Wednesday, December 9
-.-.-....--
*
шумът им
като черна вакса
облича ръцете ми
когато се прибера
отръсквам и двете
около мен
като остров
който ме заобикаля
пада
черен фин прах
само там
където съм стъпила
остава
бяло
*
искам да го опиша
преди да го видя
*
той е кутия пълна с градове и техните малки улици
той е събирач на семена и листа
той е това заради което по-често мълча
всички тях
когато и да те намеря
-
Friday, October 30
-==.==-
детето под ореха
пише тайните на всички останали
не пее, а само отваря устата си
аз съм детето-сянка
аз съм детето в тъмното
Friday, October 23
-
- а сега ме чуй и ти. има такава карта, там е описано как да стигнем дотам. да, беше нарисувана на съвсем тънка хартия, на най-тънката хартия, която съм виждала, но мастилото беше тъмно, карминено червено като извезани на хартията бяха линиите, които бележат реката, само трябва да намерим посоката на течение и да тръгнем. картата беше тук, точно преди ти да дойдеш, държах я в ръцете си, изучавах я и знаех какво трябва да правя. после отворените прозорци, топлият вятър, който лъхна откъде не знам, прозорците трябваше да останат отворени, картата изглеждаше толкова добре върху тъмното дърво..нямам вина за това, че имаше воля и пое преди нас.
[в омаляло палто момиче стои и си говори само в стаята]
Monday, October 19
Tuesday, September 29
Къщата и Джони бялото куче
вратата беше тревисто зелена
с разстояние от земята
колкото да се пъхне глава на куче
заповядай, тони
заповядай, джони
така ги подканвах
щом ги видех
да чакат на прага ни
винаги съм говорила на животните
като на хора
може да е бил татко,
който ме е научил
щом го помня
да вика рижото куче с
"ела тук, моето момче"
няма да забравя
един горещ следобед
в който всички се бяха изпокрили от дъжда
джони намери дупка в оградата и влезе в къщата
помня как излязох навън и заедно легнахме
на килимчето пред вратата
голямото бяло куче и аз, 10-годишната
която не хае от калта и мократа козина на бездомника
вратата беше тревисто зелена
и 10-годишното ми сърце също беше тревисто зелено
покрито цялото в буйна трева - бодлива отвън и мека отвътре
Sunday, July 26
толкова рядко
времето
ми се струва мое
толкова рядка
кръвта
тази бавна река
която минава
през тялото
ми се струва
моята
но ще се извия
като път
и ще се извия
като тънко дърво
ако всичко е вятър
толкова рядко
застинала във нещата
във времената
на хората
когато им се струват
техни
когато кръвта в телата им
тече гъсто
неравноделно бързо
когато ми помахват за сбогом
само усещам
времето им и малко мое
Friday, July 3
Wednesday, May 27
[х]
хора във влак
[само един от тях
е забравил
къде отива;
оглежда горната част на купето
което трепти с ускорението]
- това не е влак, а игла
и всички ние сме конецът
една ръка трепери над нас
и не знае колко време
остава
и ще й стигне ли
за да ни вдене
всички нас
този разпреден
и рошав безкрай на конеца
ухото на иглата
може да е око
и ако то се притвори
тъкмо когато
трептенето на ръката
най-после е спряло?
- един от тези в нас
знае къде отива
и къде е разликата
е забравил
къде отива;
оглежда горната част на купето
което трепти с ускорението]
- това не е влак, а игла
и всички ние сме конецът
една ръка трепери над нас
и не знае колко време
остава
и ще й стигне ли
за да ни вдене
всички нас
този разпреден
и рошав безкрай на конеца
ухото на иглата
може да е око
и ако то се притвори
тъкмо когато
трептенето на ръката
най-после е спряло?
- един от тези в нас
знае къде отива
и къде е разликата
Monday, April 27
сянка
в сянката на
облака
притеглена
и притегляща
колкото бърз е вятъра
толкова
бързо аз и сянката
напредваме
мисълта
се люлее
като безпомощно клонче
безкръвно
откъснато
от ръцете на вятъра
в името на късата черна нощ
през която единствено
ще изглежда бяло
намирам се паднала
с разкъсано лице
колко пъти още
да го отмествам
какво съм
питам
сянката
кого съм
питам облака
къде съм
питам вятъра
ти си
нашата длан
с теб докосваме
и така е
когато боли
и така е когато
следваш посоката
аз съм дланта
на сянката
аз съм дланта
на облака
аз съм
дланта
има нож
в тази длан
нарича се вятър
врежи се с вой
или тихо врежи се
приемам
да се
разпукна в сърцето на едно растение
изпълвам го с шепот докато расте
увехвне ли
режа
увехне ли
време е да изляза навън
и ще изляза
с мокри разкъсани връзки в гласа
и с тяло -
от облака
хвърлена сянка
разпукна в сърцето на едно растение
изпълвам го с шепот докато расте
увехвне ли
режа
увехне ли
време е да изляза навън
и ще изляза
с мокри разкъсани връзки в гласа
и с тяло -
от облака
хвърлена сянка
Saturday, April 25
Friday, April 17
Sunday, April 5
news
Години наред тук ми беше уютно и хубаво,
все пак блога ще си остане най-дълбокия шкаф за неща от всякакви породи
Сега обаче имам и ново Място. Част от текстовете тук, ще се пренесат под нова форма там
Малко по малко ще поизчистя някои неща, но се надявам да ме навестяваш,
независимо кога и през коя вратичка :)
независимо кога и през коя вратичка :)
Sunday, March 15
ниш
нежност и шепот - това ми липсва двете неща виждаш ли това е обратно на стремежа да изброявам нещата стават по-малко а ме изпълват като лека полека ме вдяват и свързват този накъсан вой в бод бодежите в плътта която не чувства болка и ропот не чува или не чувства нежност и шепот това е тялото ми останало като малък печат ще свикна с блъскането на лактите ще свикне тази дупка в корема ослушва се като ухо но пищенето пречи да разбера кога си влязъл и кога си тръгваш по навик без брод е тази гора тази отровна трева между зъбите плета на плитка и разплитам напролет когато се стопят снеговете и намерят мъртвите сърни от съня когато разберат защо и кой търси соня и как прекарвах камък по камък на рамо оставяйки това малко магаре да си прави каквото там свари по зъберите има все още злато от дъното на реката кой знае как покачено там от някой решен да не спъва потока на мисли толкова рано искам да науча нещо от него облягам се на това дърво и тридесет дена държа гърба плътно до него час по час се премествам без да броя колко пъти започвам и свършвам в кръга започнал много преди мен и много под мен и не правя това за да гоня мислите казвам им стойте колкото щете но не завиждайте и не дръжте като камшик камшиците направени от майстор без съвест не завиждайте на нежността с която птиците ви разказват че вече е пролет ще се изтърпи и лед и слана и спомен ще се износи в гласа на птиците ще се топли кал под езиците за да има гнездо за почивка и гнездо от което отлиташ без сбогом нежни настоятелни гласове нежност и шепот два неща
Sunday, January 25
Subscribe to:
Posts (Atom)