tag:blogger.com,1999:blog-119504462012-02-15T12:46:50.211-08:00.Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.comBlogger12831100tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-68934561907348155382012-02-15T12:35:00.002-08:002012-02-15T12:46:50.324-08:00метод на изрезките IIIогъвам се<br /><br />изплъзна се като дишане<br /><br />на пръсти малкият абзац<br /><br />ухае на парченца киви<br />целува се като кафе<br /><br />малките плувци<br /><br />още слепи новородени<br /><br />различен син снегът<br /><br />насън намерен<br /><br />ние разбираме<br /><br />разхожда дългите крака<br /><br />наричам<br /><br />пиша, но не отговарям<br /><br />докато не изгубя<br /><br />отключената длан<br /><br />тънкото покритие на очите<br /><br />ще вземе нещо в тъмното<br /><br />обърни се!<br /><br />с чело опряно в рамото й<br /><br />ближе ключалката<br /><br />грабливата ръка<br /><br />е раздвоен<br /><br />насън намирам<br /><br />морков<br /><br />на мокрия перваз<br /><br />звънчета<br /><br />стягат<br /><br />но вие се качвате<br /><br />стичам се толкова бавно<br /><br />бялата лампа<br /><br />завоите след теб<br /><br />череша<br /><br />пренасям в мен<br /><br />разказвам мекото в плода<br />и чупя краят затворен във костилка<br /><br />докато изкушава<br /><br />по-малко<br /><br />сините ми устни<br /><br />завой<br /><br />черното сребро<br />камъче в клепачите<br /><br />до мен<br /><br />градината<br /><br />в единствения слънчев ден<br /><br />сянка<br /><br />никога тук<br /><br />винаги сам<br /><br />дави ме<br /><br />крее<br /><br />бяга<br /><br />напява<br /><br />на тази година<br /><br />когато губя<br /><br />става еднакво<br /><br />давят ме<br /><br />потъмнява<br /><br />от тази страна на острова<br /><br />сълзи<br /><br />чужди прозорци<br /><br />под нас<br /><br />синя <br />снежна<br />покривка<br /><br /><br /><br />[от години не го бях пробвала.изрезките бяха в бяла торбичка от плат, когато ги изваждах една по една, празните редове отбелязват отделните изрезки. написани са в реда, в който са изтеглени, без да поглеждам с лисича хитрост в торбичката]<br /><br /><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://1.bp.blogspot.com/-pesDMVPZSZI/TzwZkyuzC0I/AAAAAAAAFkc/AHiHj5JhZ_0/s1600/izr.jpg" imageanchor="1"><img border="0" height="214" src="http://1.bp.blogspot.com/-pesDMVPZSZI/TzwZkyuzC0I/AAAAAAAAFkc/AHiHj5JhZ_0/s320/izr.jpg" width="320" /></a></div><br /><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/-ndFNLLROxVo/TzwZqpipj-I/AAAAAAAAFko/_3wVbTJTh-Y/s1600/torb.jpg" imageanchor="1"><img border="0" height="189" src="http://2.bp.blogspot.com/-ndFNLLROxVo/TzwZqpipj-I/AAAAAAAAFko/_3wVbTJTh-Y/s320/torb.jpg" width="134" /></a></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-6893456190734815538?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-34937654908963486192012-02-12T08:18:00.000-08:002012-02-12T08:21:55.364-08:00І my new video І<iframe src="http://player.vimeo.com/video/36618616?title=0&byline=0&portrait=0" width="400" height="225" frameborder="0" webkitAllowFullScreen mozallowfullscreen allowFullScreen></iframe><br /><br />I felt what I felt<br />I fell how I fell<br />I wallow in the snow<br />I felt I felt I fell<br />I wallow<br />wallow in the snow<br /><br />music: Dario Mambro / unevens.bandcamp.com/<br />camera: Els Em. G./ Elitsa Ganeva<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-3493765490896348619?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-42273149971588289342012-02-01T09:03:00.000-08:002012-02-01T15:30:18.058-08:00влизам със зелената светлина<br />затъвам в каша от стълби<br />падам на коленете си<br />падам и по лице<br />нощем чувам трошенето на ребрата си<br />влизам през заключените врати<br />влизам в затворените усти които мълчат<br />стоя там<br />и едва тогава разбирам<br />страхът от това<br />да простенеш нещо<br />независимо какво на какъв език и под какъв диктат<br />независимо дали от възбуда от смях или страх<br />о страхът е огромно палто<br />кара ме да го разхождам навън<br />на минус 16 да изпускам цигарата си<br />и докато се наведа да я взема<br />ме наобикалят нови стълби<br />които искат от новите ми крака<br />да се слеят с черната асфалтирана маса<br />и да спра да шептя<br />и да спра да напирам<br />зад затворените уста<br />обидена че не са ми останали собствени думи<br />собствени имена<br />номерата написани на гърба ми<br />идват с изцяло нова цена<br /><br />не мога да довърша реда за кой път не мога да довърша реда<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-4227314997158828934?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-28537506132060074222012-01-24T16:11:00.000-08:002012-01-24T16:11:21.926-08:00зле ти е<br />гади ти се<br />не защото не можеш да го напишеш<br />и не защото то не прави никой по-щастлив<br /><br />гади ти се<br />докато го пишеш<br />и докато още не знаеш<br />че след адското гадене<br />драскане по повърхността<br />и бавно утаяване<br />вече ти е станало по-добре<br />и вече не ти се гади<br /><br />-<br />зимното време<br />многото отпадъци по джобовете<br />и отпадъкът в задния двор<br />който ще почистиш<br />чак когато снега се стопи<br />докато гледаш<br />топенето<br />спрял<br />сгънат<br />прегърнал дръжката на вратата<br />не защото искаш да излезеш навън<br />в зимното време<br />което иска <br />бавно<br />с подути от студ крака<br />да прескочиш<br />тънката ивица<br />премълчано<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-2853750613206007422?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-55152558627571349162012-01-19T12:30:00.000-08:002012-01-20T07:11:27.541-08:00хвърлям камъни през прозореца<br />дано не уцеля дете<br />дано не уцеля куче<br />със сигурност няма да улуча птиците<br /><br />хвърлям с бяс<br />хвърлям с немощ<br />хвърлям докато не се затрудня да дишам<br />докато не разбера<br />че вътре в мен<br />е последният камък<br />най-лесен за хвърляне<br />и най-труден<br />за вадене<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-5515255862757134916?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-5023854345484637592012-01-14T08:46:00.000-08:002012-01-20T07:13:22.802-08:00<div style="text-align: center;"><span style="font-family: "Courier New",Courier,monospace; font-size: x-small;">принудата </span></div><div style="text-align: center;"><span style="font-size: x-small;"><br /></span></div><div style="text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">човекът който държат овесен за краката от високата сграда</span></div><div style="text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">човек не излиза през прозореца си така за да намекне нещо</span></div><div style="text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">и изобщо не излязохме през тази врата за да си намекнем</span></div><div style="text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">намеците са метри под нас</span></div><div style="text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">а ние тъпчем с цялата тежест - своята тежест </span></div><div style="text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">черни като подметките си</span></div><div style="text-align: center;"><span style="font-size: x-small;"><br /></span></div><div style="text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">можем да си позволим да ни забележат</span></div><div style="text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">на избрани от нас места</span></div><div style="text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">с което разбирай</span></div><div style="text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">принудата е културно растение</span></div><div style="text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">расте където й кажеш</span></div><div style="text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">умира когато си избере</span></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-502385434548463759?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-25159974206489007952012-01-09T02:52:00.000-08:002012-01-09T02:52:42.048-08:000<div style="text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: center;">въпросът е, че се казваш </div><div style="text-align: center;">васлав, рудолф...карлос..казимир </div><div style="text-align: center;">току що убедил хората че летиш...</div><div style="text-align: center;">цял в бяло...неусетил болка...</div><div style="text-align: center;">захвърлил балетните си пантофки</div><div style="text-align: center;">подгизнали в кръв и отекваща музика </div><div style="text-align: center;">васлав игор казимир </div><div style="text-align: center;">някой от тези</div><div style="text-align: center;">излизат с проглушени уши</div><div style="text-align: center;">от балната зала</div><div style="text-align: center;">с едва докосващите си земята крака </div><div style="text-align: center;">с едва докосващите си хората имена</div><div style="text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: center;">дори не успява да се завърти </div><div style="text-align: center;">васлав</div><div style="text-align: center;">игор</div><div style="text-align: center;">казимир</div><div style="text-align: center;">когато тримата са вече над него </div><div style="text-align: center;">и чупят ребрата му с шпиц</div><div style="text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: center;">счупените ребра на белия лебед</div><div style="text-align: center;">прекъснатите мускулни връзки </div><div style="text-align: center;">на един дъх </div><div style="text-align: center;">в който няма музика няма танц няма хармония </div><div style="text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: center;">грубо и гордо движение на плътта над другата плът</div><div style="text-align: center;">лебедовата песен прекъсната от ритник</div><div style="text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: center;">Не, Мари Жан Огюст...не поглеждай натам</div><div style="text-align: center;">твоите васлав игор павел и рудолф</div><div style="text-align: center;">лежат в снега </div><div style="text-align: center;">и се надигат </div><div style="text-align: center;">тежко</div><div style="text-align: center;">забавени </div><div style="text-align: center;">от крилата си</div><div style="text-align: center;">и дългите си тънки крака</div><div style="text-align: center;">сега </div><div style="text-align: center;">прегръдките ще болят повече</div><div style="text-align: center;">от един скок в кървавите пантофки</div><div style="text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: center;">и не всичко е въпрос</div><div style="text-align: center;">на хореография</div><div style="text-align: center;"><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-2515997420648900795?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-57787079315133264492012-01-01T10:18:00.000-08:002012-01-01T10:30:45.693-08:00<div style="text-align: right;"><br /></div><div style="text-align: right;"><br /></div><div style="text-align: right;">последователно</div><div style="text-align: right;"><br /></div><div style="text-align: right;">посягам</div><div style="text-align: right;"><br /></div><div style="text-align: right;">към слънцето</div><div style="text-align: right;"><br /></div><div style="text-align: right;">към плодовете</div><div style="text-align: right;"><br /></div><div style="text-align: right;">на невидимото дърво</div><div style="text-align: right;"><br /></div><div style="background-color: white; color: #cccccc; text-align: right;"><strike>любов</strike></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-5778707931513326449?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-25307874314914101532011-12-29T14:21:00.000-08:002012-01-01T10:20:26.402-08:00:::<i><span style="font-size: xx-small;"> г р а д и н а т а на п о с л е д н и я д е н</span></i><br /><br /><br />помниш ли да си бил тук <br />това е мястото<br />на което оставих черешите си през лятото<br />вятъра отвя леката купа <br />и после стъпвахме много внимателно<br />малко неща пазим цели<br />когато паднат на земята <br /><br />а понякога забравяме и това<br />като мястото <br />на което веднъж сме го знаели<br /><br />- <br /><br />хвърляхме орехови листа<br />зад гърба си <br />и усмивката на единия<br />правеше пълен кръг<br />около усмивката на другия<br /><br />-<br /><br />градината <br />през която <br />декември е зелен<br />когато захапеш единият му край - кисел<br />и докато стигнеш до другия - сладък <br />узрял за плод<br />втасал за тесто<br />готов за вино<br />помниш ли тази градина<br /><br />- <br />крадем червените панделки от вратите<br />и ги подаряваме на парцалените кукли на кварталните деца<br />кварталните деца завиждат на парцалените кукли <br />и крадат червените панделки от тях <br />вятъра ги връща обратно на олющените врати <br />за цвят <br /><br />- <br /><br />една капка сироп<br />в пълната чаша вода<br /><br />не облизвай<br />лъжичката<br />когато се мръщи<br />.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-2530787431491410153?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-84592727161700007112011-12-25T01:18:00.000-08:002011-12-25T01:18:37.289-08:00сънувах, че съм в град без море, на място, което наричаха "Фара"... фар и около него шир сиво и стълби към подлез<br /><br />полигон<br />хиподрум<br />усещам нещо ми диша във врата<br />намира се едно момче пред мен което ми казва<br />не се плаши той иска да сте приятели<br />зад мен един бял кон<br />младо конче игриво още<br />пръхти и му се играе<br />пускат ни в малък лабиринт<br />в който с кончето се залъгваме<br />и се забавляваме страшно<br />по едно време тъкмо когато мисля че съм му избягала<br />пак го усещам зад мен диша тежко<br />и не мога да повярвам че ме прегръща в гръб..като човек<br /><br />после съм другаде<br />с приятели но ми се обажда един който ме вика<br />казвам си тръгвам...хващам такси, бързам..<br />спирам пред много високи осветени блокове<br />нощ е<br />поглеждам телефона си 2 през нощта<br />и разбирам, че човека който ме вика<br />никога не е имал телефонен номер<br /><br />...<br />сънят свършва в паника, че не съм заключила<br />къщата на приятелите ми<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-8459272716170000711?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-69046253867810600152011-12-20T01:10:00.000-08:002011-12-20T01:12:11.319-08:00trubadurs.com<h6 class="uiStreamMessage" data-ft="{"type":1}" style="text-align: center;"><span class="messageBody" data-ft="{"type":3}"><span style="font-size: x-large;"><a href="http://trubadurs.com/2011/12/19/%D1%81%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B1%D0%B0%D0%B4%D1%83%D1%80%D0%B8-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-3-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0-1-pdf/" style="color: black;" target="_blank">текстове от другите и от мен</a></span></span></h6><h6 class="uiStreamMessage" data-ft="{"type":1}" style="text-align: center;"><span class="messageBody" data-ft="{"type":3}"><span style="font-size: x-large;"><span style="color: #0b5394; font-size: x-small;">(click)</span> </span></span></h6><h6 class="uiStreamMessage" data-ft="{"type":1}" style="text-align: center;"><span style="font-size: large;"><span class="messageBody" data-ft="{"type":3}">редактор на броя </span></span></h6><h6 class="uiStreamMessage" data-ft="{"type":1}" style="text-align: center;"><span style="font-size: large;"><span class="messageBody" data-ft="{"type":3}">Ваня Клечeрова</span></span></h6><h6 class="uiStreamMessage" data-ft="{"type":1}" style="text-align: center;"><span style="font-size: large;"><span class="messageBody" data-ft="{"type":3}">late </span></span></h6><h6 class="uiStreamMessage" data-ft="{"type":1}" style="text-align: center;"><span class="messageBody" data-ft="{"type":3}"><span style="font-size: x-large;">;]</span></span></h6><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-6904625386781060015?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-34093565060892992322011-12-17T12:15:00.001-08:002011-12-17T12:16:38.017-08:00& # &<span style="font-family: arial; font-size: x-small;"><br /></span><br /><span style="font-family: arial; font-size: x-small;"><br /></span><br /><div style="text-align: center;"><span style="font-family: arial; font-size: x-small;"><br /></span></div><br /><div style="text-align: center;"><span style="font-family: arial;">до днес бях в ръката ти</span></div><div style="font-family: arial; font-size: small; text-align: center;">от днес се изплъзвам</div><div style="font-family: arial; font-size: small; text-align: center;">капка от пазвата ти</div><div style="font-family: arial; font-size: small; text-align: center;"><br /></div><div style="font-family: arial; font-size: small; text-align: center;">изтупваме цветя и трохи</div><div style="font-family: arial; font-size: small; text-align: center;">през прозореца</div><div style="font-family: arial; font-size: small; text-align: center;"><br />махаме на дъжда</div><div style="font-family: arial; font-size: small; text-align: center;"><br />до днес бе в ръката ни</div><div style="font-family: arial; font-size: small; text-align: center;">от днес се изплъзва</div><div style="font-family: arial; font-size: small; text-align: center;">капка от пазвата ни</div><div style="text-align: center;"><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-3409356506089299232?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-16107108988499291722011-12-13T03:17:00.000-08:002011-12-13T03:17:53.135-08:00* *<div style="color: #444444; text-align: center;"><br /></div><div style="color: #444444; text-align: center;"><br /></div><div style="color: #444444; font-family: Times,"Times New Roman",serif; text-align: center;"><span style="font-size: large;"><i><br /></i></span></div><div style="color: #444444; font-family: Times,"Times New Roman",serif; text-align: center;"><span style="font-size: large;"><i>and now it is all over</i></span></div><div style="color: #444444; font-family: Times,"Times New Roman",serif; text-align: center;"><span style="font-size: large;"><i>a history</i></span></div><div style="text-align: center;"><span style="color: #444444; font-family: Times,"Times New Roman",serif; font-size: small;"><i><span style="font-family: Georgia,"Times New Roman",serif;">broken bone of a poem</span></i></span></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-1610710898849929172?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-47101745734919879162011-12-11T04:37:00.000-08:002011-12-11T04:37:08.742-08:00_________липсва им<br />огромното <br />разстояние <br />което трябва<br />да бъде <br />изминато пеш<br />трябва <br />да бъде<br />изгладувано<br />изминато <br />по принуда<br />без начин<br />да заобиколиш<br />да намериш<br />по-кратък път<br />липсва им<br />войната<br />изрази като<br />рамо до рамо<br />до кръв<br />до смърт<br />възгласите <br />напред<br />.<br />дългото отстъпление на душите<br />когато се примирят <br />с фразата<br />"мирно време"<br /><br /><br />___<br /><br />откъснатите ръце на вчера и днес <br />се закачат обратно на мен<br />във кошмара<br />бързат да свършат<br />това онова<br />докато не съм си избрала<br />друго тяло<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-4710174573491987916?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-74040154328906887702011-12-09T05:10:00.000-08:002011-12-09T16:47:05.383-08:00сянката ми<br />обхожда<br />сянката ти<br /><br /><br /><br />-<br /><br />"дишай..."<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-7404015432890688770?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-30870364618382178692011-12-05T13:36:00.000-08:002011-12-05T13:36:22.247-08:00какво само по себе си расте<br />какво само по себе си дребнее<br /><br />пръстенчета от хартия<br />и око от мека глина<br />и памук памук памук<br /><br />вън в памучената нива<br /><br />къде сама със себе си отива<br />къде сама със себе си се скрива<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-3087036461838217869?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-6254054197080825832011-12-01T23:08:00.000-08:002011-12-06T11:25:54.380-08:00------------------------------- -- -<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"></div><br /><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="https://fbcdn-sphotos-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash4/383593_10150404579996029_555741028_8657303_1614671047_n.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="278" src="https://fbcdn-sphotos-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash4/383593_10150404579996029_555741028_8657303_1614671047_n.jpg" width="400" /></a></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-625405419708082583?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-43854943903603715122011-11-28T14:41:00.000-08:002011-12-09T05:14:52.670-08:00това това не е същият свят<br />не оставя бели линии по обувките не е сняг това не е лед<br />не падам от тях не си сам в тях<br /><br /><br /><br />птиците са навлечени с дрехи<br />папагалите не умират през зимата<br />палмата лежи на леглото ми<br /><br />учим местоимения<br />вчера на немски<br />днес на испански<br />изправяме се<br /><br />сечем нещо за огрев<br />и без значение какво<br />и с какво ще помогнем<br /><br />пробивам дупка там<br />където я няма рибата<br />с която ще мога<br />ако съм чела същата книга<br />да нахраня всички<br />ако съм чела нещо друго<br /><br />цялата пепел не пада прибира се на топло в езика ми<br />каква подезична кост трябва да имаш че да изпълниш<br />всичките френетични звуци<br />че да успокоиш това дете албинос<br />в света на черни и изгорели<br /><br />това е нормално<br /><br />огледалото се боксира с теб<br />и по скулите ти висят<br />стъкълца<br />залепени с разкошни удари<br /><br />добро утро външен свят зимни гуми<br />зайци пухени във ума ми<br /><br />дадох дума<br />и хвърлих камък<br /><br />пях сях и пресявах<br /><br />това не е сняг<br /><br />това не е лед<br /><br />това не е думата<br />която търсиш<br /><br />една власинка потънала в кръв<br />обидено стърчи от носа ми<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-4385494390360371512?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-37542097343847516462011-11-22T06:43:00.000-08:002011-12-08T08:28:56.528-08:00спомням си всичко това<br />от нещо като сън който сънувам<br />преди да заспя<br />когато очите не се отпускат<br />за да почиват<br />a се търкулват<br />по гърба на това което ще стане<br /><br />втриса те<br />цялото тяло се хвърля<br />за да си вземе очите обратно<br />но те вече са те видели<br />там<br /><br />как ме намираш<br />как вече не ме намираш<br /><br />всичко което се случи<br /><br />счупеното вратле на еленчето от шоколад<br />гъделът който имаш<br /><br />предсъня ми е казал това много отдавна<br /><br />стегна ме с колан<br />за седалката на една спортна кола<br />и натисна газта като ми го разказваше<br />докато едното ми слепоочие се блъскаше<br />в стъклото до кръв<br />ми се стори че ако сега изхвърча<br />ще мога да спра което има да става<br /><br />а предсъня като разбра какво си мисля<br />направи най-плавното спиране<br />разкачи колана<br />завъртя ме танцувално<br />и ми пусна чудесна филмова лента<br />за едно дете на което му удрят шамар<br />през цялото време чувах ударът<br />но като не можех да намеря очите си<br />не можех да проявя съчувствие<br />ах, защото си мислех, че само чрез сълзите си<br />проявяваме съчувствието си истински<br />детинското си неодобрение<br />невероятното си чувство за справедливост<br />мъст за злия родител!<br />спасение за детето което циври!<br /><br />предсъня ми каза да си мълча<br />и ми подари перла която му обещах да глътна<br />ако някога успея да се събудя<br />ако някога успея да засънувам<br />така че да не разбирам какво ще стане<br /><br />а трябваше да ти кажа<br />че знам как тази история<br />прозаично си хваща такси<br />и пристига на време<br />намира те<br />толкова слаб<br />и толкова смел<br />колкото трябва<br />за да натиснеш<br />спусъка<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-3754209734384751646?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-19248591155016355522011-11-22T06:24:00.000-08:002011-11-22T06:24:48.255-08:00.<div style="text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: center;"><span class="st"><span style="font-family: "Courier New",Courier,monospace; font-size: xx-small;">you forgot about me </span></span></div><div style="text-align: center;"><br /></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://farm7.staticflickr.com/6107/6360187791_64d8a9454f.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="240" src="http://farm7.staticflickr.com/6107/6360187791_64d8a9454f.jpg" width="320" /> </a></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><br /></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><br /></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-1924859115501635552?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-28584084803487963182011-11-18T02:16:00.000-08:002011-11-22T06:25:58.268-08:00-<div style="text-align: center;"><span style="font-size: x-small;"><br /></span><br /><span style="font-size: x-small;"><br /></span><br /><span style="font-size: x-small;"><br /></span><br /><span style="font-size: x-small;"><br /></span><br /><span style="font-size: x-small;"><span style="font-family: inherit;">конците ти дълго</span></span><br /><span style="font-size: x-small;"><span style="font-family: inherit;">дълго ме увиват</span></span><br /><br /><span style="font-size: x-small;"><span style="font-family: inherit;"> увиват около нощта</span></span><br /><br /><span style="font-size: x-small;"><span style="font-family: inherit;">около нощта знам само</span></span><br /><br /><span style="font-size: x-small;"><span style="font-family: inherit;">знам само черното синьо</span></span><br /><br /><span style="font-size: x-small;"><span style="font-family: inherit;">черното синьо в ръката на Никой</span></span><br /><br /><span style="font-size: x-small;"><span style="font-family: inherit;">в ръката на Никой мъжкият възел</span></span><br /><br /><span style="font-size: x-small;"><span style="font-family: inherit;">мъжкият възел подарък от плетачите на въжета</span></span><br /><br /><span style="font-size: x-small;"><span style="font-family: inherit;">плетачите на въжета крадат деца в пустинята </span></span><br /><br /><br /><span style="font-size: x-small;"><span style="font-family: inherit;">в пустинята ти ли си те</span></span><br /><span style="font-size: x-small;"><br /></span><br /><span style="font-size: x-small;"><span style="font-family: inherit;">ти ли си те не разбирам</span></span></div><span style="font-size: xx-small;"><br /></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-2858408480348796318?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-50442007321302320012011-11-08T01:00:00.000-08:002011-11-09T02:09:03.318-08:00<div style="text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;"></div><div style="text-align: justify;">не попадна лодката ти във вълнение</div><div style="text-align: justify;">речното корабоплаване е друго</div><div style="text-align: justify;">там се потъва само при тежест</div><div style="text-align: justify;">или заради плитчини</div><div style="text-align: justify;">от една страна съм спокойна за тебе</div><div style="text-align: justify;">от друга не завиждам на лодката ти</div><div style="text-align: justify;">и борбата й с тесните протоци</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-5044200732130232001?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-12161799061054156282011-11-08T00:55:00.000-08:002011-11-08T01:02:01.291-08:00.етапите на сърцебиене<br />ме обръщат като пуловер<br />той ме облича<br />и като не види лицето ми<br />съблича ме<br /><br />етапите на моето сърцебиене <br />въведение в закона<br />за лице и опак<br /><br /><br /><br /><br /><br /><br />.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-1216179906105415628?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-46131045584323617862011-11-07T02:57:00.000-08:002011-11-07T02:57:52.958-08:00с<br />реваншизъм<br />с<br />оптимизъм<br /><br /><br />чукам <br /><br />без да влизам<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-4613104558432361786?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-32778881835404521992011-11-04T16:03:00.000-07:002011-11-05T03:12:26.388-07:00бележки във входа<div style="text-align: justify;">с яка от листа с усмивка на жълъд </div><div style="text-align: justify;">обувките ми гмуркачи в дълбоките алеи на парка</div><div style="text-align: justify;">между големите</div><div style="text-align: justify;"></div><div style="text-align: justify;">между децата</div><div style="text-align: justify;">в клоните на дървото</div><div style="text-align: justify;">цялата на петна в светлина</div><div style="text-align: justify;"><br /></div><div style="text-align: justify;">на гърба</div><div style="text-align: justify;">на палтото ми</div><div style="text-align: justify;">дупка</div><div style="text-align: justify;">колкото</div><div style="text-align: justify;">малък аквариум</div><div style="text-align: justify;">колкото гланцово блокче</div><br />"<br />въздухът идва бавно на бучки<br />бисерно бяла захар<br />нощем обляна в сълзи<br />сладка от горските плодове<br />което не мога да ти разкажа<br />прегъвам на две<br />говоря на нищото сутрин<br />иначе сме добре<br /><br /><br /><br /><br /><br />--- <br />бележка във входа:<br /><br />перлички мои<br />пяна по устните ми<br />стотинчици жълти<br />затоплени в задния джоб<br />2 филийки <br />червен мармалад<br />бяло сирене<br />о, МОРНО ЧЕЛО<br />о соле мио<br /><br />чаша ми дайте<br />чаша<br /><br /><br /><br /><br /><br />_<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-3277888183540452199?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-26965829420244372252011-10-27T16:15:00.001-07:002011-10-27T16:15:20.717-07:00здравей, зимно време<br />здравейте, голи посинели колене<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-2696582942024437225?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-43531617674540253382011-10-26T05:04:00.000-07:002011-10-26T05:08:36.340-07:00времето<br />сечем като монета<br />затова сме тук<br />събрани да разделим<br />и оценим парчетата<br />всеки ден се разпадаме<br />на много повече части<br />вчера бях на три<br />днес на десет<br />утре ще бъда една хилядна<br />от всичко изхарчено<br />и пръснато<br />за евтино вино и тяло което си купуваш в аванс<br />едвам си дочакал<br />тази свежа глътка пропаднало битие<br />и се свличаш на тротоара<br />и си броиш стотинките<br />имунизиран от миризмите които се носят<br />и очарован завинаги от девойките<br />които вървят прегърбени и се чудят къде да си скрият пръстите<br />разбира се че има дъжд от монети<br />чували с монети<br />събирани и сечени с най-голямо внимание<br />монетите както и времето<br />често са сечени на повече от едно място<br />изпитваме благородството<br />да бъдем острието с което ще се хвърлим<br />като най-цивилизованите от зверовете<br />и най-въоръжените<br />говоря за накитите с които се кичим<br />всички тези коронки наметала звездички луни и куполи<br />понякога се чувстваш свят<br />подрънквайки като малка осветена камбанка<br />пълен с дребни<br />разполовен от дребните които имаш<br />половин цигарата която си купуваш<br />те разсича на две<br />и е щедра с теб<br />като не загася в дъжда<br />като свети<br />като свещичка<br />монети религия и ръцете<br />охлузени от падането на тротоара<br />защото понякога<br />бордюри и желания<br />ги правят много високи<br />за такива като теб<br />звънлив<br />и разхълцан<br />закупеният дъх тази сутрин<br />ще ми стигне до вечерта<br />защото танцувах подрънквах и просих<br />и имам цялото време<br />да го повторя<br />досущ<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-4353161767454025338?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-21719452505010378462011-10-25T06:23:00.000-07:002011-10-25T06:26:53.204-07:00<div style="font-family: Arial,Helvetica,sans-serif; text-align: right;"><br /></div><div style="font-family: Arial,Helvetica,sans-serif; text-align: right;"><br /></div><div style="font-family: Arial,Helvetica,sans-serif; text-align: right;"><br /></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://1.bp.blogspot.com/-X4Xq2TNyieo/Tqa4FAKBkeI/AAAAAAAAFf8/cdNBLAeIqvo/s1600/DSC_01216.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="257" src="http://1.bp.blogspot.com/-X4Xq2TNyieo/Tqa4FAKBkeI/AAAAAAAAFf8/cdNBLAeIqvo/s400/DSC_01216.jpg" width="400" /></a></div><div style="font-family: Arial,Helvetica,sans-serif; text-align: right;"><span style="font-size: x-small;">още непрекосен</span></div><div style="font-family: Arial,Helvetica,sans-serif; text-align: right;"><span style="font-size: x-small;">но вече прехвърлен</span></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"></div><div style="text-align: right;"> <span style="font-family: Arial,Helvetica,sans-serif; font-size: x-small;">с поглед</span></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-2171945250501037846?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-73764867243654441212011-10-25T05:04:00.000-07:002011-10-25T08:29:33.282-07:00all the subways<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/6279396043/in/photostream"><img border="0" height="282" src="http://1.bp.blogspot.com/-4UaXjr2X1g0/TqajIBYj-XI/AAAAAAAAFfg/fpnyYs1hmaQ/s320/DSC_0138sub.jpg" width="320" /></a></div><div style="text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: center;">гласовете</div><div style="text-align: center;"> пренасят</div><div style="text-align: center;"></div><div style="text-align: center;">тишина</div><div style="text-align: center;">в тишина</div><div style="text-align: center;">от тунелите</div><div style="text-align: center;">обратно в</div><div style="text-align: center;">устните </div><div style="text-align: center;">от устните</div><div style="text-align: center;">към </div><div style="text-align: center;">истинското </div><div style="text-align: center;">значение</div><div style="text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: center;">светлините долу</div><div style="text-align: center;">подземието</div><div style="text-align: center;">зелената светлина</div><div style="text-align: center;">червената светлина </div><div style="text-align: center;">не помня</div><div style="text-align: center;">какво точно </div><div style="text-align: center;">казваше</div><div style="text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: center;">за какво ще се сетя</div><div style="text-align: center;">за какво ще се натъжа</div><div style="text-align: center;">устните</div><div style="text-align: center;">ще пренесат</div><div style="text-align: center;">тунелът Ще </div><div style="text-align: center;">тунелът Не</div><div style="text-align: center;">там </div><div style="text-align: center;">нетам</div><div style="text-align: center;">там</div><div style="text-align: center;">нетам</div><div style="text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: center;">тишина в тишина</div><div style="text-align: center;">ще пренесат </div><div style="text-align: center;">гласовете</div><div style="text-align: center;">през </div><div style="text-align: center;">студеното</div><div style="text-align: center;">силно</div><div style="text-align: center;">течение</div><div style="text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: center;"><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-7376486724365444121?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-56271621176427518812011-10-15T09:26:00.000-07:002011-10-25T05:27:24.810-07:00<span style="font-size: x-small;">ще спя и ще ям</span><br /><span style="font-size: x-small;">ще спя и ще ям</span><br /><span style="font-size: x-small;"><br /></span><br /><span style="font-size: x-small;">минах по друга улица</span><br /><span style="font-size: x-small;">взех си от друго място</span><br /><span style="font-size: x-small;"><br /></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-5627162117642751881?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-25797849425111811032011-10-14T05:38:00.000-07:002011-10-19T03:08:01.887-07:00short filmsднес ме отзовават<br />неохотен повод <br />за сбогуване <br />ще ме откарат <br />ще ми натоварят дрехите<br />ще клатя крак от крайчеца на ремаркето<br /><br />оттеглям се от суматохата<br />и счупения интервал<br />на старата машина <br />която хапа хищно листите<br />и не преглътна<br />"затвори кавичките"<br /><br />II<br /><br />в 2 има влак<br />в 3 прикачване<br />коридора разтяга времето<br />между двете си заяждащи врати<br />разглеждам краката на хората<br />през скъсаното дъно на чантата ми<br />днес никой нищо не губи<br />днес никой нищо не го грози<br /><br />III<br /><br />мама е шивачка<br />работи до 5<br />в 5 се връщам<br />тя заключва<br />стаичката<br />и сграбчва в прегръдка<br /><br />скъсаната ми торбичка<br />вместо мен<br /><br />мамо помниш ли майчина сълза<br />квадратна книжка<br />не<br />мама знае само срама<br />от това че щерка й ходи окъсана<br /><br />IIII<br />не се прибирам завинаги<br />оттеглих се от служба<br />но се връщам скоро<br />моите пехотинци имат нужда<br />от повдигане на духа<br />и от повдигане на ципа ( от второто по-често)<br />-<br />говоря за разказите<br />които оставих на фронта<br />оголени<br />и незащитени<br />което значи<br />освободени от заповеди<br />-<br />освободени от обемите и фабулите<br />-<br />но нека си поклатят краката<br /><br />нека си довършат пиенето<br />-<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-2579784942511181103?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-37498305336169392322011-10-13T13:41:00.000-07:002011-10-19T03:07:20.907-07:00<div class="separator" style="background-color: black; clear: both; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;"><a href="http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQeFnpYPLVZKOTXpSVf_wHxNJSKy-ty1W3Nm2kM5uEyUA7klaK_" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQeFnpYPLVZKOTXpSVf_wHxNJSKy-ty1W3Nm2kM5uEyUA7klaK_" /></a></span></div><div style="background-color: black; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;"><strike><br /></strike></span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">30.09.</span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">бях перфектно кръгла</span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">за чудесния</span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">завършващ удар</span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;"> на хоризонта</span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">в равното</span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">не съм уверена</span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">че зная</span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">как да се търкулна</span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">но зная</span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">как изглежда</span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">нула в мрежата</span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;"><br /></span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;"><br /></span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;"><br /></span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">ръкавите ми лепнат по масата</span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">нулата на онази дата ми тежи</span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">а уж не бях добра с помненето и с числата</span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">тънки сметки сиропирано писалище</span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">разпилявам тютюна и забравям че свивам</span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">вадя бележки за теб изпод дрехите си</span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">където вече не е скривалище</span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">сигурно е само вирус </span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">и датата не е била кръгла</span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">ръкавите ми са някакви жертви на гравитацията</span></div><div style="background-color: black; color: #f3f3f3; text-align: center;"><span style="font-size: x-small;">в този квартал от който не мога вече с месеци да си тръгна</span></div><br /><div style="text-align: center;"> накрая загасям лампата</div><div style="text-align: center;">и подритвам писмото</div><div style="text-align: center;">напластено от листи </div><div style="text-align: center;">с размери на баскетболна топка</div><div style="text-align: center;">трябва да си направя кош</div><div style="text-align: center;">да го залепя на гардероба</div><div style="text-align: center;">и да пробвам тежестта на думите най-после</div><div style="text-align: center;">хрипове и смях по-кисел от кисело грозде </div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-3749830533616939232?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-91352145880876477252011-10-07T17:38:00.001-07:002011-10-26T05:56:19.220-07:00ІІ<div style="text-align: center;"><br /><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">цяла нощ слушах другите</span></div></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">непознатият им език </span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">на който само песни съм чувала</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">нощ</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">скромна вечеря</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;"> с омлет</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">затворен както не можем да затворим което имаме в нас</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">така както не можем да го предложим</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">приготвим</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">и вкусим</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">дъхаво</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">горещо</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">солено</span></div><span style="font-size: x-small;"><br /></span><br /><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">слушах хората на опашката пред тоалетната</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">слушах земното стържене под краката ми</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;"><br /></span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">после не слушах нищо</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">не разбирах слуха</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;"> не разбирах очите</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;"> не разбирах пръстите</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;"> които случайно докосваха</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">моето твое</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">което не е твое</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">а само мое</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;"><br /></span><span style="font-family: Times,"Times New Roman",serif; font-size: x-small;"><i> </i></span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">внезапно ме буди</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">сряза заблудата</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;"> изправи раната на двата й крака</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">и каза:</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">сега тръгвай</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">защото не съществуват думи</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">преди тази!</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">тогава си тръгнах</span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">и никога не останах</span></div><span style="font-size: x-small;">и никога не останах</span><br /><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;"><br /></span></div><div style="text-align: left;"><span style="font-size: x-small;">прогресия (непоетична дума)</span></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-9135214588087647725?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-12112970043084268022011-10-01T13:34:00.000-07:002011-10-01T13:48:24.770-07:00...<div style="text-align: center;">гората я спуска надолу с всички пречупени извити изкоренени изтръгнати от стъблата си клони клонища клончета пръст прах пушилка листа гнили мокри сухи и скършени<br />паднали по очи погребвани хиляди пъти в мрака </div><div style="text-align: center;">в гората за нея има само една посока<br /><div style="font-family: "Courier New",Courier,monospace;">надолу</div>и тя бяга и не може да не бяга<br />стръмно е за да не бяга стръмно е за да спре </div><div style="text-align: center;">и се засилва засилва я вятъра засилва я шума на реката вече съвсем близо<br />засилват я много ръце и винаги в гръб гората винаги напомня посоката </div><div style="text-align: center;">и водата бучи бучат камионите от магистралата </div><div style="text-align: center;">бучат ушите на някой от другата страна на черния път но той стои не помръдва</div><div style="text-align: center;">не него спуска гората </div><div style="text-align: center;">и тя се спъва в големите камъни в мокрите камъни хлъзгави рамене<br />хлъзгави думи чути преди удавянето </div><div style="text-align: center;">но тя не се дави </div><div style="text-align: center;">остротата на нещо неописвано още се врязва някъде между последните от ребрата </div><div style="text-align: center;">намушка я много дълбоко...и я издърпа нагоре </div><div style="text-align: center;">"Хванах нещо" чу някъде отдалеч </div><div style="text-align: center;">някой нежно откачи кукичката</div><div style="text-align: center;">и я погали по гърба</div><div style="text-align: center;">издърпвайки я </div><div style="text-align: center;">обратно</div><div style="text-align: center;">на сушата</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-1211297004308426802?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-52852107474072508152011-09-28T04:48:00.000-07:002011-09-29T07:49:59.196-07:00short film<div style="text-align: right;"><br /></div><div style="text-align: right;"><br /></div><div style="text-align: right;"><br /></div><div style="text-align: right;">розова кърпичка</div><div style="text-align: right;">в клоните на сиво дръвче</div><div style="text-align: right;">зелена дъвка на тротоара</div><div style="text-align: right;">отрязаната опашка</div><div style="text-align: right;">на кучето Памет</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-5285210747407250815?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-59132530106332758252011-09-20T00:59:00.000-07:002011-09-28T05:55:34.001-07:00можеш да идваш когато поискаш<br />можеш да ме намериш когато поискаш<br />обикновено<br />вия гнездо<br />в облаците<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-5913253010633275825?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-64165888622579408722011-08-23T23:41:00.001-07:002011-08-23T23:42:01.111-07:00добре сте дошли<div style="font-size: 0.8em; line-height: 1.6em; margin: 0 0 10px 0; padding: 0;"><div style="text-align: center;"><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/6055408240/" title="first exhibition"><img alt="first exhibition by f o x e" height="400" src="http://farm7.static.flickr.com/6199/6055408240_78087d29d8.jpg" width="400" /></a></div><span style="margin: 0pt;"><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/6055408240/">first exhibition</a>, a photo by <a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/">f o x e</a> on Flickr.</span></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-6416588862257940872?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-88693193008425646942011-08-23T02:06:00.000-07:002011-10-18T00:56:58.274-07:00<span style="font-size: x-small;">как те накарах да дойдеш тук</span><br /><span style="font-size: x-small;">кога сме седнали</span><br /><span style="font-size: x-small;">на тази разклатена маса</span><br /><span style="font-size: x-small;">кога съм вдигнала във въздуха този ден</span><br /><span style="font-size: x-small;">като синя покривка която се слага на празник</span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-8869319300842564694?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-59470255814609317502011-07-31T02:52:00.000-07:002011-09-20T16:58:16.050-07:00*<br />прозорецът е отворен<br />комарите пеят<br />толкова весело<br />бълха ме ухапала<br />думата ми е хвърлена<br />гърба й - червен и олющен<br />*<br />тръгвам си<br />в снежната диря на юли<br />температурите се покачват<br />а аз слизам<br />спя върху речните камъни<br />'там й е мястото'<br />рибарят сумти<br />и топи хляба в реката<br />като млечни зъби<br />трохите се ронят<br />и падат<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-5947025581460931750?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-38512399146525305412011-07-27T07:52:00.000-07:002011-07-31T02:54:00.883-07:00<div style="text-align: right;"> на Владко</div><div style="text-align: right;"><br /></div><div style="text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: center;"><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://farm7.static.flickr.com/6026/5981013725_d05f7bfbb8_t.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><br /></a></div><br />опитвам се да се обърна през рамо</div><div style="text-align: center;">и да напълня цялото празно място </div><div style="text-align: center;">зад мен</div><div style="text-align: center;">с теб</div><div style="text-align: center;">да ти помахам </div><div style="text-align: center;">да се усмихна</div><div style="text-align: center;">и да се върна там</div><div style="text-align: center;"> където </div><div style="text-align: center;">вече няма да помним</div><div style="text-align: center;">кой пръв си е тръгнал</div><div style="text-align: center;">защото току що сме пристигнали</div><div style="text-align: center;">заедно</div><div style="text-align: center;"><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-3851239914652530541?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-55575758095619249482011-07-25T10:55:00.001-07:002011-07-25T10:55:30.406-07:00<div style="text-align: center;">великата пустиня</div><div style="text-align: center;">великата степ</div><div style="text-align: center;">място на което не ти се дочита</div><div style="text-align: center;">не ти се пее</div><div style="text-align: center;">когато ти се спи спиш</div><div style="text-align: center;">не викаш след никой</div><div style="text-align: center;">великата </div><div style="text-align: center;">пустиня</div><div style="text-align: center;">великата </div><div style="text-align: center;">степ</div><div style="text-align: center;">е повикала </div><div style="text-align: center;">теб</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-5557575809561924948?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-18401920413125527652011-07-04T14:42:00.000-07:002011-07-04T14:45:37.762-07:00не дъх<br />а хладна пара<br />овалът<br />устните<br />разтваря<br />и влиза бавно<br />мудната река<br />не дъх<br />излиза -<br />хладна пара<br /><br />-<br />решена <br />яснота<br /><br />истерия<br />камион<br />-<br /><br /><br />препасвам ризата<br />дълбоко в панталоните<br />сигурността<br />мотае се в краката ми<br />но аз съм стегнат<br />и <b>препасан</b><br />ще я понеса<br /><br />... <br />от толкова заспиване<br />върху ръката ти<br />изглеждам зашлевен<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-1840192041312552765?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-2558510124153533712011-07-01T03:08:00.001-07:002011-07-01T03:08:51.802-07:00зад небцето<br />има път<br />зад небето<br />има път<br />от треската<br />и от дъжда<br />правя си легло<br />да се уча как се ляга<br />преди да ме изправят на крака<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-255851012415353371?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-40123503555298838022011-06-20T02:32:00.001-07:002011-06-20T02:32:16.203-07:00<div style="text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: center;">само тази секунда с бръснач в ръка</div><div style="text-align: center;">само бръсначът бърз колкото секунда</div><div style="text-align: center;">с дълги пръсти и къси ръце</div><div style="text-align: center;">толкова много</div><div style="text-align: center;">разчитам</div><div style="text-align: center;">толкова много</div><div style="text-align: center;">прекъсвам</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-4012350355529883802?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-31029290374086299282011-06-03T10:36:00.000-07:002011-06-03T10:36:04.833-07:00<div style="color: orange;"><span style="font-size: x-large;"><br /></span></div><div style="color: orange;"><span style="font-size: x-large;"><br /></span></div><span style="color: orange; font-size: x-large;"><a href="http://aki-kaurismaki.ru/screenplay/case.htm">http://aki-kaurismaki.ru/screenplay/case.htm</a></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-3102929037408629928?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-24088874738068688902011-05-29T08:33:00.000-07:002011-05-29T09:03:31.316-07:00къща пълна с ангели<br />и съхнещи плодове<br /><br />оттатък<br /><br />една ръка не може да се отмести<br />не иска да развали<br />гладкия прах по масата<br />застиналост<br />един щрих<br />меко крило<br />върху бродираната възглавница<br />бях забравила устните<br />заедно с всичко което ми бяха показали <br />докато не те срещнах<br />къщата се напълни със смях<br />плодовете се наляха със сок<br />и ангелите кихаха от праха<br />докато не изчезна<br />когато те срещнах<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-2408887473806868890?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-78356252977526857702011-05-26T03:12:00.000-07:002011-09-20T16:59:54.754-07:00минава обяд<br />будните сънища<br /><br />някаква романтична смърт<br />май е дружелюбен<br />кара ги да говорят предсмъртно<br />но днес нито дума<br />денят ще премине<br />дъжда ще превали<br />хартията ще съхне<br />бързо от топлия вятър<br />тебеширен вкус в устата<br /> после на топло в земята<br /><br /><br />още не<br />още не<br /><br />и не мълчи защото трябва да премълчи<br />и не вали защото трябва да превали<br /><br />има и нещо друго<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-7835625297752685770?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-49738471608909742612011-05-22T16:33:00.000-07:002011-06-07T11:47:12.545-07:00<div style="text-align: center;">да спиш по очи</div><div style="text-align: center;">ужилен в гръб от дългия ден</div><div style="text-align: center;">търпя притискам пръсти<br />ужилване е жълта дума<br />става за миг<br />звучи бързо<br />подува се и минава<br /></div><div style="text-align: center;">не от този ъгъл погледната<br />не от очите когато са посивели<br />пепел в чашата<br />а зад езика<br />има още толкова много жажда<br />още ечемик в земята<br />още ядки в още черупката</div><div style="text-align: center;"><br />ставай<br />ставай от там<br />не излагай стената на видимост<br />и не пиши никак<br />там където само с черен дим се чертае<br />челата легла на угрижени мисли<br />пак се свиват<br />пак се отпускат<br />акордеони<br />хармоники за разстроените<br /><br />тук сте омръзнали и омръзващи<br />степенуват се глада и омръзването<br />сбиват се<br />и се сдобряват<br />като заспиване и събуждане </div><div style="text-align: center;">по очи</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-4973847160890974261?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-42465670518034394812011-05-22T16:03:00.000-07:002011-06-07T11:43:12.364-07:00моят дом е бодлива яка <br />в топла вечер <br />комар по крачето на спящо дете<br />твърдо легло<br />твърда дантелена тел <br />около цялото тяло<br />розов храст <br />шипков храст <br />скалист речен бряг <br />острия лист <br />на последната страница<br /><br />събличам<br />разлиствам<br />откъсвам<br />прерязвам<br />пресичам <br />порязвам <br />отгръщам <br /><br />място и дом <br />ако нямам<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-4246567051803439481?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-53950347519812901612011-05-18T07:47:00.000-07:002011-05-18T07:51:00.409-07:00handmade paper<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><br /></div><br /><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><br /></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://farm4.static.flickr.com/3503/5730640886_86721fb9de.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="200" src="http://farm4.static.flickr.com/3503/5730640886_86721fb9de.jpg" width="400" /> </a></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><br /></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><br /></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://farm3.static.flickr.com/2365/5733331778_07d28314ae.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="303" src="http://farm3.static.flickr.com/2365/5733331778_07d28314ae.jpg" width="320" /> </a></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><br /></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><br /></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://farm3.static.flickr.com/2456/5733349590_bf0213c1ed.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="301" src="http://farm3.static.flickr.com/2456/5733349590_bf0213c1ed.jpg" width="320" /> </a></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><br /></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><br /></div><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: right;"><b><span style="font-family: "Courier New",Courier,monospace;">more of it here</span></b> :<b style="color: #134f5c;"><span style="font-family: "Courier New",Courier,monospace; font-size: large;"> </span></b></div><b style="color: #134f5c;"><span style="font-family: "Courier New",Courier,monospace; font-size: large;"><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5733331778/">http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5733331778/</a></span></b><br /><div style="text-align: center;"><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-5395034751981290161?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-13719477094231154412011-05-16T16:09:00.000-07:002011-05-16T16:09:15.851-07:00сега<br /><br /><br /><br /><br /> всичко е въпрос на бавно съхнене<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-1371947709423115441?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-51317737917351561082011-05-16T13:29:00.000-07:002011-05-22T02:53:47.155-07:00-ме няма<br /><br />ме крие<br /><br />ме кара<br />да не сънувам<br /><br />/<br /><br />монетата лети във въздуха<br />и не пада<br />на никоя от двете си страни<br />никога не се приземява<br />ако започнем спор<br />никога няма да го довършим<br /><br />/<br /><br /><br /><br /><strike><br /></strike><br /><strike>неподчинение</strike><br /><br />кротка в кошмара<br />когато ми крещи как ще свърши<br />аз лежа<br />когато лежа<br />нямам аргументите<br />да докажа дали съм права<br /><br />/ <br />слушам кошмарът<br />като лош баща<br />ако беше добър баща<br />дали щях да бъда<br />добрата му дъщеря<br /><br />/<br /><br />има нещо което захвърляме<br />много високо<br />и то никога не се връща обратно<br />дори да не спреш да бягаш<br />с протегнати длани<br />ще те заболи от лакътя<br />желанието изтънява<br />те казват отслабва<br />но аз знам<br />че то изтънява<br />и с това отива все по-далече<br />става все по-високо<br /><br />/ <br />има жени които отглеждат<br />дървото на живота<br />почти винаги<br />успяват да го преполеят<br />и почти винаги<br />то остава ниско<br />защото са мислили<br />че отглеждат дърво на желанията<br />случва се да направят грешка<br />таксономията е несъвършена<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-5131773791735156108?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-28738465823364941322011-05-08T12:40:00.000-07:002011-05-08T12:41:30.438-07:00NU Moon festival /Rotterdam/ TWB Antwerp My Video Performance<div style="text-align: center;"><iframe allowfullscreen="" frameborder="0" height="295" src="http://www.youtube.com/embed/ILmIsQfoJks?fs=1" width="480"></iframe></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-2873846582336494132?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-60412164736402744492011-05-05T14:57:00.001-07:002011-05-13T13:13:11.136-07:00І І<div style="text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: center;">колко дни ще ми трябват да тръгна<br />да оседлая <br />да натоваря <br />малкото което имам<br />дълги парчета хартии<br /><br />огризки от хляба ти <br />утайка от чая ти <br />но знам вместо да питам<br />ще бъде по лесно<br />по-кратко<br />да се помоля<br />за нещо малко<br /><br />молитва за моя път<br />о мой боже прави боже <br />ти казват те<br />а аз те наричам<br />о боже <br />яхнал младо яздитно конче<br />разтворил ризата си <br />до последното копче<br />и оставил парче от следата си<br />вдлъбнато от пета<br /> вдлъбнато от копито<br /><br />вече не питам за дните<br />до тръгването<br />вече поемам юздите по съмнало<br /> разкопчавам<br />един по един<br />въпросите <br />и се усмихвам<br />преди да поискам<br />преди да взема <br />само това от което имам нужда<br />шепота на хартията </div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-6041216473640274449?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-28192260955820358802011-05-02T16:13:00.000-07:002011-05-02T16:14:50.827-07:00да се уловя уловя уловя уловя уловя уловя<br /><br /><br /><br />а днес само това<br /><br />мъжът е в сако от тъмномътносин велур<br />жената с бяла ризка и сако което си отива наполовина<br />нещо си казват весели<br />добре ли си<br />добре съм<br />хайде бързам<br />и мъжът погалва по ръката<br />бялата ризка на жената<br />и задухва много силно<br />и посоките им са противоположни<br />още му казва довиждане<br />а вече се е обърнала<br />и тича ли тича<br />след изпуснатия автобус<br /><br /><br />да ги уловя уловя уловя <div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-2819226095582035880?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-5847497402671882312011-05-01T17:07:00.000-07:002011-05-01T17:07:09.569-07:00в някои часове на нощта<br />сме будни само аз и уличните котки<br /><br />работим като капан за сънища<br /><br />мързеливо<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-584749740267188231?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-81786766260135484412011-04-30T14:45:00.000-07:002011-04-30T14:46:02.040-07:00<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><a href="http://2.bp.blogspot.com/-izGKqehjEwM/TbyC_tvcQvI/AAAAAAAAFVU/xeKiaY4jzKQ/s1600/g.JPG" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="242" src="http://2.bp.blogspot.com/-izGKqehjEwM/TbyC_tvcQvI/AAAAAAAAFVU/xeKiaY4jzKQ/s400/g.JPG" width="400" /></a></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-8178676626013548441?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-25344481066965057552011-04-27T09:01:00.001-07:002011-04-27T09:01:38.085-07:00my new project<div style="font-family: "Courier New",Courier,monospace; text-align: center;"><b><span style="font-size: x-large;"><br /></span></b></div><div style="font-family: "Courier New",Courier,monospace; text-align: center;"><a href="http://www.blogger.com/goog_1742415300"><b><span style="font-size: x-large;"><br /></span></b></a></div><div style="text-align: center;"><a href="http://germanychronicles.carbonmade.com/"><b><span style="font-family: "Courier New",Courier,monospace; font-size: x-large;">http://germanychronicles.carbonmade.com/</span></b></a></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-2534448106696505755?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-9223076183581122662011-04-23T10:54:00.000-07:002011-04-23T10:59:23.647-07:00стоя и си въздишам<br />рождения ми ден<br />привършени фъстъчки<br />филм без звук<br />и звук във фунийка която си направих от подаръчна хартия<br />рисувам зайци и лисици<br />и никой от тях не е настроен за лов и бягства <br />и аз не съм<br />въздишам и започвам да чувам<br />ехото от добрите пожелания<br />толкова много добър въздух<br />изпълва стаята че стаята излита от блока<br />и се запътва към сиянията в небето<br />с въздишка<br />на облекчение<br />че се оказа<br />толкова лесно<br />да полети<br /><br /><div class="separator" style="clear: both; text-align: left;"><img border="0" height="320" src="http://4.bp.blogspot.com/-x_oXxZlNz0c/TbMTQzI0AII/AAAAAAAAFTk/aQWmHXhoqw8/s320/paper_airplane_sm.jpg" style="color: white;" width="320" /> </div><div class="separator" style="clear: both; text-align: left;"><a href="http://veronikanagy.wordpress.com/2008/02/23/paper-airplane/%20">http://veronikanagy.wordpress.com/2008/02/23/paper-airplane/ </a></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-922307618358112266?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-51165011708556198222011-03-25T13:43:00.000-07:002011-05-04T04:45:51.966-07:00*** <br />хвърли се срещу стената<br />тук тя е завеса от макове<br />тук тя е прозорец към градината<br /><br />имаше няколко изпити чаши<br />и после трябваше да се излезе<br />когато гърдите стягаха<br /><br />заради това което го няма но не си е тръгвало<br /><br />от тук до другия край на улицата<br />е най-дългата спирка на света<br />и ние чакаме най-дългият автобус на света да завие<br /><br />непрекъснато чувам човекът от другата стая<br />само когато се смее<br />и когато се секне<br />две състояния на отхвърляне<br />и една врата която стои открехната<br />между нас<br /><br />плъзвах се по килима ти на цветя<br />и плувах докато те нямаше<br />и се учудвах че мога да плувам<br />и се учудвах че това не е сън<br />и се учудвах че изобщо си бил тук някога<br />защото аз плувам на килим от цветя<br />а клише е френска дума<br />на език който говоря само понякога<br /><br />0<br />иронията - люто чушле<br />което изяждам до дръжката<br />все още<br />за смелост не може да става и дума<br /><br />..<br /><br /><br /><div style="background-color: #3d85c6;"><br /></div><div style="background-color: #3d85c6;"><br /></div><div style="background-color: #3d85c6; color: black;"><br /></div><div style="background-color: #3d85c6; color: white; font-family: "Courier New",Courier,monospace; text-align: center;"><span style="font-size: x-large;">germany Moleskine</span></div><div style="color: #f1c232; font-family: "Courier New",Courier,monospace;"><br /></div><br />.липсващ момент<br /><br />чувството след обръщането на страница<br /><br />сдържан вик в гърлото<br /><br />това ли е книгата която толкова време търсих?<br /><br />това в нея моето име ли е<br /><br />или вече не различавам редовете<br />чета по диагонал<br />измислям си<br />други редове<br />други съзвучия в този друг град<br />още не показвам гласа<br />още се крия в лицето си<br />той още не разбира важността на укритията<br />още един бял ред ще бъде запълнен<br />мълчанието изпълва цялата стая<br />избутва ме<br />отваря ми вратата<br />купува ми билет<br />мълчанието запълва всички редове<br />с нечовешко старание<br />и аз оставам навън<br /><br />...<br />в сенките под очите ми<br />нощ<br />кленова гора<br />тъмно мастило<br />път в нищото<br />сън за някого<br />и безсъние в очите на всички останали<br /><br />...<br /><br />толкова пъти вече чух камбаните<br />а още не знам как да извикам<br />трябва да се блъсна в някой който също иска да изкрещи<br />-рисунка с камбани-<br /><br /><br />///<br /><br />в парка:<br /><br />вятърът се спуска ниско в очите на хората<br />в короните на най-високите дървета е тих, галещ<br />какво ли си казват<br />и какво премълчават пред нас?<br />птиците във водата светят<br />започнала рано сутрин<br />песента им вече почива<br />между камъните по дъното<br /><br /><br />хората опират лица в тревата<br />опитват се да я чуят.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-5116501170855619822?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-54061287637241939202011-03-12T05:43:00.000-08:002011-04-30T09:04:55.233-07:00.<div style="text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: center;"><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><br /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/" onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}"><img alt="" border="0" src="http://farm6.static.flickr.com/5137/5519839348_00a6ed17a8_t.jpg" style="cursor: pointer; height: 100px; width: 83px;" /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><img alt="" border="0" src="http://farm6.static.flickr.com/5137/5519839348_00a6ed17a8_t.jpg" style="cursor: pointer; height: 100px; width: 83px;" /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><br /></a></div><div style="text-align: center;"><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/" onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}"><img alt="" border="0" src="http://farm6.static.flickr.com/5137/5519839348_00a6ed17a8_t.jpg" style="cursor: pointer; height: 100px; width: 83px;" /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><img alt="" border="0" src="http://farm6.static.flickr.com/5137/5519839348_00a6ed17a8_t.jpg" style="cursor: pointer; height: 100px; width: 83px;" /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><br /></a><br /><div style="text-align: center;"><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><img alt="" border="0" src="http://farm6.static.flickr.com/5052/5519242553_53402720c6_m.jpg" style="cursor: pointer; height: 240px; width: 188px;" /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><img alt="" border="0" src="http://farm6.static.flickr.com/5052/5519242553_53402720c6_m.jpg" style="cursor: pointer; height: 240px; width: 188px;" /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><br /><br /></a></div><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><br /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/" onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}"><img alt="" border="0" src="http://farm6.static.flickr.com/5294/5519822982_54379e1a37_t.jpg" style="cursor: pointer; height: 66px; width: 100px;" /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><img alt="" border="0" src="http://farm6.static.flickr.com/5294/5519822982_54379e1a37_t.jpg" style="cursor: pointer; height: 66px; width: 100px;" /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><img alt="" border="0" src="http://farm6.static.flickr.com/5294/5519822982_54379e1a37_t.jpg" style="cursor: pointer; height: 66px; width: 100px;" /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><img alt="" border="0" src="http://farm6.static.flickr.com/5294/5519822982_54379e1a37_t.jpg" style="cursor: pointer; height: 66px; width: 100px;" /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><br /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><img alt="" border="0" src="http://farm6.static.flickr.com/5294/5519822982_54379e1a37_t.jpg" style="cursor: pointer; height: 66px; width: 100px;" /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><img alt="" border="0" src="http://farm6.static.flickr.com/5294/5519822982_54379e1a37_t.jpg" style="cursor: pointer; height: 66px; width: 100px;" /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><img alt="" border="0" src="http://farm6.static.flickr.com/5294/5519822982_54379e1a37_t.jpg" style="cursor: pointer; height: 66px; width: 100px;" /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><img alt="" border="0" src="http://farm6.static.flickr.com/5294/5519822982_54379e1a37_t.jpg" style="cursor: pointer; height: 66px; width: 100px;" /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><br /><br /><br /><br /><br /><br /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/" onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}"><img alt="" border="0" src="http://farm6.static.flickr.com/5299/5519818512_f3c2a95696_m.jpg" style="cursor: pointer; height: 169px; width: 123px;" /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><img alt="" border="0" src="http://farm6.static.flickr.com/5299/5519818512_f3c2a95696_m.jpg" style="cursor: pointer; height: 144px; width: 105px;" /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><img alt="" border="0" src="http://farm6.static.flickr.com/5299/5519818512_f3c2a95696_m.jpg" style="cursor: pointer; height: 174px; width: 127px;" /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><br /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><img alt="" border="0" src="http://farm6.static.flickr.com/5299/5519818512_f3c2a95696_m.jpg" style="cursor: pointer; height: 81px; width: 59px;" /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><img alt="" border="0" src="http://farm6.static.flickr.com/5299/5519818512_f3c2a95696_m.jpg" style="cursor: pointer; height: 81px; width: 59px;" /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><img alt="" border="0" src="http://farm6.static.flickr.com/5299/5519818512_f3c2a95696_m.jpg" style="cursor: pointer; height: 81px; width: 59px;" /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><img alt="" border="0" src="http://farm6.static.flickr.com/5299/5519818512_f3c2a95696_m.jpg" style="cursor: pointer; height: 81px; width: 59px;" /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><img alt="" border="0" src="http://farm6.static.flickr.com/5299/5519818512_f3c2a95696_m.jpg" style="cursor: pointer; height: 81px; width: 59px;" /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><img alt="" border="0" src="http://farm6.static.flickr.com/5299/5519818512_f3c2a95696_m.jpg" style="cursor: pointer; height: 81px; width: 59px;" /></a><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/sets/72157623438367050/with/5519818512/"><br /></a><br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-5406128763724193920?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-32441836833225674442011-03-11T10:36:00.001-08:002011-04-30T09:05:16.921-07:00=== -- - --==стрелците са подредени<br />къс дълъг<br />къс дълъг<br />с ръка вшита в ръкава<br />уверявах ги че не мърдам<br /><br />ттттт т т т т<br /><br />огнестрелна рана<br />или в мен или в рамото пред мен<br />целувам<br /><br />ттт т т т т<br /><br />през този прозорец<br />не виждам никой друг<br />освен себе си<br />в градината<br />аз и листата<br />сме едно и също<br />гъста зелена маса<br />в черната каша на вечерта<br />ние сме под обърнатата купичка на луната<br />с какво ще измерим диаметърът<br />в мен<br />в рамото<br />в плиткото дъно на една и съща<br />заздравяваща рана<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-3244183683322567444?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-39893697118910521572011-03-09T09:30:00.000-08:002011-04-30T09:05:33.963-07:00тук<span style="font-family: courier new;">дърветата са високи много високи</span><br /><span style="font-family: courier new;">улиците много много широки</span><br /><span style="font-family: courier new;">има сянка</span><br /><span style="font-family: courier new;">в която се крия</span><br /><span style="font-family: courier new;">и светлина в която да се покажа</span><br /><span style="font-family: courier new;">има дъжд за птиците</span><br /><span style="font-family: courier new;">и дъжд за хората</span><br /><span style="font-family: courier new;">и толкова много заобикаляне</span><br /><span style="font-family: courier new;">на дървета и улици</span><br /><span style="font-family: courier new;">на сенки и светли потоци</span><br /><span style="font-family: courier new;">игра на криеница</span><br /><span style="font-family: courier new;">игра на жълти прозорци с настъпваща вечер</span><br /><span style="font-family: courier new;">игра на съюзяване</span><br /><span style="font-family: courier new;">с цялата любов</span><br /><span style="font-family: courier new;">която пилее</span><br /><span style="font-family: courier new;">тези които събира заедно</span><br /><span style="font-family: courier new;">и започва</span><br /><span style="font-family: courier new;">с красиво начало</span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-3989369711891052157?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-8249422136160984862011-02-25T07:29:00.001-08:002011-02-25T07:35:00.252-08:00моето лице<br />моята ненавист<br />моята кратка бележка<br />мое малко продължение<br />от слушане на тъжни песни<br />лепилото отслабва<br />и пръсва всички съобщения от стените<br />кой ли ще получи<br />оставено за теб<br />ненужно продължение<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-824942213616098486?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-38111998410391994672011-02-20T09:35:00.001-08:002011-02-20T09:35:34.949-08:00__<iframe title="YouTube video player" width="480" height="390" src="http://www.youtube.com/embed/YwFejEAhA1U" frameborder="0"></iframe><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-3811199841039199467?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-42813022726364320062011-02-17T06:27:00.000-08:002011-02-17T06:34:55.978-08:00short filmsмалък цветен екран<br />излизащи думи<br />слети с цвета<br />последователност<br />която не разбираме<br />-<br /><br />в търсене на жената с най-дълги пръсти<br />ще я видя да обяснява най-бавният танц на света<br />но няма да чуя<br />-<br />черно топче<br />в зелено езеро<br />когато потъне<br />някой ще иска да каже<br />че е било там<br />-<br /><br />шев на дреха<br />близък план<br />тъкан<br />човешко охлузване<br />-<br /><br />хартиена ножица<br />майка сдъвква ноктенцата на новородено<br /><br />-<br /><br />кръстословица<br />с думите на обратно<br />да водоравно<br />да хоризонтално<br />ад<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-4281302272636432006?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-1822436990041344362011-02-17T02:37:00.000-08:002011-02-17T02:41:15.852-08:00-прегръщам се<br />всичко хубаво!<br />не знам дали ще се видя пак<br />но изобщо не плача<br />ще бъда смела<br />за тази последна прегръдка<br />без да трепна<br />отпускам ръце<br />прощавам си<br />винаги щом<br />си обърна гръб<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-182243699004134436?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-78943436050375210802011-02-13T15:07:00.000-08:002011-02-13T15:12:19.435-08:00прибирам сеизбутвам подгизнал килим<br />лягам на мокро<br />по коляното ми<br />три капки кал<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-7894343605037521080?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-72267990711996826962011-02-13T15:06:00.000-08:002011-02-13T15:07:25.665-08:00излизамнезависимо колко силно вали<br />оставям прозореца<br />оставям прозореца на самия себе си<br />независимо колко силно вали<br />дъждът си е дъжд<br />а прозорецът си е прозорец<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-7226799071199682696?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-66894520081396115872011-02-10T16:49:00.000-08:002011-02-11T14:14:39.930-08:00_ _<span style="font-size:85%;"><br /><br /><br />на едно място видях<br />вече сме с трите си имена<br />големите няколко<br />преди ни стигаха три букви<br />по едно време<br />беше ерата на инициала<br />тези ери минават адски бързо<br />преди да си признаеш кой си<br />и вече не си<br />но виж страхът е много голям<br />и винаги е на вътрешна страница<br />чуваш един дружелюбен смях<br />а после те викат по име<br /><br />затова ще кажа отсега<br />(списък с мъжки )<br />(списък с женски)<br /></span><span style="font-size:85%;">имена</span><br /><span style="font-size:85%;">когато ги чуете<br />още не се изправяйте<br />но се научете<br />как се вади<br />глътнат език</span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-6689452008139611587?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-70109429951746765832011-02-08T16:18:00.000-08:002011-02-08T16:28:00.833-08:00това е тялото ми<br />където свършва<br />започваш ти<br />няма ръбове<br />където започваш ти<br />нямам име<br />за началото ти<br />нямам и енциклопедичен ентусиазъм<br />нямам<br />това е тялото ми<br />където свършва<br />започваш ти<br />и всички следващи имена<br />на ентусиазма<br /><br />от мен до теб е съвсем лек незабележим наклон<br />отговор с лек релеф<br />отговор с твърдост<br />за която сме си мечтали<br />за която сме чертали прекъснати линии<br />докато говорим и се опитваме<br />да мислим за друго<br /><br />от мен до теб<br />и от теб до мен<br /><br />когато скъсим това разстояние<br />когато разтопим това разстояние<br />ще остават 300 дни до края на тази година<br />на този ден ще се е състояла премиерата на Травиата<br />на този ден Магелан ще е открил два острова<br />на този ден ще са ясни химичните елементи<br />и нашата връзка с тях<br />и потеклото на нашата втора среща<br />вече ще има корени<br />вече ще има дълбочина и това малко последствие<br />ще танцува твърде бързо под звездите<br />преди те да са изгрели<br />и преди да помислим<br />че ние ще танцуваме<br />300 дни<br />преди някакво друго начало<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-7010942995174676583?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-60329309798093283732011-02-03T16:20:00.000-08:002011-02-04T05:28:55.168-08:00-- - -- - -- ---наслюнчени момичешки пръсти<br />начало<br />спукана топка в праха<br />която не се търкаля<br />която не се търкаля<br />прилича на хвърлен камък<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-6032930979809328373?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-46895031892960641312011-01-31T14:32:00.001-08:002011-01-31T14:32:30.014-08:00<div style="text-align: center;"><iframe title="YouTube video player" class="youtube-player" type="text/html" width="480" height="390" src="http://www.youtube.com/embed/OOlXMCoAeXg" frameborder="0"></iframe><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-4689503189296064131?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-78702514345378651462011-01-30T11:17:00.001-08:002011-01-30T11:30:06.926-08:00..impulseне знаех какво пиукане чувам<br />в последните три месеца<br />в тъмното преди да заспя<br />в стените които вибрират<br />във водата за чая<br />но му казвах усещам те<br />но му пеех усещам те<br /><br />сега разбирам<br /><br />сърцето ми...<br />оставил си го включено<br />...<br /><br /><br /><blockquote style="color: rgb(153, 0, 0);"> <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%BF%D1%83%D0%BB%D1%81_%28%D0%BC%D0%B5%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%29#.D0.97.D0.B0.D0.BA.D0.BE.D0.BD_.D0.B7.D0.B0_.D0.B7.D0.B0.D0.BF.D0.B0.D0.B7.D0.B2.D0.B0.D0.BD.D0.B5_.D0.BD.D0.B0_.D0.B8.D0.BC.D0.BF.D1.83.D0.BB.D1.81.D0.B0"><span style="font-size:78%;">с други думи общият импулс на една система върху която не действат външни сили, е един и същ преди и след сблъсък или удар</span></a></blockquote><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-7870251434537865146?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-89858101988522483482011-01-29T11:48:00.001-08:002011-05-05T15:26:58.841-07:00<div style="text-align: center;"><br /></div><div style="text-align: center;">тя пее</div><div style="text-align: center;">задържа <b><i>до</i></b> в гърлото</div><div style="text-align: center;">а не знае как крещят момичетата</div><div style="text-align: center;">какво точно значи кърша пръсти</div><div style="text-align: center;">прободена от бяла ракетка с игличка</div><div style="text-align: center;">пак пя</div><div style="text-align: center;">а когато се спъна задържа те с ръка</div><div style="text-align: center;">подпря те на рамо</div><div style="text-align: center;">пя за кончето дух в блатото</div><div style="text-align: center;">всичко това не ти даде да разбереш</div><div style="text-align: center;">кое не я спря </div><div style="text-align: center;">и защо се целеше с ракетката си, момченце,</div><div style="text-align: center;">точно в нея</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-8985810198852248348?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-60684388563612178102011-01-29T09:55:00.000-08:002011-01-29T10:12:41.791-08:00---постоянно си въобразява, че е сън на други хора, че не, сега не се е събудила, сега не е обула пантофи и затова изпитва студ и разглежда ноктите си бледо-сини...един нежен и плашещ цвят, който всеки момент може да се окаже ..чужд. да се съблече от себе си.<br />и постоянно изпитва виновност затова, че не се е осмелила досега. и без да знае на какво трябва да се осмели тази виновност виси като мокра дреха върху гърба й при ужасния студ навън, заради който се е наметнала. или който някой друг сънува, или студ, който тя Е за някой друг, невинен, свит в себе си човек. и постоянно се страхува забелязвате ли тази дума постоянно ние много малко познаваме тази дума, много рядко дружим с нея, тя изобщо не е дума, която сяда и си разисква ежедневието с вас, такъв характер е...та тя постоянно се страхува как ще се събудят от нея, ще се събудят с едно облекчение, че тя вече не е техният сън и че нищо от това, което тя е предизвикала не им се е случило. то е като да си направил нещо велико и да го видиш смачкано под колелата на мощна кола, която се върти леко като пеперуда, смазващо леко е преминала върху великото дело...но тя си въобразява грешни неща, въобразява си телефонни номера, въобразява си ги написани върху ръцете й и заспива опряла чело в уличен телефон който й говори монотонно...монотонност е една друга страна на постоянството по-достъпна и по-разговорлива...но колкото и монотонността да се разбира със сънищата те не могат да продължават вечно... възможна е някаква кратка разновидност на монотонност това означава един и същ повтарящ се тон разбира се някои хора винаги ни говорят с еднакъв тон...винаги ако не са си доспали звучат еднакво или ако са гладни..просто учудващо как не чуват тази непоносима нотка в гласа си, за да я променят сами...без да се налага някой да почне да ги души и да им говори с променен тембър..тембъра на съня на съня на другите хора ...тя се страхува от това, в което ги забърква насън, а денем ходи навлечена с тежка вълнена съвест, съвест-яка, съвест-балтон, съвест-ботуши, съвест-тежък и ален плюш. нещо с което да те забележат отдалеч и да те посочат. това също е нещо, което може и да не понесеш. в светлите моменти церемониален срам пред околните семейството родителското внимание и родителската небрежност приятелския непукизъм и приятелското натрапване всички аудитории съблюдаващи за страховете ни .. за сънищата ни...какво сънува, мило мое - пита майката детенцето, което се буди с давещ се писък...и ето го страхът да разкажеш е вече роден...страхът да разкажеш всичко, което беше там, всичко, което беше ти...ще почне да се разхожда по зимната улица и да се присмива на гумените платформи, на металните токчета, на ленените шалчета, на заешките опашки на хората и на дългите им, но недостатъчно дълги предни крака ...<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-6068438856361217810?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-57183107212138749302011-01-23T13:41:00.000-08:002011-01-24T03:35:42.524-08:00Іопитвах да вляза<br />натисках вратата с коляно<br />а всъщност опитвах да се откопчая<br />с коляно опряно в заключената врата<br />с ръце студени с пръст мушещ връх между хладното копче което се къса<br />и ето че си отворих<br />и ето че то изхвърча в сивото черно на коридора<br />докато коляното ми посиняваше<br />и пръста ми зачервен запуши шпионката<br />от която никой<br />наистина никой<br />не гледаше<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-5718310721213874930?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-83900758571112142202011-01-23T05:10:00.000-08:002011-05-05T15:14:10.935-07:00ІІІІІІІІІІІІІІІІІ<div style="text-align: center;"><span style="font-size: 85%;"><br /><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/5377133229/" title="Untitled by f o x e, on Flickr"><img alt="" height="174" src="http://farm6.static.flickr.com/5082/5377133229_c3ea0db649_m.jpg" width="240" /></a><br /><br />аз съм само<br />сладко начало на писък<br />изрязан от теб с мъничко ножче<br />мъничко ножче подарено на малко момче<br />аз съм само<br />един език<br />казал една дума повече<br />език като мокрото долнище<br />на малкото момче<br />което пресича реката<br />мислейки как<br />тази река<br />е просто вадичка<br />и му стига до кръста<br />аз съм под теб<br />и се милвам в краката ти<br />откъсни този глас от дъното<br />откъсни този глас<br />толкова дълго<br />забождан<br />в мълчание<br /><br /><br /></span></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-8390075857111214220?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-24207816305707127472011-01-22T04:42:00.001-08:002011-01-22T04:42:54.101-08:00..<div style="text-align: center;"><br /><br /><br /><br /><object width="400" height="300"> <param name="flashvars" value="offsite=true&lang=en-us&page_show_url=%2Fphotos%2Felitsaganeva%2Fsets%2F72157623438367050%2Fshow%2F&page_show_back_url=%2Fphotos%2Felitsaganeva%2Fsets%2F72157623438367050%2F&set_id=72157623438367050&jump_to="></param> <param name="movie" value="http://www.flickr.com/apps/slideshow/show.swf?v=71649"></param> <param name="allowFullScreen" value="true"></param><embed type="application/x-shockwave-flash" src="http://www.flickr.com/apps/slideshow/show.swf?v=71649" allowfullscreen="true" flashvars="offsite=true&lang=en-us&page_show_url=%2Fphotos%2Felitsaganeva%2Fsets%2F72157623438367050%2Fshow%2F&page_show_back_url=%2Fphotos%2Felitsaganeva%2Fsets%2F72157623438367050%2F&set_id=72157623438367050&jump_to=" width="400" height="300"></embed></object><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-2420781630570712747?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-15141845652446907162011-01-22T04:41:00.001-08:002011-01-22T04:44:59.873-08:00new video<div style="text-align: center;"><br /><iframe src="http://player.vimeo.com/video/18910315?loop=1" width="400" height="300" frameborder="0"></iframe><p><a href="http://vimeo.com/18910315">Alexander</a> from <a href="http://vimeo.com/user583363">foxe</a> on <a href="http://vimeo.com">Vimeo</a>.</p><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-1514184565244690716?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-10637396148000815222011-01-22T04:38:00.000-08:002011-01-22T04:40:57.284-08:00--<div style="text-align: center;"><blockquote><h6 class="uiStreamMessage" ft="{"type":"msg"}"><span style="font-size:130%;"><span class="messageBody">The project "Virtual Circuit" contains a crowing collection of important avant-garde cinema,<br />audio, lecture and science related to human creativity .<br />Please notice it`s a strictly noncommercial project with the goal to show old and new innovations<br />in visuals, sound and new media.</span></span></h6></blockquote><br /><h1 class="blog-entry-title"><a href="http://www.virtual-circuit.org/blog/files/e8838a7577dcb436936d286a00bfd099-493.html">Elitsa Ganeva (b. 1986)</a></h1></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-1063739614800081522?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-67084453617335898752011-01-10T10:17:00.000-08:002011-01-12T12:18:55.787-08:00да те разходя в мен<br />салонът зелен със столче червено и пеещи чашки и пеещи маси<br />парк с малки бордюри варосани в синьо варосани малки статуи<br />миризма на много овощни дървета и малко блажна боя облизала стъблата им току що<br />лай на малко куче смях на малко дете<br />алея с индигова сянка<br />и пейка по-бяла от сняг<br />с приятен глас<br />твърде приятен за да е глас на пейка<br />но и това не е немислимо<br />когато реша да те разходя в мен<br />вадички вино вадички мед<br />легло от пух с цвят на бадеми<br />полегни<br />когато и да те разхождам в мен<br />полегни<br />и не бързай<br />когато разходката пее бавно<br />когато разходката бави ход<br />когато разходката е едно единствено място<br />.<br />.<br />.<br />или пък много места<br />или пък много различни<br />различни като дюлите които си почиват в короната на дървото<br />и още не знаят че са еднакви на вкус<br />и още не знаят<br />нищо освен себе си<br />когато те разхождам в мен<br />ти разбираш<br />каква съм на вкус<br />и кое е слънцето което ме прави узряла<br />и коя е луната с която съм си говорила<br />преди да те поканя<br />за тази разходка в мен<br />пътека от мен<br />път за навсякъде<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-6708445361733589875?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-51539264500010484972011-01-07T09:50:00.001-08:002011-01-07T09:50:19.571-08:00<div style="text-align: center;"><br /><br /><span style="font-weight: bold;"><object width="480" height="385"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/LdS1QpAlJlA?fs=1&hl=en_US"></param><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/LdS1QpAlJlA?fs=1&hl=en_US" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="480" height="385"></embed></object></span><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-5153926450001048497?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-82676651318924294972011-01-02T06:58:00.002-08:002011-01-02T07:00:05.770-08:00==-<span style="font-size:85%;"><span style="font-family:courier new;"></span><br /><br /><span style="font-family: arial;font-family:courier new;" > <span style="font-size:100%;">аз съм лека и възпитана в морала на панелните прелестни сгради </span></span></span> <span style="font-family: arial;font-size:100%;" ><br />които знаят че няма нищо вечно и които обичат<br />да издават тайните на съседите<br />аз съм лека и възпитана в морала на ежедневието от 8 до 7<br />аз съм лека и възпитана в морала на разноцветието черни и бели сини червени<br />аз съм лека и възпитана в морала на 'този град в който аз съм роден' и в морала на скуката<br />знам как да се забавлявам<br />с всичко това<br /><br /><br /><br /><br /></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-8267665131892429497?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-5245217909380510002011-01-02T06:40:00.001-08:002011-01-04T03:57:11.412-08:00?колко изразходени <span style="font-weight: bold;">децибели*</span> на вътрешните ми гласове<br />когато викат и пресипват да викат ще се махна от тук ще се пръждосам<br />ако ще и краката си да оставя и да се влача полвинчат и изстрелян като парче снаряд<br />напред в полетата<br />мътя това Там и нито времето нито границите ще ми дадат крилца и двигатели<br />шапчица с перка мотори и кораби<br />малки пехотинецо в мен защо не можеш да се размърдаш<br />да заемеш своя пост сред редиците не е като да вървиш<br />и да плячкосваш невинните<br /><br />* <span style="font-size:130%;">Н</span>. каза: <span style="font-weight: bold; font-style: italic;">отделеният звук се измерва във ватове на квадратен метър W/m2 </span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-524521790938051000?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-54230378655585962062011-01-02T06:31:00.001-08:002011-01-02T06:31:19.412-08:00прибирам се вкъщи<br />и виждам тротоар<br />осян с трупове<br />фойерверките на четвъртия райх<br />кимам тържествено<br />каква смърт могат да ти подарят човеците<br />каква дълга въздишка на омерзение<br />във наследство<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-5423037865558596206?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-84587957859278599052010-12-30T23:34:00.001-08:002010-12-30T23:41:19.852-08:00ж.с.запознавам се с нещата които ми казваш<br />погледите които ми пращаш<br />запознавам се и с тях<br />ставаме най-добри приятели<br />не искам да излизам без тях<br />не искам да се смея на шегите на другите<br />имам проект за зала с перфектна акустика<br />между моя и твоя свят<br />между моя и твоя шум<br />между твоя и моя сън<br />между ролите които играем<br />вратите са една срещу друга<br />и винаги ще знаем<br />точната секунда<br />в която влизаме<br />в която излизаме<br />в която сънуваме<br />в която се будим<br />в която думите са изплували<br />след 23 годишно<br />презокеанско гмуркане<br /><br /> запознавам се с тях<br />ставаме най-добри приятели<br />не искам да си спестя нито една от тях<br />говоря им за теб<br />и по-малко за себе си<br />и се усмихвам<br />само така както мога да се усмихвам<br />ако те има теб<br />за когото разказвам<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-8458795785927859905?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-3400567804856482202010-12-19T11:28:00.001-08:002010-12-19T11:28:58.211-08:00ІІІІІІІІІІІ-----ІІІІІІІІІІІІ-<br /><br /><br />да бъде празно от гордост<br />празно от изобилие<br />празно отвътре<br />това тяло<br />което измислях<br />на което пожелавах<br />само хубави неща<br />за което правех<br />самоделни<br />взривни устройства<br />за което<br />подпалих църква<br />след като се молих в нея<br />да бъде спокойно<br />даже отпуснато<br />да бъде оформено лошо<br />прегънато криво<br />раздърпано малко<br />незабележимо<br />да бъде твърдо с юмруците<br />и меко в пороците<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-340056780485648220?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-76392789396014854912010-12-19T11:25:00.000-08:002011-04-30T09:15:17.288-07:00...-.-.-...-.вдървена<br /><br />не мога да се превия<br />да се сниша<br />да се прикрия от глада<br />който не изпитвам<br />и от който се оплаквам с години<br /><br />вдървена<br /><br />разрязана с изтекло лико и лепкави сокове<br />безгрижните птички кацат на перваза пред мен<br />а моите клепачи ги гонят като със камъни<br />че ослепяваме<br />че се обездвижваме<br />неотложно и безпричинно<br />съжалението<br />ме измества<br />от този прозорец<br />от тази врата<br />зашлевява ме със звън от удар с верига<br />да можех да бъда<br />онова с което ме удрят<br />но никой не ме удря<br />и никой друг не можех да бъда<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-7639278939601485491?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-56536067274916476752010-12-19T11:22:00.000-08:002010-12-19T11:23:57.516-08:00___"__"<div style="text-align: center;"><br /><br />закъснявах<br />с откъсването<br />откъм главата<br />по дължина<br />отбележи<br />нарушени<br />сме<br />като пропорция<br />перспективните<br />ще го различат<br />и ще си запишат<br />грешката<br /><br />ако бях<br />наполовина мен и наполовина твоето рамо<br /> ...<br />отчупени части<br />нарушени като пропорции<br />самостоятелни като болест<br />игра на спазми<br />пием кората<br />на дърво<br />от което сме падали<br />с теб знаем,<br />че чудовищата прощават<br />на нещата със корени<br />ако бях наполовина мен<br /> и наполовина твоето рамо<br />ако винаги се събуждах<br />на същото място в съня<br />щях да запомня<br />това място<br />от което си тръгнахме<br />полепени със черен пясък<br />ако ръката ти беше ръката ми<br />...<br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-5653606727491647675?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-50907041374769942462010-12-06T13:22:00.000-08:002010-12-09T02:13:59.446-08:00първа врата на съня<br />- В мъгла съм...не знам как да се разделя с нея<br />Тя ще си тръгне бавно от мен, а аз още няма да знам,<br />че съм преследван<br /><br />Втора врата на съня:<br />Напускам бързо града чиито очи плачат<br />чиито ръце не могат да се протегнат<br />Времето е толкова тихо а исках да има вятър<br />да бъде там и косата да скрие очите й<br />и после<br /><br />Трета врата на съня:<br />Разбирам, че съществуваш<br />ръката ти върху моята<br />прави я по-бяла<br />Ние сме два напълно еднакви свята<br />когато го разберем - вече не си приличаме<br /><br />Четвърта врата на съня:<br />пътувам между бели стройни дървета<br />имам нужда<br />имам такава нужда да измълча цялата белота<br />притискам се в тях и се навеждам<br />мои бащи мои майки<br />моите по-големи сестри<br />вървя между тях и мълчанието угасва<br />Разбран съм<br /><br />Пета врата на съня<br />Виждам следите които още не съм оставил<br />Лекувам се преди болестта<br />Обичам преди любовта<br />Пътувам<br /><br />Шеста врата на съня:<br />Пълня гърдите си с теб<br />Спокойно. Нищо излишно<br />Диханието ти в чаша топло мляко<br />искам да съм<br />Докато градът ръждясва<br />под тонове млечна мъгла<br /><br />Седма врата на съня<br />Сънувам, че спиш<br />Сънувам как изпускам съня<br />как се разтваря над теб<br />над леглото ти<br />и се разхожда по коленете ти<br />И тази мъгла<br />която се връща в тялото<br />през последната врата на съня<br />Не знам, че не съм я напускал<br />Не знам, че<span style="font-style: italic;"> аз</span> я следя<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-5090704137476994246?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-49959190032531211212010-11-26T00:45:00.001-08:002010-11-26T00:48:18.927-08:00--<div style="text-align: center;"><br />време<br />ликуващите нотки на потвърждение<br />време<br />болка ще е<br />да се измъквам бавно<br />изпод ноктите му<br />докато ти гледаш<br />празната чаша<br />да прави стъклени пируети<br />високо далеч от ръцете ти<br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-4995919003253121121?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-26755146431112489142010-11-26T00:41:00.000-08:002010-11-26T00:48:58.934-08:00--откъм мен<br />откъм хората<br />каквито ги разбирах<br />идваше вятър<br />и вятърът ни казваше<br />как да обърнем глави<br />надолу<br />на юг гледайте<br />от там сте дошли<br />от там ще видите<br />завръщането<br />поход на сенки<br />сенки на стени<br />и на камъни<br />от вътрешната страна<br />на дрехата ми<br />груба кожа<br />кожа която не помня своя<br />облякъл ме е някой<br />облечен в студена есен<br />студено ми е в теб<br />беше написал<br />от външната страна на ръката ми<br />а аз?<br />твърде късно<br />леко въоръжена<br />воювам с обърнати длани<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-2675514643111248914?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-48477078818904370762010-11-15T10:39:00.000-08:002010-11-15T10:55:45.437-08:00мостте са<br />обърнали гръб<br />необелили дума<br /><br />аз съм<br />научен да мълчи<br />нарочен да свързва<br /><br />ваша светлост<br />ваша милост<br />върша лудост<br />мъничко<br />богоугодие<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-4847707881890437076?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-60256540901758219412010-11-06T08:53:00.000-07:002010-11-06T08:54:33.802-07:00.I'm trying not to represent my generation<br /><br />it's only a silly try<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-6025654090175821941?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-287413016036148492010-11-04T05:22:00.000-07:002010-11-04T05:23:06.688-07:00"<div style="text-align: right;"><br /><br /><span style="color: rgb(0, 51, 0);">гледам петната от кафе по пода</span><br /><span style="color: rgb(0, 51, 0);"> и колкото по-дълго ги гледам</span><br /><span style="color: rgb(0, 51, 0);"> толкова повече заприличвам на тях</span><br /><span style="color: rgb(0, 51, 0);"> жълта в сивото на стъпките им</span><br /><span style="color: rgb(0, 51, 0);"> има едно успокоение</span><br /><span style="color: rgb(0, 51, 0);"> и то е че опитваме </span><br /><span style="color: rgb(0, 51, 0);"> да ги събудим</span><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-28741301603614849?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-71896280022221569992010-11-01T09:43:00.001-07:002010-11-08T12:55:34.890-08:00моно<div style="text-align: center;"><span style="text-decoration: underline;"><a href="http://www.flickr.com/photos/elitsaganeva/5158476993/" title=". by f o x e, on Flickr"><img src="http://farm5.static.flickr.com/4012/5158476993_15b47203ac_z.jpg" alt="." width="478" height="640" /></a></span><br /><br />той по-малък от дрехата си<br />виси с останалото пране<br />и говори:<br /><br />живея в отворена лудница<br />всичко е забранено<br />никой няма да ми прости<br />богати бедни лежат в приюта на своите класи и умират...<br />плъховете са най-щастливите живи същества<br />те разбират смисъла на тази пъстра отвратителна локва<br />нo се валят заедно с нас<br />търсят изходи и прокопават входове<br />с талант какъвто липсва на хората<br /><br />всяка улица е печат<br />крак стъпил върху гърлото на града<br />стегнат възел<br />тънки стени на една вена<br />в която течем и се изливаме<br />докато спрем да се съсирваме ...в другите<br /><br />не си позволих да вярвам<br />че има как да изляза от тук<br />прекъсвам мисълта си и не ми е хрумвало че и те прекъсват своите мисли<br />само че с по-малко болка<br />с по-малко трепет и по-малко любов към собствената си болест<br /><br />трябваше да обикна това място<br />трябваше някой да ми прости<br /><br />II<br /><br /><br />трибунал<br />защита на незащитимия<br /><br />аз не мога да пиша<br />мога само да съпоставям<br />небивалото с онова, което нямаше как да продължава...да бъде<br />мога да се засилвам<br />мога да се засилвам и падам<br />но не мога да падна без засилка<br />не мога да падна<br />ако сам<br /><b>най-сам от всички</b><br />не се затичам<br />докато сам не избера целта<br />в която да се препъна<br />спирам да пиша<br />защото не мога да се отърся от думи като<br />"като"<br />"ако"<br />"и"<br />"може би"<br />свързвания...<br />изобилия от връзки<br />около мен<br />зад гърба ми<br />и право в лицето ми<br />взаимовръзки и съпоставяния на взаимовръзки<br />трябва твърде много хартия за да се опише жертвата която<br />може би<br />никога няма да направя<br />която<br />може би<br />никога не съм бил аз<br />спасен от сравненията<br />и в гибелта на сравненията<br />страна в която проверяващите са повече от проверяваните<br />стоях изправен<br />не за да се призная виновен<br />стоя приведен<br />изкупвам...</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-7189628002222156999?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-79152605316979749782010-10-27T06:25:00.002-07:002011-09-30T00:35:23.449-07:00-=-<div style="text-align: center;"><br />няма съкровище което не мога да намеря за теб<br />няма море в което да се разбие лодката ми<br />няма да се откажат от мен златните листа по дърветата<br />дъжда ги измива от всичко полепващо<br />така както аз съм дъжд за всяка дума за цялата кал опръскала тъжните думи<br />преди пишех без да се тревожа, че те са мръсни - сега искам да блестят за теб<br />искам да виждаш проблясъка между продължителните тъмни часове които чертаят концентрични кръгове около нас<br />които вярваме един на друг които сме затворени на този малък континент<br />обграден от униние и неограничени възможности<br />ти знаеш повече отколкото аз<br />а аз чувствах това много по-рано<br /><br />есента е влажна и дълга<br />помня, че беше есен, когато разбра за мен...<br />бях скрита зад едно отровно зелено стайно растение<br />дали се опитваше да ме сравниш с нещо, с което не си приличам<br />направихме си среща<br />ти каза да донеса меда и пчелите в главата си<br />каза че живееш близо до Стикс..дори каза номера<br />усмихнах се и докато разбера вече летях към теб<br />една малка сребърна лъжица<br />с крила на малка и бързолетяща птица<br />гласа ти пропътува хиляди мили заради мен<br />завърташе се правеше пируети и се осукваше в километричните телефонни жици<br />спомням си как едвам си поемах въздух и те заливах със смеха си<br />нервен детски<br />атеистичен смях на човек който току що е усетил чудото без да го види<br /><br />есента е влажна<br />спи до мен<br />и мокри завивките ми<br />става ми много студено понякога<br />става ми страшно студено<br />хлад с мирис на нещо мъртво което не мога да събудя<br />будя се и си вливам половин литър черна кисела течност<br />вместо кръвта от една целувка, която няма да получа<br />вместо бодливото ти сънено лице<br />което се спуска надолу когато съм будна<br /><br />зимата е бял парапет<br />палтото ми залепва за леда<br />палтото ми е зелен език и аз му се усмихвам макар че държи студено<br />отдолу никой няма да забележи как се навеждам<br />как страха изпада от мен като скъсан билет .. "по-нататък не може!"<br />лунапаркът спи<br />спи спрялото електричество<br />и бездомните животни ближат бълхите си<br />в спрелите блъскащи се коли<br />прескачам оградата<br />като неуспяла циркова актриса<br />но синьото на коленете ми ли е зелено или от него също не ме боли<br />синьото на коленете ми виолетова панделка която се свлича -<br />страданието е пробито месо...<br />а аз съм само още синкава кожа<br />не разпознавам никого защото няма никого<br />преди пеех за теб<br />сега пея за себе си<br />искам да те уверя че не съм добро място за живеене<br />на тръгване меся коняка с най-блудкавото кафе и рядко казвам довиждане<br /><br />това са две състояния над страха че никога няма да те намеря<br />това са два абзаца от книгата<br />която прелита от палубата и се влива в световния океан<br />като изгубен животински вид<br />като изгубен<br />мъничък йоан<br />в огромния корем на кита<br /><br />но тази книга се чете по-добре на тъмно<br />и се забравя с първата плъзнала светлина</div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-7915260531697974978?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-35284694037387446462010-10-25T08:59:00.001-07:002010-10-25T08:59:59.047-07:00Гюнтер Грас<blockquote>Ако някой ден е писано да горим в ада, едно от най-изтънчените мъчения ще бъде да затворят голия грешник сам в стая с рамкираните снимки от земните му дни. Давай малко патос: О, ти, човеко, сред моментални, ненадейни и паспортни снимки! О, ти, човеко, в магнезиева светлина, о, ти, човеко, изправен до наклонената кула в Пиза, о, ти, човеко във фотостудио, изложил за снимка дясно ухо, за да станеш паспорто-достоен! Хайде сега пък без патос: и този ад може да бъде поносим, защото най-опасните снимки са само сънувани, не направени, а ако бъдат направени, не ще бъдат експонирани<br /><br />Тенекиеният барабан</blockquote><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-3528469403738744646?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-11950446.post-29934530194119727522010-10-22T08:18:00.000-07:002011-04-30T09:08:00.011-07:00но най-страшно се бяга от себе си, когато не говориш за измислени герои<br />когато измислените герои са си хванали чантичката и са си били камшичето,<br />и са избрали малка къща в прерията вместо твоето "каканижене"<br />това е дума която чух в академичните среди ..<br />където създаването на измислени герои е плод на множество напъни<br />докато имаше измислени неща...чувах и най-изплъзващите се звуци,<br />говорех си с най-високите комини в града<br />усмихвах се на всеки, който не ми се усмихваше<br />защото можех да си представя усмивки<br />защото можех да си говоря с несъществуващите<br />да се надбягвам с тях<br />да ги разхождам където поискам<br />да разказвам затова как стоим един срещу друг на някаква маса<br />зад някакъв прозорец и перденцето (също измислен герой) е на цвят еди-какво си<br /><br />най-страшно е, че бягам от себе си, защото знам, че горните 12 реда<br />истинският герой, този, който гледа странно след като му поднесеш<br />истината алангле, никога няма да прочете, никога няма да изтръпне, че се лишавам<br />от измисленото, за да овеществявам и от това по-страшно хичкок му кажи<br />..<br />нещата тип дневник могат да ме направят богата.<br /><span style="font-size: 85%;"><span style="font-family: courier new;">амели нотомб пишела всяка сутрин за живота на своята ...</span></span><br /><span style="font-size: 85%;"><span style="font-family: courier new;"> </span></span>.това все пак дава някакъв шанс.<br />но нека не се отбелязва в биографиите ни...<br />нека се изтрие от биографиите ни<br />това че сме казвали нещата, които сме казвали<br />и още по-лошо писали сме ги . което автоматично значи<br />че на тях могат да попаднат майките и бащите ни<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/11950446-2993453019411972752?l=foxeto.blogspot.com' alt='' /></div>Foxehttp://www.blogger.com/profile/14732537314562035429noreply@blogger.com0