Thursday, December 29

:::

 г р а д и н а т а на п о с л е д н и я д е н


помниш ли да си бил тук
това е мястото
на което оставих черешите си през лятото
вятъра отвя леката купа
и после стъпвахме много внимателно
малко неща пазим цели
когато паднат на земята

а понякога забравяме и това
като мястото
на което веднъж сме го знаели

-

хвърляхме орехови листа
зад гърба си
и усмивката на единия
правеше пълен кръг
около усмивката на другия

-

градината
през която
декември е зелен
когато захапеш единият му край - кисел
и докато стигнеш до другия - сладък
узрял за плод
втасал за тесто
готов за вино
помниш ли тази градина

-

http://www.flickr.com/photos/theracetothepole/7837224112/in/photostream/
Photograph by Zdravka Kokalova


крадем червените панделки от вратите
и ги подаряваме на парцалените кукли на кварталните деца
кварталните деца завиждат на парцалените кукли
и крадат червените панделки от тях
вятъра ги връща обратно на олющените врати
за цвят

-

една капка сироп
в пълната чаша вода

не облизвай
лъжичката
когато се мръщи
.

Tuesday, December 27



-
заливите се смеят неудържимо
на вълната която иска
но не може да се прости с тях


-
един човек
обиколил центъра
изпълнил дробовете си със това
което вече нямаме в шепите си

-

един единствен човек
обгръща с дихание
километрите
разстояние

-

между пръстите
които не можем да съберем
и телата които не можем да съберем
и нещата които не можем да поберем
в шкафчето 'присмех'

затова тръгва
километри напред
за успокоение
че може да не е останало нищо
освен вървеж

-
и да намери
написано с невидимо мастило
малко от това
което не бе
и малко от това
което е

Sunday, December 25

сънувах, че съм в град без море, на място, което наричаха "Фара"... фар и около него шир сиво и стълби към подлез

полигон
хиподрум
усещам нещо ми диша във врата
намира се едно момче пред мен което ми казва
не се плаши той иска да сте приятели
зад мен един бял кон
младо конче игриво още
пръхти и му се играе
пускат ни в малък лабиринт
в който с кончето се залъгваме
и се забавляваме страшно
по едно време тъкмо когато мисля че съм му избягала
пак го усещам зад мен диша тежко
и не мога да повярвам че ме прегръща в гръб..като човек

после съм другаде
с приятели но ми се обажда един който ме вика
казвам си тръгвам...хващам такси, бързам..
спирам пред много високи осветени блокове
нощ е
поглеждам телефона си 2 през нощта
и разбирам, че човека който ме вика
никога не е имал телефонен номер

...
сънят свършва в паника, че не съм заключила
къщата на приятелите ми

Tuesday, December 20

trubadurs.com

текстове от другите и от мен
(click)
редактор на броя 
Ваня Клечeрова
late 
;]

Saturday, December 17

& # &







до днес бях в ръката ти
от днес се изплъзвам
капка от пазвата ти

изтупваме цветя и трохи
през прозореца

махаме на дъжда

до днес бе в ръката ни
от днес се изплъзва
капка от пазвата ни

Tuesday, December 13

* *




and now it is all over
a history
broken bone of a poem

Sunday, December 11

_________

липсва им
огромното
разстояние
което трябва
да бъде
изминато пеш
трябва
да бъде
изгладувано
изминато
по принуда
без начин
да заобиколиш
да намериш
по-кратък път
липсва им
войната
изрази като
рамо до рамо
до кръв
до смърт
възгласите
напред
.
дългото отстъпление на душите
когато се примирят
с фразата
"мирно време"


___

откъснатите ръце на вчера и днес
се закачат обратно на мен
във кошмара
бързат да свършат
това онова
докато не съм си избрала
друго тяло

Friday, December 9

сянката ми
обхожда
сянката ти



-

"дишай..."

Monday, December 5

какво само по себе си расте
какво само по себе си дребнее

пръстенчета от хартия
и око от мека глина
и памук памук памук

вън в памучената нива

къде сама със себе си отива
къде сама със себе си се скрива

Thursday, December 1

------------------------------- -- -


Monday, November 28

това това не е същият свят
не оставя бели линии по обувките не е сняг това не е лед
не падам от тях не си сам в тях



птиците са навлечени с дрехи
папагалите не умират през зимата
палмата лежи на  леглото ми

учим местоимения
вчера на немски
днес на испански
изправяме се

сечем нещо за огрев
и без значение какво
и с какво ще помогнем

пробивам дупка там
където я няма рибата
с която ще мога
ако съм чела същата книга
да нахраня всички
ако съм чела нещо друго

цялата пепел не пада прибира се на топло в езика ми
каква подезична кост трябва да имаш че да изпълниш
всичките френетични звуци
че да успокоиш това дете албинос
в света на черни и изгорели

това е нормално

огледалото се боксира с теб
и по скулите ти висят
стъкълца
залепени с разкошни удари

добро утро външен свят зимни гуми
зайци пухени във ума ми

дадох дума
и хвърлих камък

пях сях и пресявах

това не е сняг

това не е лед

това не е думата
която търсиш

една власинка потънала в кръв
обидено стърчи от носа ми

Tuesday, November 22

спомням си всичко това
от нещо като сън който сънувам
преди да заспя
когато очите не се отпускат
за да почиват
a се търкулват
по гърба на това което ще стане

втриса те
цялото тяло се хвърля
за да си вземе очите обратно
но те вече са те видели
там

как ме намираш
как вече не ме намираш

всичко което се случи

счупеното вратле на еленчето от шоколад
гъделът който имаш

предсъня ми е казал това много отдавна

стегна ме с колан
за седалката на една спортна кола
и натисна газта като ми го разказваше
докато едното ми слепоочие се блъскаше
в стъклото до кръв
ми се стори  че ако сега изхвърча
ще мога да спра което има да става

а предсъня като разбра какво си мисля
направи най-плавното спиране
разкачи колана
завъртя ме танцувално
и ми пусна чудесна филмова лента
за едно дете на което му удрят шамар
през цялото време чувах удара
но като не можех да намеря очите си
не можех да проявя съчувствие
ах, защото си мислех, че само чрез сълзите си
проявяваме съчувствието си истински
детинското си неодобрение
невероятното си чувство за справедливост
мъст за злия родител!
спасение за детето което циври!

предсъня ми каза да си мълча
и ми подари перла която му обещах да глътна
ако някога успея да засънувам
така че да не разбирам какво ще стане

а трябваше да ти кажа
че знам как тази история
прозаично си хваща такси
пристига навреме
намира те
толкова слаб
и толкова смел
колкото трябва
за да натиснеш
спусъка

.


you forgot about me  




Friday, November 18

-









конците ти дълго
дълго ме увиват

 увиват около нощта

около нощта знам само

знам само черното синьо

черното синьо в ръката на Никой

в ръката на Никой мъжкият възел

мъжкият възел подарък от плетачите на въжета

плетачите на въжета крадат деца в пустинята


в пустинята ти ли си те


ти ли си те не разбирам

Tuesday, November 8

.

етапите на сърцебиене
ме обръщат като пуловер
той ме облича
и като не види лицето ми
съблича ме

етапите на моето сърцебиене
въведение в закона
за лице и опак






.

Monday, November 7

с
реваншизъм
с
оптимизъм


чукам

без да влизам

Friday, November 4

бележки във входа

с яка от листа с усмивка на жълъд
обувките ми гмуркачи в дълбоките алеи на парка
между големите
между децата
в клоните на дървото
цялата на петна в светлина

на гърба
на палтото ми
дупка
колкото
малък аквариум
колкото гланцово блокче

"
въздухът идва бавно на бучки
бисерно бяла захар
нощем обляна в сълзи
сладка от горските плодове
което не мога да ти разкажа
прегъвам на две
говоря на нищото сутрин
иначе сме добре





---
бележка във входа:

перлички мои
пяна по устните ми
стотинчици жълти
затоплени в задния джоб
2 филийки
червен мармалад
бяло сирене
о, МОРНО ЧЕЛО
о соле мио

чаша ми дайте
чаша





_

Monday, October 31

тялото ми искаше да изхвърли много повече
от едно простичко "ах" но и то изпадна от устните трудно
отлятото от олово "ах"
музеят в който съхраняваха картини с нежелани образи като моя
беше затворен този ден

през нощта вече знаех
не му се оставаше с фенер в тъмното
отказа се от професията си на пазач
и стана предан на едно копче, което го слушаше
и поне се уповаваше на пръстите му
както никоя жена досега


беше осем вечерта когато осъзнах
че гледах много по-дълго рамката
отколкото онова през прозореца 
птиците не ме интересуват
нито улицата пред къщата
музей на подметките под небето

обикалях около масата
а праха по дъното на чашите се глезеше на стъклото
и му шепнеше нещо за своето дълго трупане
и тъгата която ще го залее
щом се опитат да го отмият

или себе си слушах
или там лежах аз 

ах

Thursday, October 27

здравей, зимно време
здравейте, голи посинели колене

Wednesday, October 26

времето
сечем като монета
затова сме тук
събрани да разделим
и оценим парчетата
всеки ден се разпадаме
на много повече части
вчера бях на три
днес на десет
утре ще бъда една хилядна
от всичко изхарчено
и пръснато
за евтино вино и тяло което си купуваш в аванс
едвам си дочакал
тази свежа глътка пропаднало битие
и се свличаш на тротоара
и си броиш стотинките
имунизиран от миризмите които се носят
и очарован завинаги от девойките
които вървят прегърбени и се чудят къде да си скрият пръстите
разбира се че има дъжд от монети
чували с монети
събирани и сечени с най-голямо внимание
монетите както и времето
често са сечени на повече от едно място
изпитваме благородството
да бъдем острието с което ще се хвърлим
като най-цивилизованите от зверовете
и най-въоръжените
говоря за накитите с които се кичим
всички тези коронки наметала звездички луни и куполи
понякога се чувстваш свят
подрънквайки като малка осветена камбанка
пълен с дребни
разполовен от дребните които имаш
половин цигарата която си купуваш
те разсича на две
и е щедра с теб
като не загася в дъжда
като свети
като свещичка
монети религия и ръцете
охлузени от падането на тротоара
защото понякога
бордюри и желания
ги правят много високи
за такива като теб
звънлив
и разхълцан
закупеният дъх тази сутрин
ще ми стигне до вечерта
защото танцувах подрънквах и просих
и имам цялото време
да го повторя
досущ

Tuesday, October 25




още непрекосен
но вече прехвърлен
 с поглед

all the subways


гласовете
 пренасят
тишина
в тишина
от тунелите
обратно в
устните 
от устните
към 
истинското 
значение

светлините долу
подземието
зелената светлина
червената светлина  
не помня
какво точно 
казваше


за какво ще се сетя
за какво ще се натъжа
устните
ще пренесат
тунелът Ще 
тунелът Не
там 
нетам
там
нетам

тишина в тишина
ще пренесат 
гласовете
през 
студеното
силно
течение


Saturday, October 15

обрасла в черно къщата ни
счупени пръсти сънува

събуждам се с ръка под твоята възглавница
но ти не спиш тук
на това легло нямаш възглавница

в стаите е тъмно
и аз не знам
как изглеждат отвътре
отвън
стените на тази къща
не знам как се подуват
счупени пръсти
как да измъкна ръката си
под тази несъществуваща възглавница до мен
косата ти ли тежи на нея

през нощта
подстригвам косата ти
подстригвам я нежно и внимателно
така сякаш самото слънце ми свети
има нещо което винаги свети в косата ти
представях си божествена светлина

произшествие съновидение ясновидство
станаха едно и също
същото е
не мога да се измъкна
дърпам с лявата си ръка
дясната

затиска ме няма те
а кой
ме удря в лицето

да ме удрят повече и да ме боли по-малко
или обратното
все същото е

черни
вълнисти
с малки бодли
бавни охлюви
тръгнали на вечеря към покрива
тези растения
направиха къщата ни
мрачно място
на една светла улица
до дръвчета училища банки и бижутерии
знаеш къде е
къщата в която ни няма

леглото
в което
никога не остави
любимата си възглавница

онези три неща
са едно и също

но поне ръката си ще измъкна

изтръпнала

ножиците още треперят

ще спя и ще ям
ще спя и ще ям


минах по друга улица
взех си от друго място

Friday, October 14

short films

днес ме отзовават
неохотен повод
за сбогуване
ще ме откарат
ще ми натоварят дрехите
ще клатя крак от крайчеца на ремаркето

оттеглям се от суматохата
и счупения интервал
на старата машина
която хапа хищно листите
и не преглътна
"затвори кавичките"

II

в 2 има влак
в 3 прикачване
коридора разтяга времето
между двете си заяждащи врати
разглеждам краката на хората
през скъсаното дъно на чантата ми
днес никой нищо не губи
днес никой нищо не го грози

III

мама е шивачка
работи до 5
в 5 се връщам
тя заключва
стаичката
и сграбчва в прегръдка

скъсаната ми торбичка
вместо мен

мамо помниш ли майчина сълза
квадратна книжка
не
мама знае само срама
от това че щерка й ходи окъсана

IIII
не се прибирам завинаги
оттеглих се от служба
но се връщам скоро
моите пехотинци имат нужда
от повдигане на духа
и от повдигане на ципа ( от второто по-често)
-
говоря за разказите
които оставих на фронта
оголени
и незащитени
което значи
освободени от заповеди
-
освободени от обемите и фабулите
-
но нека си поклатят краката

нека си довършат пиенето
-

Thursday, October 13


30.09.
бях перфектно кръгла
за чудесния
завършващ удар
 на хоризонта
в равното
не съм уверена
че зная
как да се търкулна
но зная
как изглежда
нула в мрежата



ръкавите ми лепнат по масата
нулата на онази дата ми тежи
а уж не бях добра с помненето и с числата
тънки сметки сиропирано писалище
разпилявам тютюна и забравям че свивам
вадя бележки за теб изпод дрехите си
където вече не е скривалище
сигурно е само вирус 
и датата не е била кръгла
ръкавите ми са някакви жертви на гравитацията
в този квартал от който не мога вече с месеци да си тръгна

 накрая загасям лампата
и подритвам писмото
напластено от листи 
с размери на баскетболна топка
трябва да си направя кош
да го залепя на гардероба
и да пробвам тежестта на думите най-после
хрипове и смях по-кисел от кисело грозде 

Friday, October 7

ІІ


цяла нощ слушах другите
непознатия им език 
на който само песни съм чувала

нощ
скромна вечеря
 с омлет
затворен както не можем да затворим което имаме в нас
така както не можем да го предложим
приготвим
и вкусим
дъхаво
горещо
солено


слушах хората на опашката пред тоалетната
слушах земното стържене под краката ми

после не слушах нищо
не разбирах слуха
не разбирах очите
не разбирах пръстите
които случайно докосваха
моето твое
което не е твое

а само мое

 
внезапно ме буди
срязва заблудата
изправя раната на двата й крака
и казва:
сега тръгвай
защото не съществуват думи
преди тази!
тогава си тръгнах
и никога не останах
и никога не останах

прогресия (непоетична дума)

Saturday, October 1

...

гората я спуска надолу с всички пречупени извити изкоренени изтръгнати от стъблата си клони клонища клончета пръст прах пушилка листа гнили мокри сухи и скършени
паднали по очи погребвани хиляди пъти в мрака 
в гората за нея има само една посока
надолу
и тя бяга и не може да не бяга
стръмно е за да не бяга стръмно е за да спре 
и се засилва засилва я вятъра засилва я шума на реката вече съвсем близо
засилват я много ръце и винаги в гръб гората винаги напомня посоката 
и водата бучи бучат камионите от магистралата 
бучат ушите на някой от другата страна на черния път но той стои не помръдва
не него спуска гората 
и тя се спъва в големите камъни в мокрите камъни хлъзгави рамене
хлъзгави думи чути преди удавянето 
но тя не се дави 
остротата на нещо неописвано още се врязва някъде между последните от ребрата 
намушка я много дълбоко...и я издърпа нагоре 
"Хванах нещо" чу някъде отдалеч 
някой нежно откачи кукичката
и я погали по гърба
издърпвайки я 
обратно
на сушата

Wednesday, September 28


мои бели овчици
мои златни часове на застой и приготовление
казах си преди да тръгна

преди да стегна куфара
трябва да стесня всички поли и ризи

не се знае какъв глад ме чака


short film




розова кърпичка
в клоните на сиво дръвче
зелена дъвка на тротоара
отрязаната опашка
на кучето Памет

Tuesday, September 20

можеш да идваш когато поискаш
можеш да ме намериш когато поискаш
обикновено
вия гнездо
в облаците

Tuesday, August 23

добре сте дошли

first exhibition by f o x e
first exhibition, a photo by f o x e on Flickr.

как те накарах да дойдеш тук
кога сме седнали
на тази разклатена маса
кога съм вдигнала във въздуха този ден
като синя покривка която се слага на празник

Sunday, July 31

*
прозорецът е отворен
комарите пеят
толкова весело
бълха ме ухапала
думата ми е хвърлена
гърба й - червен и олющен
*
тръгвам си
в снежната диря  на юли
температурите се покачват
а аз слизам
спя върху речните камъни
'там й е мястото'
рибарят сумти
и топи хляба в реката
като млечни зъби
трохите се ронят
и падат

Wednesday, July 27

 на Владко



опитвам се да се обърна през рамо
и да напълня цялото празно място 
зад мен
с теб
да ти помахам 
да се усмихна
и да се върна там
 където 
вече няма да помним
кой пръв си е тръгнал
защото току що сме пристигнали
заедно

Monday, July 25

великата пустиня
великата степ
място на което не ти се дочита
не ти се пее
когато ти се спи спиш
не викаш след никой
великата 
пустиня
великата 
степ
е повикала 
теб

Monday, July 4

не дъх
а хладна пара
овалът
устните
разтваря
и влиза бавно
мудната река
не дъх
излиза -
хладна пара

-
решена
яснота

истерия
камион
-


препасвам ризата
дълбоко в панталоните
сигурността
мотае се в краката ми
но аз съм стегнат
и препасан
ще я понеса

...
от толкова заспиване
върху ръката ти
изглеждам зашлевен

Friday, July 1

зад небцето
има път
зад небето
има път
от треската
и от дъжда
правя си легло
да се уча как се ляга
преди да ме изправят на крака

Saturday, June 25






сянката ми е дълга
прибира ме през нощта
влиза преди мен в стаята
завива ме през глава
и сънуваме

Monday, June 20



само тази секунда с бръснач в ръка
само бръсначът бърз колкото секунда
с дълги пръсти и къси ръце
толкова много
разчитам
толкова много
прекъсвам

Friday, June 3



http://aki-kaurismaki.ru/screenplay/case.htm

Sunday, May 29

къща пълна с ангели
и съхнещи плодове

оттатък

една ръка не може да се отмести
не иска да развали
гладкия прах по масата
застиналост
един щрих
меко крило
върху бродираната възглавница
бях забравила устните
заедно с всичко което ми бяха показали
докато не те срещнах
къщата се напълни със смях
плодовете се наляха със сок
и ангелите кихаха от праха
докато не изчезна
когато те срещнах

Thursday, May 26

минава обяд
будните сънища

някаква романтична смърт
май е дружелюбен
кара ги да говорят предсмъртно
но днес нито дума
денят ще премине
дъжда ще превали
хартията ще съхне
бързо от топлия вятър
тебеширен вкус в устата
 после на топло в земята


още не
още не

и не мълчи защото трябва да премълчи
и не вали защото трябва да превали

има и нещо друго

Sunday, May 22

да спиш по очи
ужилен в гръб от дългия ден
търпя притискам пръсти
ужилване е жълта дума
става за миг
звучи бързо
подува се и минава
не от този ъгъл погледната
не от очите когато са посивели
пепел в чашата
а зад езика
има още толкова много жажда
още ечемик в земята
още ядки в още черупката

ставай
ставай от там
не излагай стената на видимост
и не пиши никак
там където само с черен дим се чертае
челата легла на угрижени мисли
пак се свиват
пак се отпускат
акордеони
хармоники за разстроените

тук сте омръзнали и омръзващи
степенуват се глада и омръзването
сбиват се
и се сдобряват
като заспиване и събуждане 
по очи

моят дом е бодлива яка
в топла вечер
комар по крачето на спящо дете
твърдо легло
твърда дантелена тел
около цялото тяло
розов храст
шипков храст
скалист речен бряг
острия лист
на последната страница

събличам
разлиствам
откъсвам
прерязвам
пресичам
порязвам
отгръщам

място и дом
ако нямам

Wednesday, May 18

handmade paper











more of it here : 
http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5733331778/

Monday, May 16

сега




 всичко е въпрос на бавно съхнене

-

ме няма

ме крие

ме кара
да не сънувам

/

монетата лети във въздуха
и не пада
на никоя от двете си страни
никога не се приземява
ако започнем спор
никога няма да го довършим

/





неподчинение

кротка в кошмара
когато ми крещи как ще свърши
аз лежа
когато лежа
нямам аргументите
да докажа дали съм права

/
слушам кошмарът
като лош баща
ако беше добър баща
дали щях да бъда
добрата му дъщеря

/

има нещо което захвърляме
много високо
и то никога не се връща обратно
дори да не спреш да бягаш
с протегнати длани
ще те заболи от лакътя
желанието изтънява
те казват отслабва
но аз знам
че то изтънява
и с това отива все по-далече
става все по-високо

/
има жени които отглеждат
дървото на живота
почти винаги
успяват да го преполеят
и почти винаги
то остава ниско
защото са мислили
че отглеждат дърво на желанията
случва се да направят грешка
таксономията е несъвършена

Sunday, May 8

NU Moon festival /Rotterdam/ TWB Antwerp My Video Performance

Thursday, May 5

І І


колко дни ще ми трябват да тръгна
да оседлая
да натоваря
малкото което имам

огризки от хляба ти
утайка от чая ти
но знам вместо да питам
ще бъде по лесно
по-кратко
да се помоля
за нещо малко

молитва за моя път
о мой боже прави боже
ти казват те
а аз те наричам
о боже
яхнал младо яздитно конче
разтворил ризата си
до последното копче

вече не питам за дните
до тръгването
вече поемам юздите по съмнало
 разкопчавам
един по един
въпросите
и се усмихвам
преди да поискам
преди да взема
само това от което имам нужда
шепота на хартията

Monday, May 2

да се уловя уловя уловя уловя уловя уловя



а днес само това

мъжът е в сако от тъмномътносин велур
жената с бяла ризка и сако което си отива наполовина
нещо си казват весели
добре ли си
добре съм
хайде бързам
и мъжът  погалва по ръката
бялата ризка на жената
и задухва много силно
и посоките им са противоположни
още му казва довиждане
а вече се е обърнала
и тича ли тича
след изпуснатия автобус


да ги уловя уловя уловя 

Sunday, May 1

в някои часове на нощта
сме будни само аз и уличните котки

работим като капан за сънища

мързеливо

Saturday, April 30

Wednesday, April 27

my new project


Saturday, April 23

стоя и си въздишам
рождения ми ден
привършени фъстъчки
филм без звук
и звук във фунийка която си направих от подаръчна хартия
рисувам зайци и лисици
и никой от тях не е настроен за лов и бягства
и аз не съм
въздишам и започвам да чувам
ехото от добрите пожелания
толкова много добър въздух
изпълва стаята че стаята излита от блока
и се запътва към сиянията в небето
с въздишка
на облекчение
че се оказа
толкова лесно
да полети

 

Friday, March 25

***
хвърли се срещу стената
тук тя е завеса от макове
тук тя е прозорец към градината

имаше няколко изпити чаши
и после трябваше да се излезе
когато гърдите стягаха

заради това което го няма но не си е тръгвало

от тук до другия край на улицата
е най-дългата спирка на света
и ние чакаме най-дългият автобус на света да завие

непрекъснато чувам човекът от другата стая
само когато се смее
и когато се секне
две състояния на отхвърляне
и една врата която стои открехната
между нас

плъзвах се по килима ти на цветя
и плувах докато те нямаше
и се учудвах че мога да плувам
и се учудвах че това не е сън
и се учудвах че изобщо си бил тук някога
защото аз плувам на килим от цветя
а клише е френска дума
на език който говоря само понякога

0
иронията - люто чушле
което изяждам до дръжката
все още
за смелост не може да става и дума

..





germany Moleskine


.липсващ момент

чувството след обръщането на страница

сдържан вик в гърлото

това ли е книгата която толкова време търсих?

това в нея моето име ли е

или вече не различавам редовете
чета по диагонал
измислям си
други редове
други съзвучия в този друг град
още не показвам гласа
още се крия в лицето си
той още не разбира важността на укритията
още един бял ред ще бъде запълнен
мълчанието изпълва цялата стая
избутва ме
отваря ми вратата
купува ми билет
мълчанието запълва всички редове
с нечовешко старание
и аз оставам навън

...
в сенките под очите ми
нощ
кленова гора
тъмно мастило
път в нищото
сън за някого
и безсъние в очите на всички останали

...

толкова пъти вече чух камбаните
а още не знам как да извикам
трябва да се блъсна в някой който също иска да изкрещи
-рисунка с камбани-


///

в парка:

вятърът се спуска ниско в очите на хората
в короните на най-високите дървета е тих, галещ
какво ли си казват
и какво премълчават пред нас?
птиците във водата светят
започнала рано сутрин
песента им вече почива
между камъните по дъното


хората опират лица в тревата
опитват се да я чуят.

Saturday, March 12

.


Friday, March 11

=== -- - --==

стрелците са подредени
къс дълъг
къс дълъг
с ръка вшита в ръкава
уверявах ги че не мърдам

ттттт т т т т

огнестрелна рана
или в мен или в рамото пред мен
целувам

ттт т т т т

през този прозорец
не виждам никой друг
освен себе си
в градината
аз и листата
сме едно и също
гъста зелена маса
в черната каша на вечерта
ние сме под обърнатата купичка на луната
с какво ще измерим диаметърът
в мен
в рамото
в плиткото дъно на една и съща
заздравяваща рана

Wednesday, March 9

тук

дърветата са високи много високи
улиците много много широки
има сянка
в която се крия
и светлина в която да се покажа
има дъжд за птиците
и дъжд за хората
и толкова много заобикаляне
на дървета и улици
на сенки и светли потоци
игра на криеница
игра на жълти прозорци с настъпваща вечер
игра на съюзяване
с цялата любов
която пилее
тези които събира заедно
и започва
с красиво начало

Friday, February 25

моето лице
моята ненавист
моята кратка бележка
мое малко продължение
от слушане на тъжни песни
лепилото отслабва
и пръсва всички съобщения от стените
кой ли ще получи
оставено за теб
ненужно продължение

Sunday, February 20

__

Thursday, February 17

short films

малък цветен екран
излизащи думи
слети с цвета
последователност
която не разбираме
-

в търсене на жената с най-дълги пръсти
ще я видя да обяснява най-бавният танц на света
но няма да чуя
-
черно топче
в зелено езеро
когато потъне
някой ще иска да каже
че е било там
-

шев на дреха
близък план
тъкан
човешко охлузване
-

хартиена ножица
майка сдъвква ноктенцата на новородено

-

кръстословица
с думите на обратно
да водоравно
да хоризонтално
ад

-

прегръщам се
всичко хубаво!
не знам дали ще се видя пак
но изобщо не плача
ще бъда смела
за тази последна прегръдка
без да трепна
отпускам ръце
прощавам си
винаги щом
си обърна гръб

Sunday, February 13

прибирам се

избутвам подгизнал килим
лягам на мокро
по коляното ми
три капки кал

излизам

независимо колко силно вали
оставям прозореца
оставям прозореца на самия себе си
независимо колко силно вали
дъждът си е дъжд
а прозорецът си е прозорец

Thursday, February 10

_ _




на едно място видях
вече сме с трите си имена
големите няколко
преди ни стигаха три букви
по едно време
беше ерата на инициала
тези ери минават адски бързо
преди да си признаеш кой си
и вече не си
но виж страхът е много голям
и винаги е на вътрешна страница
чуваш един дружелюбен смях
а после те викат по име

затова ще кажа отсега
(списък с мъжки )
(списък с женски)
имена
когато ги чуете
още не се изправяйте
но се научете
как се вади
глътнат език

Tuesday, February 8

това е тялото ми
където свършва
започваш ти
няма ръбове
където започваш ти
нямам име
за началото ти
нямам и енциклопедичен ентусиазъм
нямам
това е тялото ми
където свършва
започваш ти
и всички следващи имена
на ентусиазма

от мен до теб е съвсем лек незабележим наклон
отговор с лек релеф
отговор с твърдост
за която сме си мечтали
за която сме чертали прекъснати линии
докато говорим и се опитваме
да мислим за друго

от мен до теб
и от теб до мен

когато скъсим това разстояние
когато разтопим това разстояние
ще остават 300 дни до края на тази година
на този ден ще се е състояла премиерата на Травиата
на този ден Магелан ще е открил два острова
на този ден ще са ясни химичните елементи
и нашата връзка с тях
и потеклото на нашата втора среща
вече ще има корени
вече ще има дълбочина и това малко последствие
ще танцува твърде бързо под звездите
преди те да са изгрели
и преди да помислим
че ние ще танцуваме
300 дни
преди някакво друго начало

Thursday, February 3

-- - -- - -- ---

наслюнчени момичешки пръсти
начало
спукана топка в праха
която не се търкаля
която не се търкаля
прилича на хвърлен камък

Monday, January 31


Sunday, January 30

..impulse

не знаех какво пиукане чувам
в последните три месеца
в тъмното преди да заспя
в стените които вибрират
във водата за чая
но му казвах усещам те
но му пеех усещам те

сега разбирам

сърцето ми...
оставил си го включено
...


с други думи общият импулс на една система върху която не действат външни сили, е един и същ преди и след сблъсък или удар

Saturday, January 29


тя пее
задържа до в гърлото
а не знае как крещят момичетата
какво точно значи кърша пръсти
прободена от бяла ракетка с игличка
пак пя
а когато се спъна задържа те с ръка
подпря те на рамо
пя за кончето дух в блатото
всичко това не ти даде да разбереш
кое не я спря
и защо се целеше с ракетката си, момченце,
точно в нея

---

постоянно си въобразява, че е сън на други хора, че не, сега не се е събудила, сега не е обула пантофи и затова изпитва студ и разглежда ноктите си бледо-сини...един нежен и плашещ цвят, който всеки момент може да се окаже ..чужд. да се съблече от себе си.
и постоянно изпитва виновност за това, че не се е осмелила досега. и без да знае на какво трябва да се осмели тази виновност виси като мокра дреха върху гърба й при ужасния студ навън, заради който се е наметнала. или който някой друг сънува, или студ, който тя Е за някой друг, невинен, свит в себе си човек. и постоянно се страхува забелязвате ли тази дума постоянно ние много малко познаваме тази дума, много рядко дружим с нея, тя изобщо не е дума, която сяда и си разисква ежедневието с вас, такъв характер е...та тя постоянно се страхува как ще се събудят от нея, ще се събудят с едно облекчение, че тя вече не е техният сън и че нищо от това, което е предизвикала не им се е случило. то е като да си направил нещо велико и да го видиш смачкано под колелата на мощна кола, която се върти леко като пеперуда, смазващо леко е преминала върху великото дело...но тя си въобразява грешни неща, въобразява си телефонни номера, въобразява си ги написани върху ръцете й и заспива опряла чело в уличен телефон който й говори монотонно...монотонност е една друга страна на постоянството по-достъпна и по-разговорлива...но колкото и монотонността да се разбира със сънищата те не могат да продължават вечно... възможна е някаква кратка разновидност на монотонност това означава един и същ повтарящ се тон разбира се някои хора винаги ни говорят с еднакъв тон...винаги ако не са си доспали звучат еднакво или ако са гладни..просто учудващо как не чуват тази непоносима нотка в гласа си, за да я променят сами...без да се налага някой да почне да ги души и да им говори с променен тембър..тембъра на съня на съня на другите хора ...страхува се от това, в което ги забърква насън, а денем ходи навлечена с тежка вълнена съвест, съвест-яка, съвест-балтон, съвест-ботуши, съвест-тежък и ален плюш. нещо с което да те забележат отдалеч и да те посочат. това също е нещо, което може и да не понесеш. в светлите моменти церемониален срам пред околните, семейството, родителското внимание и родителската небрежност, приятелския непукизъм и приятелското натрапване - всички аудитории, съблюдаващи за страховете ни .. за сънищата ни...какво сънува, мило мое - пита майката детенцето, което се буди с давещ се писък...и ето го страхът да разкажеш е вече роден...страхът да разкажеш всичко, което беше там, всичко, което беше ти...ще почне да се разхожда по зимната улица и да се присмива на гумените платформи, на металните токчета, на ленените шалчета, на заешките опашки на хората и на дългите им, но недостатъчно дълги предни крака ...

Sunday, January 23

І

опитвах да вляза
натисках вратата с коляно
а всъщност опитвах да се откопчая
с коляно опряно в заключената врата
с ръце студени с пръст мушещ връх между хладното копче което се къса
и ето че си отворих
и ето че то изхвърча в сивото черно на коридора
докато коляното ми посиняваше
и пръста ми зачервен запуши шпионката
от която никой
наистина никой
не гледаше

ІІІІІІІІІІІІІІІІІ




аз съм само
сладко начало на писък
изрязан от теб с мъничко ножче
мъничко ножче подарено на малко момче
аз съм само
един език
казал една дума повече
език като мокрото долнище
на малкото момче
което пресича реката
мислейки как
тази река
е просто вадичка
и му стига до кръста
аз съм под теб
и се милвам в краката ти
откъсни този глас от дъното
откъсни този глас
толкова дълго
забождан
в мълчание


Saturday, January 22

..






new video

--

The project "Virtual Circuit" contains a crowing collection of important avant-garde cinema,
audio, lecture and science related to human creativity .
Please notice it`s a strictly noncommercial project with the goal to show old and new innovations
in visuals, sound and new media.

Elitsa Ganeva (b. 1986)

Monday, January 10

да те разходя в мен
салонът зелен със столче червено и пеещи чашки и пеещи маси
парк с малки бордюри варосани в синьо варосани малки статуи
миризма на много овощни дървета и малко блажна боя облизала стъблата им току що
лай на малко куче смях на малко дете
алея с индигова сянка
и пейка по-бяла от сняг
с приятен глас
твърде приятен за да е глас на пейка
но и това не е немислимо
когато реша да те разходя в мен
вадички вино вадички мед
легло от пух с цвят на бадеми
полегни
когато и да те разхождам в мен
полегни
и не бързай
когато разходката пее бавно
когато разходката бави ход
когато разходката е едно единствено място
.
.
.
или пък много места
или пък много различни
различни като дюлите които си почиват в короната на дървото
и още не знаят че са еднакви на вкус
и още не знаят
нищо освен себе си
когато те разхождам в мен
ти разбираш
каква съм на вкус
и кое е слънцето което ме прави узряла
и коя е луната с която съм си говорила
преди да те поканя
за тази разходка в мен
пътека от мен
път за навсякъде

Friday, January 7




Sunday, January 2

==-



аз съм лека и възпитана в морала на панелните прелестни сгради

които знаят че няма нищо вечно и които обичат
да издават тайните на съседите
аз съм лека и възпитана в морала на ежедневието от 8 до 7
аз съм лека и възпитана в морала на разноцветието черни и бели сини червени
аз съм лека и възпитана в морала на 'този град в който аз съм роден' и в морала на скуката
знам как да се забавлявам
с всичко това




?

колко изразходени децибели* на вътрешните ми гласове
когато викат и пресипват да викат ще се махна от тук ще се пръждосам
ако ще и краката си да оставя и да се влача полвинчат и изстрелян като парче снаряд
напред в полетата
мътя това Там и нито времето нито границите ще ми дадат крилца и двигатели
шапчица с перка мотори и кораби
малки пехотинецо в мен защо не можеш да се размърдаш
да заемеш своя пост сред редиците не е като да вървиш
и да плячкосваш невинните

* Н. каза: отделеният звук се измерва във ватове на квадратен метър W/m2

прибирам се вкъщи
и виждам тротоар
осян с трупове
фойерверките на четвъртия райх
кимам тържествено
каква смърт могат да ти подарят човеците
каква дълга въздишка на омерзение
във наследство

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO