хвърли се срещу стената
тук тя е завеса от макове
тук тя е прозорец към градината
имаше няколко изпити чаши
и после трябваше да се излезе
когато гърдите стягаха
заради това което го няма но не си е тръгвало
от тук до другия край на улицата
е най-дългата спирка на света
и ние чакаме най-дългият автобус на света да завие
непрекъснато чувам човекът от другата стая
само когато се смее
и когато се секне
две състояния на отхвърляне
и една врата която стои открехната
между нас
плъзвах се по килима ти на цветя
и плувах докато те нямаше
и се учудвах че мога да плувам
и се учудвах че това не е сън
и се учудвах че изобщо си бил тук някога
защото аз плувам на килим от цветя
а клише е френска дума
на език който говоря само понякога
0
иронията - люто чушле
което изяждам до дръжката
все още
за смелост не може да става и дума
..
germany Moleskine
.липсващ момент
чувството след обръщането на страница
сдържан вик в гърлото
това ли е книгата която толкова време търсих?
това в нея моето име ли е
или вече не различавам редовете
чета по диагонал
измислям си
други редове
други съзвучия в този друг град
още не показвам гласа
още се крия в лицето си
той още не разбира важността на укритията
още един бял ред ще бъде запълнен
мълчанието изпълва цялата стая
избутва ме
отваря ми вратата
купува ми билет
мълчанието запълва всички редове
с нечовешко старание
и аз оставам навън
...
в сенките под очите ми
нощ
кленова гора
тъмно мастило
път в нищото
сън за някого
и безсъние в очите на всички останали
...
толкова пъти вече чух камбаните
а още не знам как да извикам
трябва да се блъсна в някой който също иска да изкрещи
-рисунка с камбани-
///
в парка:
вятърът се спуска ниско в очите на хората
в короните на най-високите дървета е тих, галещ
какво ли си казват
и какво премълчават пред нас?
птиците във водата светят
започнала рано сутрин
песента им вече почива
между камъните по дъното
хората опират лица в тревата
опитват се да я чуят.
