Friday, December 22

Ваксината



Беше необикновено топла утрин в Мангиньос. Отдавна никой не беше поставял цветя в червената глинена ваза. Водата по дъното не беше налята от ръцете на момичето в малката жълта къща. Събираше се капка по капка в дъждовните дни. Топлината сякаш изпичаше глината отново и отново. След толкова години на дневна светлина цветът на тази забравена ваза оставаше все така ярък - като току-що разрязан червен портокал. 
Никой не помнеше кой и кога е решил, че цветята не умират красиво в нея. 

По стените й бавно пъплеше черно-бяло насекомо. Тихите звуци издаваха, че внимателно се готви за онова, което му предстои. 
Стотици миниатюрни яйца. Стените на червения съд бяха създали тъмна елипса - утробата, която ще направи възможна нечия смърт. Не сигурна. Но възможна.
 Комарът с майчински инстинкт бе намерил най-доброто място за тях. 

По средата на тихата улица един човек се приведе рязко. Усети силна болка в гърба и едва се задържа на краката си. Погледът му се завъртя на всички посоки, без почти да е извърнал глава. Объркан, той седна на улицата и дланите му потънаха в прахта, където се въргаляха няколко сънливи кучета.

Комарът най-после излетя през тъмното гърло на вазата и тържествено зажужа. 
Няколко сантиметра под него се беше родил нов живот.
На съседния ъгъл един човек не издържа тежестта на тялото си и легна до ленивите кучета.
Треската бързо плувна в кръвта му и скоро щеше да събере сили да се покаже 
на всички - чрез треморът на болния и кървавата му слюнка.

Горещото утро на август. Двама мъже внимателно поставиха ръкавиците си. Гумата лакомо погълна пръстите им и се залепи за тях като втори слой кожа. По-дебела и по-груба от първата. Точно това, от което имаха нужда. На масата в лабораторията ги очакваха няколко дузини яйца.
Бели като ръкавиците, маските и престилките им. Бели като краските на комара, който бе донесъл заразата в Мангиньос. Сега в бялата стая трябваше да се съберат мислите на двама мъже и да зажужат заедно като песента на комара.

Единият извади жълтъка на първото яйце. Вторият не можеше да спре да мисли за формата на червената ваза в дома му, в която отдавна никой не беше поставял цветя.




  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO