Monday, January 31


Sunday, January 30

..impulse

не знаех какво пиукане чувам
в последните три месеца
в тъмното преди да заспя
в стените които вибрират
във водата за чая
но му казвах усещам те
но му пеех усещам те

сега разбирам

сърцето ми...
оставил си го включено
...


с други думи общият импулс на една система върху която не действат външни сили, е един и същ преди и след сблъсък или удар

Saturday, January 29


тя пее
задържа до в гърлото
а не знае как крещят момичетата
какво точно значи кърша пръсти
прободена от бяла ракетка с игличка
пак пя
а когато се спъна задържа те с ръка
подпря те на рамо
пя за кончето дух в блатото
всичко това не ти даде да разбереш
кое не я спря
и защо се целеше с ракетката си, момченце,
точно в нея

---

постоянно си въобразява, че е сън на други хора, че не, сега не се е събудила, сега не е обула пантофи и затова изпитва студ и разглежда ноктите си бледо-сини...един нежен и плашещ цвят, който всеки момент може да се окаже ..чужд. да се съблече от себе си.
и постоянно изпитва виновност за това, че не се е осмелила досега. и без да знае на какво трябва да се осмели тази виновност виси като мокра дреха върху гърба й при ужасния студ навън, заради който се е наметнала. или който някой друг сънува, или студ, който тя Е за някой друг, невинен, свит в себе си човек. и постоянно се страхува забелязвате ли тази дума постоянно ние много малко познаваме тази дума, много рядко дружим с нея, тя изобщо не е дума, която сяда и си разисква ежедневието с вас, такъв характер е...та тя постоянно се страхува как ще се събудят от нея, ще се събудят с едно облекчение, че тя вече не е техният сън и че нищо от това, което е предизвикала не им се е случило. то е като да си направил нещо велико и да го видиш смачкано под колелата на мощна кола, която се върти леко като пеперуда, смазващо леко е преминала върху великото дело...но тя си въобразява грешни неща, въобразява си телефонни номера, въобразява си ги написани върху ръцете й и заспива опряла чело в уличен телефон който й говори монотонно...монотонност е една друга страна на постоянството по-достъпна и по-разговорлива...но колкото и монотонността да се разбира със сънищата те не могат да продължават вечно... възможна е някаква кратка разновидност на монотонност това означава един и същ повтарящ се тон разбира се някои хора винаги ни говорят с еднакъв тон...винаги ако не са си доспали звучат еднакво или ако са гладни..просто учудващо как не чуват тази непоносима нотка в гласа си, за да я променят сами...без да се налага някой да почне да ги души и да им говори с променен тембър..тембъра на съня на съня на другите хора ...страхува се от това, в което ги забърква насън, а денем ходи навлечена с тежка вълнена съвест, съвест-яка, съвест-балтон, съвест-ботуши, съвест-тежък и ален плюш. нещо с което да те забележат отдалеч и да те посочат. това също е нещо, което може и да не понесеш. в светлите моменти церемониален срам пред околните, семейството, родителското внимание и родителската небрежност, приятелския непукизъм и приятелското натрапване - всички аудитории, съблюдаващи за страховете ни .. за сънищата ни...какво сънува, мило мое - пита майката детенцето, което се буди с давещ се писък...и ето го страхът да разкажеш е вече роден...страхът да разкажеш всичко, което беше там, всичко, което беше ти...ще почне да се разхожда по зимната улица и да се присмива на гумените платформи, на металните токчета, на ленените шалчета, на заешките опашки на хората и на дългите им, но недостатъчно дълги предни крака ...

Sunday, January 23

І

опитвах да вляза
натисках вратата с коляно
а всъщност опитвах да се откопчая
с коляно опряно в заключената врата
с ръце студени с пръст мушещ връх между хладното копче което се къса
и ето че си отворих
и ето че то изхвърча в сивото черно на коридора
докато коляното ми посиняваше
и пръста ми зачервен запуши шпионката
от която никой
наистина никой
не гледаше

ІІІІІІІІІІІІІІІІІ




аз съм само
сладко начало на писък
изрязан от теб с мъничко ножче
мъничко ножче подарено на малко момче
аз съм само
един език
казал една дума повече
език като мокрото долнище
на малкото момче
което пресича реката
мислейки как
тази река
е просто вадичка
и му стига до кръста
аз съм под теб
и се милвам в краката ти
откъсни този глас от дъното
откъсни този глас
толкова дълго
забождан
в мълчание


Saturday, January 22

..






new video

--

The project "Virtual Circuit" contains a crowing collection of important avant-garde cinema,
audio, lecture and science related to human creativity .
Please notice it`s a strictly noncommercial project with the goal to show old and new innovations
in visuals, sound and new media.

Elitsa Ganeva (b. 1986)

Monday, January 10

да те разходя в мен
салонът зелен със столче червено и пеещи чашки и пеещи маси
парк с малки бордюри варосани в синьо варосани малки статуи
миризма на много овощни дървета и малко блажна боя облизала стъблата им току що
лай на малко куче смях на малко дете
алея с индигова сянка
и пейка по-бяла от сняг
с приятен глас
твърде приятен за да е глас на пейка
но и това не е немислимо
когато реша да те разходя в мен
вадички вино вадички мед
легло от пух с цвят на бадеми
полегни
когато и да те разхождам в мен
полегни
и не бързай
когато разходката пее бавно
когато разходката бави ход
когато разходката е едно единствено място
.
.
.
или пък много места
или пък много различни
различни като дюлите които си почиват в короната на дървото
и още не знаят че са еднакви на вкус
и още не знаят
нищо освен себе си
когато те разхождам в мен
ти разбираш
каква съм на вкус
и кое е слънцето което ме прави узряла
и коя е луната с която съм си говорила
преди да те поканя
за тази разходка в мен
пътека от мен
път за навсякъде

Friday, January 7




Sunday, January 2

==-



аз съм лека и възпитана в морала на панелните прелестни сгради

които знаят че няма нищо вечно и които обичат
да издават тайните на съседите
аз съм лека и възпитана в морала на ежедневието от 8 до 7
аз съм лека и възпитана в морала на разноцветието черни и бели сини червени
аз съм лека и възпитана в морала на 'този град в който аз съм роден' и в морала на скуката
знам как да се забавлявам
с всичко това




?

колко изразходени децибели* на вътрешните ми гласове
когато викат и пресипват да викат ще се махна от тук ще се пръждосам
ако ще и краката си да оставя и да се влача полвинчат и изстрелян като парче снаряд
напред в полетата
мътя това Там и нито времето нито границите ще ми дадат крилца и двигатели
шапчица с перка мотори и кораби
малки пехотинецо в мен защо не можеш да се размърдаш
да заемеш своя пост сред редиците не е като да вървиш
и да плячкосваш невинните

* Н. каза: отделеният звук се измерва във ватове на квадратен метър W/m2

прибирам се вкъщи
и виждам тротоар
осян с трупове
фойерверките на четвъртия райх
кимам тържествено
каква смърт могат да ти подарят човеците
каква дълга въздишка на омерзение
във наследство

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO