моето момиче

там ... на заден план е моето момиче.
моето момиче не дава пари, за да се различава от другите.
моето момиче търпи студ и дори носи тежко, когато има нужда от помощ.
моето момиче поддържа огъня цяла нощ.
моето момиче идва от полето и планината едновременно.
моето момиче има спомени с аромат на боровете в двора, а когато върви обичайки
си въобразява, че тича боса по горещ гладък асфалт...
и няма бързане в нейния бяг, но те винаги се влюбват първо в това...
дааа...
моето момиче стои отзад, когато другите говорят. моето момиче е мъничко, побира се навсякъде. това е предимство, което предпочитат практичните създания решили да поиграят на любов, при това смислено.
моето момиче не избира по снимка, когото и да е.
моето момиче се опива по аромата, моето момиче е свенливо с дрехите си, моето момиче е искрено в своята голота, моето момиче е било насилвано, моето момиче също като всички други момичета е повярвало в много лъжи.
но моето момиче не иска да ги заличи, нито да ги уличи, нито да се изсмива в лицето на всеки, нито да измива ръцете си от нещо. не.
затова не ги е страх от моето момиче. то не напада и върви невъоръжено в тъмните нощи, когато улиците са се разтворили грозно за разврат и всеки ъгъл е разтворени бедра,
и всеки уличен фенер би се превил, за да се наслади перверзно на ставащото.

моето момиче гледа дърветата и звездите. не другите момчета.
затова е обичано.
моето момиче аз не мога да твърдя, че познавам. мога да бъда честен с него...
а мога и да го излъжа ... но в подходящ случай.
за трудности то винаги е подготвено.
за сълзи винаги е задкулисно.
това е чудесно.
моето момиче не иска да позира за снимки.
то влетява в кадъра като фон на самото себе си.
то е прикрито, но рядко можеш да отнемеш онази ранимост, с която гледа понякога.

състоянието на моето момиче?...
на системи е било няколко пъти.
вие му се свят.
казвам му, че е бледо, понякога. то се усмихва.
бледа си, казвам й, защо се усмихваш.
черно-бяло неистинско е моето момиче. нарисувало само себе си.
моето момиче не може да рисува.
може би....някой ден ще намеря някой много добър художник.
да му направи портрет, тъй като моето момиче не иска да бъде замразено, нито опазено, нито обновено.
моето момиче е крехко и свито. и сяда кротко. това най-добре му приляга.

моето момиче е само свое.
то никога няма да обича по-малко.
жалко, че всички други престават. изобщо.