче бъди му приятел закусвай след него
усмихвай се на глупавите му номера
сякаш си получил
подарък
вземи си куче
бъди силен лай
но не се измъчвай да бъдеш предан
да бъдеш най-добрият приятел на кучето
ако то не се и опитва да бъде най-добрия приятел на човека
ако мястото ти е тясно
от преданост
от въздишки
и други бози

Thursday, May 27

Tuesday, May 25

--

аз съм своят
резервен план
око
тънко
гланцирано
лист хартия
лист огледало
което отделя
твоят образ
от моя
моята видимост
твоята причинност

гората в която ме губиш
оставяш ме
защото си добър с мен
не идваш при мен
защото така става
когато пътуват огледала
когато гората поеме по своя път
и събира по него
мислите на всички самотни дървета
оставени
и разрязани
от човеците

защото ти си този който ми казва
ти си своят резервен план
паметта на чашата от която пиеш
е паметта за целувката
с която заспивам

и вървя зад теб
дори да не се обръщаш
и вървиш зад мен
дори
да си мисля
че аз съм единственият си спътник
и единственият резервен план

Sunday, May 23

Малко оловно войниче, войната започва още сутрин, в леглото...в борба със сънищата, зад границата на които има хиляди будни мъже, мъже със силни страхове, страхове на силни мъже бродещи зад затворените очи
Ако спиш дори само с едно отворено око някой страх може да си проправи път и спокойно да влезе в стаята ти, и спокойно да задигне завивката, която ти се полага, малко оловно войниче
Войната в сънищата - не мисли, че там не се пролива кръв...тъкмо там кръвта се учи да се събужда и да бучи ритмично в цялото тяло...Сънищата изпреварват събитията и определят датите на предстоящите битки. Слушай мен, малко оловно войниче, аз съм сън и ти го разправям. Ти много пъти ще ме сънуваш преди да разбереш, че с различното все същото ти повтарям
границата, на която те пращат
приятелят, с когото те скарват
неприятелят, на когото ще те предадат
Всичко това го припява съня, тогава, когато е песен
или ти отнема ясния смисъл и ти говори с дебел женски глас (през смях) По време на война сънищата са безпогрешни стратези...Малко оловно войниче на бойното поле на съня пази бързите си крака и бавното си сърце от погледите на малки бели момичета
Защото и те са сънища, защото и те стрелят в гръб, защото и те в теб се прицелват, и не е важна целта...Ти си важният, малко оловно войниче...слушай съня


Tuesday, May 18

Rest in Peace, Ljiljana Buttler

Sunday, May 9

---


сънища разтворими
в мляко на пеленаче
аз за теб
ти за мен
които нищо не значим
кръвни телца
месото на рибата
свещения символ
дебнещ от всеки ъгъл на стаята
докосвахме стари дрехи
дрехи на мъртъвци
изгубени вещи
минахме покрай параклис
от който ни гледаше Свети Мина

трудно е със светците
да разбереш
ти ли - загледан в тях
те ли - загледани в теб

думи-свидетелства-достояние
плътно затваряне
срещу шум
срещу светлини

безсънието на котките в съня на другите котки
играта-леността и умората
светата троица на земята

следи от опарено
страхът да ти проговоря
да открия език
само за теб и мен
очи в очи
никога неговорен език
на тела и граници за преодоляване

Да те наричам някак
и - а - у
формулата която още не знаем

не знаехме

помниш - не помниш
между изброените
на обратната страна на мълчанието
което е тежък печат
преди да получиш мен
преди да пристигна при теб

винаги този безсмислен размисъл
преди пътуването
което
да-или-да-не
осъществя пак?
нищо не е отново
ще лъжа ли
че се старая да го запомня
и ще лъжа ли че не си го повтарям




най-дългото многоточие
предстои

Saturday, May 8

..




и да не забравяме да благодарим
за духовете, които срещаме, за орисниците, за вещиците
и призраците на 'мъртвите', които не познаваме и затова съживяваме

и да не забравяме да бъдем благодарни, защото няма лоши духове
тъкмо защото си ги представяме
и тъкмо защото те са дошли да разговарят с нас,
докато ние нелепо се учим и опитваме да мълчим сред останалите,
както и те, отчаяно, в опит да ни разберат по-лесно, мълчат сред нас

и затова, че ние също не сме лоши духове,
когато някой друг говори на нас и когато някой друг ни съживява,
точно когато се мислим за свършила история

и колкото по-трудно става да се пребродим,
защото сме празни,
толкова по-лесно
идва пролетта,
 раззеленява се пред очите ни

което го няма
иде само̀, както и ние вървим сами в пътя си
 и в страх, че сме полудели сами,
се чувстваме щастливи,
когато ни поговори някой "несъществуващ"

а тъкмо тези от сънищата ни съществуват
 и тъкмо тях викаме, без да знаем, че можем да издадем и звук

колко е хубаво да се разговориш с крайпътните камъни
или с крайпътните къщи
с очи и сажди

и така когато само се връщам
и така когато просто отивам -
да не забравям да благодаря на своите спътници,
че не ме оставят сам
и че аз тях, за нищо на света,
няма да оставя сами -
без да ги видя, без поне за малко да поговоря с тях

Thursday, May 6

Nu moon



My interactive appearance @ Nu Moon Weekender/ Rotterdam, 17th of April
check the video from the show / somewhere in between is my part




Monday, April 5




Sunday, April 4

-

облегни се добре
на страха
ще натежиш
ще събориш стените
които дебело и кухо делят
когато няма какво да делят
когато няма какво

....


да си жилав

сочен
напукан
политащ към синьото в камъка
отпаднал
слепен от дъждовна вода
и кално
и босо
движение

движение на което липсваме

с

да се намеря
в глад и изтощение
да се намеря
пресъхнал извор
преход
тънка пречупена кост
да се намеря
отпаднал
да се забравя сит
да бъда сам себе си
сам да бъда
никога намерен от своите
да се кръстя глад
да се върна
малко по малко
за да преглътна
сокът
месото
смъртта

дъждовете и гласовете

които ме носят
валят и ми казват
обратно
обратно в глада
обратно в коритото
обратно
между посоките
сам
в себе си
и под себе си
сам

Friday, March 19


минерал

камък
лек
в светлината на слънцето
по гръб
подслаждам
реката
бедрата
хълбоците
водата

лежа

и пътувам

Sunday, February 28

Novica Tadic

Conversation (1)

A two-legged bag
stops me on the street
and asks me
what I’m carrying
in bags
under my arm
carrying carrying carrying

Nothing
Nothing
Nothing
Dead Nightingale
Dead Hen


Night Passes

1.

Poor us, we are all kings
when we gaze at the starry sky.

2.

The noise of the crowd grows faint
on the town square and in our blood.

3.

The voice will re-enter the angel’s trumpet.
Once again hell will rise on its feet.


Knives, Dreams

I dream how on a flat surface
I set down knives of various
shapes and sizes.
Already there are so many of them
I can’t count them,
or see them all. Someone’s being done in
by one of those knives.

.

Saturday, February 20

...




In the depth of winter, I finally learned
that there was in me an invincible summer

Albert Camus

Sunday, February 7

-


дупка в стената
от старание да бъдеш стена
да обичаш
да бъдеш непробиваем
да бъдеш тунел
орган набъбващ
пулсиращ в кръв и вода
от кал и камък
вече бях там
гол
и прахосан от тези които са ме обичали
вече бях и там
където добре облечени
добре подстригани
добре управляващи органа
ме заместваха
благодарности и писма
деклариране на пропуснатата полза от това тяло
от този стар номер да имаш тяло и да се възползваш
има и по-сладки неща
отхапи и бягай бързо
и се ври в ъглите
и прави дупки в стените
ще напише някой нещо по теб
някой после ще го изтрие
виновните в ъгъла
загрижените
копаят дупки
всяка минута е яма
достатъчно дълбока
заради онази
която още я няма

Wednesday, January 27

Patrick Jannin


He drew me <3>
the difference


But other men are oblivious of what
they do awake, just as they are
forgetful of what they do asleep

Heraclitus

Tuesday, January 26

((((


как се потапям
в "наличност"
как ставам
една
как ставам няколко
как ме виждат
как ще ги събера
зад зъбите на оракула
заповедта на касапите
гласове
не познава
познава
как се сбъдвам
на сутринта
как се подувам
в очите си
и как се свивам
зад стени от отоци
преди да съм свършила
запиши
в списъците на храма
името си
моето
което не помня
ще бъде предречено утре
как съм една
и как няколко пъти
забравям
стрелям в това
което ме сочи
което ме е написало
вече

к

дали си скъсал с всички висящи кончета
можеш да се погледнеш вече
можеш да обърнеш гръб на картите
докато те изпитват отвращение
от лица на царици и пажове
с колко ръце ще отиграеш
този ден отрязан от часовете и датите
нахапан от момичето
и неговите въображаеми птичета
ако си го виждал да стои и да гали перваза
то е било
което се насища с остатъците
бъди добър с него
не го откъсвай
от ръкавите
раменете
нито от шията си
кончето е леко
и лети толкова бързо
колкото позволиш
на ветровете
в ръцете ти…
малка одисея на прелетните знамения
вълнението с което
създаваш нещо в гърдите си
отвъд смъртта на кожата и дрехите
железница която започва от глезените
човечета които чакат влака
в корема ти с тежест и нетърпение
очакването
което разшива
раните от телата
и телата от раните
очакването
и невъзможното скъсване
с него

сънсънсънувам

сънувам никола:

университета глупаво честване
от което се измъквам и бързам вадя от джоба си плик
имам писмо от никола с много хубав детски почерк
и после го виждам да отваря една кутия с мухички
които пъплят бавно по капака и ми казва мислиш
че само пъплят насам-натам … а те всъщност пътуват
после не знам къде е той, как съм го видяла
и се прибирам с писмото
чета го на майка ми и тя познава от кого е
аз стоя и не знам от кой край да започна писмото наново
защото трябва да се чете постоянно
и защото никола трябва да диша през него
после се будя
и му пиша писмо

====

настани се
в неудобството на тялото
на колене
се прегъни
на две на четири
на седем дни
прегъвай се
по равно
защото вероломство е
да бъдеш цялост
кръвта ти
взета е назаем
и не забравяш ли
че трябва да я връщаш
в кратки срокове
прегъни се
боледувай
в дни остъргани
от бялото
ще слизат в теб
и ще те топлят
черни
и ще почерняваш
и ще се покланяш
ниско в корените
и ще им подаваш
семето
което си събирал
клекнал
и ще предаваш
част по част
от тялото
и ще се радваш
когато се делиш
на себе си
защото веролмство
е да вярваш
че си сам и цял и вечност

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO