Saturday, December 21

*


колкото по-тиха остана


толкова по-лесно ще разбера 

постоянството на това завръщане

изтъняването ни като хартия
и
счупването на графита
в пълно съответствие 
с отварянето на една врата

  поглед взрян в дъното на кръга

Saturday, November 16

-Э-



*

дългите часове на насита и отвращение
в
празните гърди на деня

след смелостта

преди любовта


*

вече не те търся
оставам с ръка потънала във съмнението

като в меко легло
тялото ми не си почива

владее се
но не си почива

съмнението изостря глада и най-лошите страни на сетивата

един ден няма да помня кога е започнало
един ден ръката ми и меката част на това дълбаещо чувство
ще бъдат едно и също


Sunday, November 10

*


/

приспивам те

покълваш в кръвта 

отвори ми

 

/

Звяр,
с ръка на сърцето ти
уча се да не те спирам





/

изчезвам

глух звук е това
мое тяло

преди -
дом на песните


Sunday, September 15

transformation waiting in line






video: Elitsa Ganeva

music: 'Reverie' by Der Zirkus brennt / derzirkusbrennt.bandcamp.com

thanks to Dario Mambro

Sunday, June 23

тттттт



трудно

намирам очите

трудно

намирам лицето

под дланите - карта на океан

пълна с неточности

какво ми остава 
освен

да моля звездите

за честност

Saturday, June 22

unevens



I was really lucky to spend one great month together with Dario Mambro. He is truly one of a kind artist who have amazing ability to invent moods and sounds, creating some beautiful music which brings you to another dimension. It is all about going from one dimension to another...isn't it. 

During his time here in Sofia he made few tracks which he included in his new album. Dario's solo project is called Unevens - check it  AFTER THE JUMP

you can also check our work together at VIMEO

Thursday, June 20

*_*_*


*

гърлата гладни над пълните гърди
и твоето още бяло "не"
и моят плач, а не дъжда 
тревожи птиците







*



покълвам и дълбоко спя
ниското стъпало на съня








*

танц на розови числа
останах






*

малки хора
прегънати на две
отсъствия

Tuesday, April 30

----



Алармите на външния свят
празнуват опасването на сградите 

алилуя
вълнение и тревога
за живущите
техните книжни парични знаци
напоени в четка
облизват и става бяло
по една остаряла фасада
молитвите на всички
са били отправени 
по еднакъв начин
и те са се молили
правилно
за да получат
своята лична мантра
в ъ н ш н а   и з о л а ц и я 

а зад нея

злонамерен сън
от който се будиш като дете потънало в страхове
и като възрастен с изтръпнали крайници...от изнемога

стоим със затворени очи възможно най-дълго
възможно най-дълго отлагаме излизането отвъд

а междувременно

някой опасва сградите
събуден от същия сън


Wednesday, April 24

<>


този
ден
с тежък дъх
заседнал в морето от часове
като претоварена каравела

припявам:

знайни и незнайни
облечени в гъста синя вода
тайните ни места
забъркани в жълта каша
недокоснати и с зелени краища
гори в чаша вино
нивя
необърнати
на гърбовете ни



владения
които
никога
няма
да бъдат
единствено
Наши

Wednesday, April 3

на бегом




кръвта на едно бягащо куче

пронизваща нишка страх

пронизваща нишка бог

пронизани от студа

който си дадохме

на бегом

Monday, March 18

--



само 
очите
ще продължат
блажено да пият
светлината
на най-студеното слънце
събуждано някога

деца на сутринта
и скъсаните еднократни билети




Wednesday, January 23

-н-м-е





не ме готвят
и
не ме сервират

не знаят
 от коя страна на прибора
се поставям

от коя страна
моето приготвяне и сервиране
би съсипало
крехкото говеждо
в чиниите

.
.
.
.

не личи









малко сакато момиче
с око на катерица
с тяло на черна дъска
и с език
бял тебешир

ядосано
че написаното в снега

не личи


.
.
.

Wednesday, January 9

-.



насилвам се да си спомня
но мислите силни духом
и презиращи усилието
отказват да назовават
хора от миналото
да припяват тихо

сѝлом

-


вече не танцуваме сами нито с никой отхвърляме сняг от обувките и носим два големи камъка
един някъде над дробовете и друг в слабините нито да полегнем ни да тръгнем нанякъде така оправдавам своята всекидневна заетост вижте толкова много неща натрупах но все още ми трябва една дупчица от която да дишам сега дишам през шала и нищо не ми пречи да дишам нито да тръгна нито да не проиграя малкото което имам но се тревожа кои сме когато не танцуваме когато музиката ни заобикаля и ми напомня единственото умение което придобих със годините талантът на обезсърчените - изолиране. изолирана.





Tuesday, January 1

-








затварям се

значи


зараствам






  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO