Friday, March 25

***
хвърли се срещу стената
тук тя е завеса от макове
тук тя е прозорец към градината

имаше няколко изпити чаши
и после трябваше да се излезе
когато гърдите стягаха

заради това което го няма но не си е тръгвало

от тук до другия край на улицата
е най-дългата спирка на света
и ние чакаме най-дългият автобус на света да завие

непрекъснато чувам човекът от другата стая
само когато се смее
и когато се секне
две състояния на отхвърляне
и една врата която стои открехната
между нас

плъзвах се по килима ти на цветя
и плувах докато те нямаше
и се учудвах че мога да плувам
и се учудвах че това не е сън
и се учудвах че изобщо си бил тук някога
защото аз плувам на килим от цветя
а клише е френска дума
на език който говоря само понякога

0
иронията - люто чушле
което изяждам до дръжката
все още
за смелост не може да става и дума

..





germany Moleskine


.липсващ момент

чувството след обръщането на страница

сдържан вик в гърлото

това ли е книгата която толкова време търсих?

това в нея моето име ли е

или вече не различавам редовете
чета по диагонал
измислям си
други редове
други съзвучия в този друг град
още не показвам гласа
още се крия в лицето си
той още не разбира важността на укритията
още един бял ред ще бъде запълнен
мълчанието изпълва цялата стая
избутва ме
отваря ми вратата
купува ми билет
мълчанието запълва всички редове
с нечовешко старание
и аз оставам навън

...
в сенките под очите ми
нощ
кленова гора
тъмно мастило
път в нищото
сън за някого
и безсъние в очите на всички останали

...

толкова пъти вече чух камбаните
а още не знам как да извикам
трябва да се блъсна в някой който също иска да изкрещи
-рисунка с камбани-


///

в парка:

вятърът се спуска ниско в очите на хората
в короните на най-високите дървета е тих, галещ
какво ли си казват
и какво премълчават пред нас?
птиците във водата светят
започнала рано сутрин
песента им вече почива
между камъните по дъното


хората опират лица в тревата
опитват се да я чуят.

Saturday, March 12

.


Friday, March 11

=== -- - --==

стрелците са подредени
къс дълъг
къс дълъг
с ръка вшита в ръкава
уверявах ги че не мърдам

ттттт т т т т

огнестрелна рана
или в мен или в рамото пред мен
целувам

ттт т т т т

през този прозорец
не виждам никой друг
освен себе си
в градината
аз и листата
сме едно и също
гъста зелена маса
в черната каша на вечерта
ние сме под обърнатата купичка на луната
с какво ще измерим диаметърът
в мен
в рамото
в плиткото дъно на една и съща
заздравяваща рана

Wednesday, March 9

тук

дърветата са високи много високи
улиците много много широки
има сянка
в която се крия
и светлина в която да се покажа
има дъжд за птиците
и дъжд за хората
и толкова много заобикаляне
на дървета и улици
на сенки и светли потоци
игра на криеница
игра на жълти прозорци с настъпваща вечер
игра на съюзяване
с цялата любов
която пилее
тези които събира заедно
и започва
с красиво начало

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO