Monday, May 30

кажи нещо хубаво
поноси ме на ръце
накарай тръните
да залегнат по пътя ми

не го искам наистина
плевя сама
и се разпявам
с набъбващи стръкове лопуш
в ръцете
с набъбващи ранички
хиляди езичета и камбанки са ме целували
без да знам
са ме носили на ръце
са ми казали нещо хубаво

Sunday, May 29

къща пълна с ангели
и съхнещи плодове

оттатък

една ръка не може да се отмести
не иска да развали
гладкия прах по масата
застиналост
един щрих
меко крило
върху бродираната възглавница
бях забравила устните
заедно с всичко което ми бяха показали
докато не те срещнах
къщата се напълни със смях
плодовете се наляха със сок
и ангелите кихаха от праха
докато не изчезна
когато те срещнах

Thursday, May 26

минава обяд
будните сънища

някаква романтична смърт
май е дружелюбен
кара ги да говорят предсмъртно
но днес нито дума
денят ще премине
дъжда ще превали
хартията ще съхне
бързо от топлия вятър
тебеширен вкус в устата
 после на топло в земята


още не
още не

и не мълчи защото трябва да премълчи
и не вали защото трябва да превали

има и нещо друго

Sunday, May 22

да спиш по очи
ужилен в гръб от дългия ден
търпя притискам пръсти
ужилване е жълта дума
става за миг
звучи бързо
подува се и минава
не от този ъгъл погледната
не от очите когато са посивели
пепел в чашата
а зад езика
има още толкова много жажда
още ечемик в земята
още ядки в още черупката

ставай
ставай от там
не излагай стената на видимост
и не пиши никак
там където само с черен дим се чертае
челата легла на угрижени мисли
пак се свиват
пак се отпускат
акордеони
хармоники за разстроените

тук сте омръзнали и омръзващи
степенуват се глада и омръзването
сбиват се
и се сдобряват
като заспиване и събуждане 
по очи
моят дом е бодлива яка
в топла вечер
комар по крачето на спящо дете
твърдо легло
твърда дантелена тел
около цялото тяло
розов храст
шипков храст
скалист речен бряг
острия лист
на последната страница

събличам
разлиствам
откъсвам
прерязвам
пресичам
порязвам
отгръщам

място и дом
ако нямам

Monday, May 16

сега




 всичко е въпрос на бавно съхнене

-

ме няма

ме крие

ме кара
да не сънувам

/

монетата лети във въздуха
и не пада
на никоя от двете си страни
никога не се приземява
ако започнем спор
никога няма да го довършим

/





неподчинение

кротка в кошмара
когато ми крещи как ще свърши
аз лежа
когато лежа
нямам аргументите
да докажа дали съм права

/
слушам кошмарът
като лош баща
ако беше добър баща
дали щях да бъда
добрата му дъщеря

/

има нещо което захвърляме
много високо
и то никога не се връща обратно
дори да не спреш да бягаш
с протегнати длани
ще те заболи от лакътя
желанието изтънява
те казват отслабва
но аз знам
че то изтънява
и с това отива все по-далече
става все по-високо

/
има жени които отглеждат
дървото на живота
почти винаги
успяват да го преполеят
и почти винаги
то остава ниско
защото са мислили
че отглеждат дърво на желанията
случва се да направят грешка
таксономията е несъвършена

Thursday, May 5

І І


колко дни ще ми трябват да тръгна
да оседлая
да натоваря
малкото което имам

огризки от хляба ти
утайка от чая ти
но знам вместо да питам
ще бъде по лесно
по-кратко
да се помоля
за нещо малко

молитва за моя път
о мой боже прави боже
ти казват те
а аз те наричам
о боже
яхнал младо яздитно конче
разтворил ризата си
до последното копче

вече не питам за дните
до тръгването
вече поемам юздите по съмнало
 разкопчавам
един по един
въпросите
и се усмихвам
преди да поискам
преди да взема
само това от което имам нужда
шепота на хартията

Tuesday, May 3

л



да ги уловя уловя

да се наметнем с пролетно по-леко одеялце 
и да лежим да лежим 
да се улавяме как гледаме към една и съща звезда в небето
тези неща се разбират лесно
макар да изглеждат трудни 

периферното зрение на звездите
и периферните ние 

запътвам се от един час да си легна
и не мога да си легна
отивам до терасата и гледам навън
въобразявам си че те виждам
въобразявам си че в един и същи момент 
сме под едно и също открито небе
аз съм открита за теб 
и ти си открит за мен

много монети билетчета скърцащи камъчета
вече са излетели от джобовете от обувките 
от сгънките на дрехите ни 
и хората се изплъзват така 
и си намират други пътища
други гънки 
друг май и друг юли
те са щастливи 
защото са се търкулнали
защото са се изплъзнали

и днес докато виждах как мъж и жена се поздравяват
толкова дружелюбно сякаш знаех цялата им история
те се изплъзваха един от друг 
но се усмихваха
мъжът забързан
жената направо тича
а аз стоя отстрани
периферна каквато съм
и ги улавям

 после те се изплъзват 
отиват да станат щастливи

имам толкова много любов в мен че понякога става кръгла
и трябва да я търкулна
представям си че така търкулната 
си попаднал на нея 
си попаднал на мен
и си ме уловил
уловил уловил
а на мен изобщо не ми се изплъзва
правя кръгове около теб
галя те с невидимо перце 
имаш толкова силен гъдел
и знаеш ли защо
защото има много любов която се гали в теб
ти не знаеш още
но тя се гали в теб така че причинява гъдел 
после кротва омеква посяда в сянката ти 
и се любува
като мен 

да те наметна с леко одеяло
да те докосвам леко по-леко от тихия вятър 
по- тихо от лекия вятър 
и да ти прилягам 
така както чая приляга на меда
и както меда се топи в чая
и става невидим
но ти го усещаш
по небцето
и под лъжичката
и сърцето трепва
така както трепва когато му е сладко и пролетно
когато знае че го обичат 
или когато му предстои
да го разбере 

Monday, May 2

да се уловя уловя уловя уловя уловя уловя



а днес само това

мъжът е в сако от тъмномътносин велур
жената с бяла ризка и сако което си отива наполовина
нещо си казват весели
добре ли си
добре съм
хайде бързам
и мъжът  погалва по ръката
бялата ризка на жената
и задухва много силно
и посоките им са противоположни
още му казва довиждане
а вече се е обърнала
и тича ли тича
след изпуснатия автобус


да ги уловя уловя уловя 

Sunday, May 1

в някои часове на нощта
сме будни само аз и уличните котки

работим като капан за сънища

мързеливо

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO