Wednesday, October 27

-=-


няма съкровище което не мога да намеря за теб
няма море в което да се разбие лодката ми
няма да се откажат от мен златните листа по дърветата
дъжда ги измива от всичко полепващо
така както аз съм дъжд за всяка дума за цялата кал опръскала тъжните думи
преди пишех без да се тревожа, че те са мръсни - сега искам да блестят за теб
искам да виждаш проблясъка между продължителните тъмни часове които чертаят концентрични кръгове около нас
които вярваме един на друг които сме затворени на този малък континент
обграден от униние и неограничени възможности
ти знаеш повече отколкото аз
а аз чувствах това много по-рано

есента е влажна и дълга
помня, че беше есен, когато разбра за мен...
бях скрита зад едно отровно зелено стайно растение
дали се опитваше да ме сравниш с нещо, с което не си приличам
направихме си среща
ти каза да донеса меда и пчелите в главата си
каза че живееш близо до Стикс..дори каза номера
усмихнах се и докато разбера вече летях към теб
една малка сребърна лъжица
с крила на малка и бързолетяща птица
гласа ти пропътува хиляди мили заради мен
завърташе се правеше пируети и се осукваше в километричните телефонни жици
спомням си как едвам си поемах въздух и те заливах със смеха си
нервен детски
атеистичен смях на човек който току що е усетил чудото без да го види

есента е влажна
спи до мен
и мокри завивките ми
става ми много студено понякога
става ми страшно студено
хлад с мирис на нещо мъртво което не мога да събудя
будя се и си вливам половин литър черна кисела течност
вместо кръвта от една целувка, която няма да получа
вместо бодливото ти сънено лице
което се спуска надолу когато съм будна

зимата е бял парапет
палтото ми залепва за леда
палтото ми е зелен език и аз му се усмихвам макар че държи студено
отдолу никой няма да забележи как се навеждам
как страха изпада от мен като скъсан билет .. "по-нататък не може!"
лунапаркът спи
спи спрялото електричество
и бездомните животни ближат бълхите си
в спрелите блъскащи се коли
прескачам оградата
като неуспяла циркова актриса
но синьото на коленете ми ли е зелено или от него също не ме боли
синьото на коленете ми виолетова панделка която се свлича -
страданието е пробито месо...
а аз съм само още синкава кожа
не разпознавам никого защото няма никого
преди пеех за теб
сега пея за себе си
искам да те уверя че не съм добро място за живеене
на тръгване меся коняка с най-блудкавото кафе и рядко казвам довиждане

това са две състояния над страха че никога няма да те намеря
това са два абзаца от книгата
която прелита от палубата и се влива в световния океан
като изгубен животински вид
като изгубен
мъничък йоан
в огромния корем на кита

но тази книга се чете по-добре на тъмно
и се забравя с първата плъзнала светлина

Monday, October 25

Гюнтер Грас

Ако някой ден е писано да горим в ада, едно от най-изтънчените мъчения ще бъде да затворят голия грешник сам в стая с рамкираните снимки от земните му дни. Давай малко патос: О, ти, човеко, сред моментални, ненадейни и паспортни снимки! О, ти, човеко, в магнезиева светлина, о, ти, човеко, изправен до наклонената кула в Пиза, о, ти, човеко във фотостудио, изложил за снимка дясно ухо, за да станеш паспорто-достоен! Хайде сега пък без патос: и този ад може да бъде поносим, защото най-опасните снимки са само сънувани, не направени, а ако бъдат направени, не ще бъдат експонирани

Тенекиеният барабан

Friday, October 22

но най-страшно се бяга от себе си, когато не говориш за измислени герои
когато измислените герои са си хванали чантичката и са си били камшичето,
и са избрали малка къща в прерията вместо твоето "каканижене"
това е дума която чух в академичните среди ..
където създаването на измислени герои е плод на множество напъни
докато имаше измислени неща...чувах и най-изплъзващите се звуци,
говорех си с най-високите комини в града
усмихвах се на всеки, който не ми се усмихваше
защото можех да си представя усмивки
защото можех да си говоря с несъществуващите
да се надбягвам с тях
да ги разхождам където поискам
да разказвам затова как стоим един срещу друг на някаква маса
зад някакъв прозорец и перденцето (също измислен герой) е на цвят еди-какво си

най-страшно е, че бягам от себе си, защото знам, че горните 12 реда
истинският герой, този, който гледа странно след като му поднесеш
истината алангле, никога няма да прочете, никога няма да изтръпне, че се лишавам
от измисленото, за да овеществявам и от това по-страшно хичкок му кажи
..
нещата тип дневник могат да ме направят богата.
амели нотомб пишела всяка сутрин за живота на своята ...
 .това все пак дава някакъв шанс.
но нека не се отбелязва в биографиите ни...
нека се изтрие от биографиите ни
това че сме казвали нещата, които сме казвали
и още по-лошо писали сме ги . което автоматично значи
че на тях могат да попаднат майките и бащите ни

Monday, October 18

..

става кално
мисля че видях обувките ти веднъж
беше в стаята си и ми ги показа
сега не знам дали вали при теб...
лошо ли е времето има ли значение когато се будиш
ти не се усмихваш на сутринта а аз не спя без сънища
неуравновесени
избухвам и съм нервна
когато съм навън - валя
наваля
влязох с обувките тежки от дъжд и от пръст, право в стаята
в моята страна това не е прието
или поне в малките градове като моя ..
това са неща които едва ли имат значение в такива моменти
какви моменти?
ако дойда
както ти казах
че ще дойда
както се появих веднъж без тяло при теб
ако този път го взема
ако не си събера багажа ако нямам 3 чифта .. (..) това също няма значение
ако дойда и подпра длан на вратата ти ако помисля секунда преди да се осмеля
(събуждат ме все преди да се осмеля значи или трябва да съм будна или да не се осмеля е по-важно от всичко)
ако те повикам по име което ще значи че цялата горя и под краката ми е ада
а пред мен искам да видя само теб
и нищо друго на което някои казват спасение, утешение, призвание, роля.
което ще значи че съм забравила да натисна звънеца
защото не искам да те предупреждавам
за нищо и в никакви случаи дори на опасност
ако ти ми отвориш тази врата
зад която съм си представяла повече любов
отколкото две стаи могат да поберат
зад която си ти
и нищо друго
ако ти ме познаеш
кажеш
влез
това си ти
и никой друг не би могъл да бъде в тази секунда

дали ще се подпра на стената
дали плачейки
ще се подпра на стената
и ще почна да си събувам обувките???

Friday, October 15

казаха, че съм спала твърде дълго
та те ме събудиха тъкмо,
когато се осмелих...
а не можеш да отлагаш тези моменти
не можеш да си уреждаш среща с тях
с отворени очи и блъскан от вятъра
но сега трябва
да се вкопча в деня
да си харесам врата му
и да пия
докато не ми каже ДА

Thursday, October 14

к





не ми се върви срещу твоята улица и моя дъжд

флегматичната им караница
канал бликащ кафява кал и кафява кръв
не ми се пресичат нещата
които не знаят как да се разделят
не ми пречиш ти не ми пречи дъждът
пречат ми нещата
които не могат да ни разделят

..>

дойде
поседя на един крак
плю жълто на камъка
пуши жълти цигари
вика по колите отсреща
върза на стълб
някакво чуждо куче
известно време скимтяха
един срещу друг
и вместо да се пуснат
един - друг
вместо да се отвържат
от виковете и стълбовете
си обърнаха гръб
не съм с тях
тръскам в шепата си
и свиквам

Sunday, October 10

..

ех, сине,
дяволска опашко
ще ми липсваш
а когато решиш да се върнеш
не толкова упорит
не толкова опашат
ще ти напиша
едно малко обяснение на твоето бяло
а ти ще поискаш
малко обяснение на моето черно

решението е много просто -
ти взимаш моята опашка
аз си закърпвам твоята
и вече ще знаеш как боли в гръб
аз ще си припомням как бодеше в гърдите

сине, тичай сам
защото никъде няма стада от лисици
нито стада от бели развейпрах ангели
в тревата е черно и остро

о, малко сърце като синкава люспа
ще блесне за теб и ти няма да знаеш
няма да знаеш колко дълбоко на дъното...

и синьото
най-светлото синьо
има черен отблясък
и вече виждам как се навеждаш над него
и го опитваш със зъби

и... ще се отскубнеш от мен
от частта от мен
защото друга част
трябва да вместиш

Tuesday, October 5

check this out

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO