Friday, July 30

The word enthusiasm comes from the ancient Greek word eufousiasmz EN +THEOS meaning "inspired by or possessed by God".
The word comes from the ancient Orphic (Orpheus) religious belief system as well as the writings of Plato. The two key meanings in English of the word are:
1. Possession by a god, supernatural inspiration, prophetic or poetic
ecstasy; and
2. Rapturous intensity of feeling on behalf of a person, cause, etc: passionate eagerness in any pursuit.
It has been a traditional warning of ages, that it is our emotions that largely get human beings into trouble. Given the religious origins of the word enthusiasm and its meaning, it is understandable then that the word has been considered inferior to a great many other words such as love, bliss, joy.
In fact, a puritanical Christian definition of enthusiasm from the late 17th Century considers enthusiasm to be “fanciful, ill-regulated religious emotions or speculation.”

'The sense of this word among the Greeks affords
the noblest definition of it; enthusiasm signifies God in us'
Madame de Stael

Thursday, July 29


да се събудя от разлистването на вестник
от новината че една жена плаче
от радиото което нямаше кой да спре
от вратата която се блъскаше в прага

да се будя без подозрение
мнителност
преждевременна старост
да се събудя все още в толкова
плаващ пясък и влага
в гъсто червено
в късно лилаво
да се събудя от тази рана
която ми бе обещана
в знак на примирие
и в името на твоя покой
и твое освобождение

от войната която започваш
да се откажа
мир в името на любовта
тоест мир вместо това име
да се събудя и да не знам
че съм имала вече
тази награда
и съм я отказала

един до друг




седнали един до друг
плетем възли

моите се разплитат
твоите крепят мачтите

легнали един в друг
възлите плетат в нас
новите ни истории

стар глас ни разказва
и забравя какво става с нас
по средата

какво става с нас

в средата ни

мек залък от хляба



дотук в ръцете ни
възгласи
лятото
пяната по коленете ни
вълните
стигнали от теб до мен
и отдръпнати
от теб
от мен



Monday, July 19

.

нищото е това, за което му плащаме
нищото и всичките ни "неща" на склад в него
нищото - разликата която остава от любовта
и студените търговски отношения с нея
Нищото, което гледа от високо
както гледат много често на нас приятелите ни
не сме ги избирали, за да ги вадим от калта,
а защото с тях Нищото е най-сладко...
Пиянството...безпаричието..да легнеш в тях
гол и без нищо
празен стол
празна ръка
празна като стая с голи дъски
с празна усмивка от това, че с нищото сме останали...честни платци

Sunday, July 18

..-..-.

лесно е да те срещна където те няма
в действителност е двойно усилие
непосилно да се спреш на тяло
пълно с теб и твоята светлина

а не е сложно
да се разпаднеш на толкова много части ;

съветват: търси го на картата

трудно е да се събереш в една-единствена точка
и да се погледнеш от там

м.п.

но ще трябва да си понякога в най-плиткото за да се задълбочиш
късмет, малка подводнице
не тръгвай никъде
само се унасяй по-често
и пред погледите им
когато нищо не се случва
ти си целият там пред тях
ти си целият едно разбиране
над което водата ще се размъти и те ще виждат само мръсното над теб, а теб по-рядко
излишно е да се казва никога ние сме по-кратки от това никога
водачи на сенките
сънувачи

лепкав в тази секунда а после се плъзваш изплъзваш се от леглата и къщите им изплъзваш се от становищата и цифрите им изплъзваш се от благосклонните им лица
изплъзваш се от товара си изоставяш него и се изоставяш зад очертанията на градовете изплъзнал се бавен вятър бавна възвръщаемост на съставките
изплъзваш се от глада от жаждата изплъзваш се пръсти от чашата пръсти от пръстите им скъсал с тях скъсал с нуждите

довиждане когато казваш довиждане на тези живели кратко изплъзвания от любезност и несъзнаване на истинските лица зад които живееш известно време с които пиеш цианид с които криеш грапави скъпоценни камъни истинските лица с които ще се разделиш чао белла довиждане и специален списък с откъсващите се поздрави

доверчивостта - да ти откраднат една усмивка и алчността - да задигнеш цялото време за усмивки на един единствен човек от когото вярваш че имаш нужда
късмет, малка подводнице
достатъчно дълго стоя и бъбри в очакване

Wednesday, July 14

диалози

той: какво време
тя: отдавна отминало

тя: още ли ги броиш
той: вече само мен броят. и то наобратно

той: краката толкова ни тежат
тя: те най-много, от всичко друго
той: трябва ни нов стол
тя: това прави четири нови крака

тя: време за сън
той: за разлика от теб сънят поне може да чака



той: какво не можа
тя: не можах да обикна тези, които лъгах
той: и аз обичах само онези, които не можех да лъжа

Friday, July 9

Н

много пъти .. не ти отговарям
а нищо не е глухо у мен..нищо не заглъхва така лесно.. но това е ирония . ..
ухото ми е заглъхнало от месеци и както става обикновено, не забелязвам, че месеците ..мои наставници.. преминават във войнството на годините .. и вече не мен гледат, когато станат..чак толкова високи..и чак толкова "далече"
много пъти те чета
и се обръщам
да видя
къде съм
че не ти отговарям
и не тръгвам към теб
щом като така топло ме заговаряш. нищо топло не ме заговаря бих казала и каква лъжа ще излезе .. и ти, и аз - знаем
но сигурно пак благоволението на наставниците ме кара да не се обвинявам и да не мисля, че мога да се осъждам сама,
не съм воювала толкова време, за да се сдобия с увереност... но се борех за нещо меко и за нещо нетленно за нещо, което не мислех да адресирам до никого..ако го намеря..ако повярвам, че вече го крия под дрехите си и заобикалям хората... както се заобикалят, когато имаш една тайна.. и едно последно (безкрайно) желание

много пъти когато се обръщаш към мен си мисля, че без моя отговор
това ще бъде последно послание
някакъв последен опит
да скъсаш копчето на мълчанието
и да се роди птиче
някъде над главите ни
на някое от дърветата
които ни закрилят защото знаят за нас
и сигурно така се обличат в думи страховете и сигурно само с думи се обличат те..когато нямат никакво основание

-


видения
`от другата страна на реката
се наредили с ведрата и чакат
защо да я преливаме в нещо друго
щом и така ни познава
нас
и местата в нас`

лежа по очи и това под мен
е място без вятър
тяло в което ми става твърде горещо
да лежа в него
да се насищам от него
забравям как се става и тръгва без него

отплаване

елица на другата страна на реката
сън с който се чакаме
без да си уговаряме час за среща
той ми казва къде е
и аз знам че е там
и това е пресичането
и това е..доверие
заставаш до него
а то до тебе
и тръгвате

Thursday, July 8




Blog Archive

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO