мои бели овчици
мои златни часове на застой и приготовление
казах си преди да тръгна

преди да стегна куфара
трябва да стесня всички поли и ризи

не се знае какъв глад ме чака

short film

розова кърпичка

в клоните на сиво дръвче

зелена дъвка на тротоара

отрязаната опашка

на кучето Памет

можеш да идваш когато поискаш
можеш да ме намериш когато поискаш
обикновено
вия гнездо
в облаците

колко ми е никакво
колко ми е някакво
а водата
подминава
всичко
вече
станало

колко ми е някакво
колко ми е никакво
като вода подмина ме
всичко
неостанало