Sunday, May 11, 2008

в най-черния парк черна отворена чанта
къде ще отида ако надникна в нея
кой ще ме вземе оттам
ако нещо те взема отвътре на нещо друго
същото ли ще си останеш
черния парк ме улавя
избирай ми казва
най-големият страх е най-малката рибка в реката
шума й достига дясната страна на лицето ми
няма да мисля за изток и запад
няма да мисля нито за мен нито за някой
стъпвам с голите си крака
право в устата на чантата
и стоя така в най-черния час на нощта
насред парка в компанията на няколко
статуи на мъже аутисти и каменни плочи
с издълбани толкова важни дати
че започвам да се смея и да си спомням
и да чеша нос в рамото...
от напрежение... все пак краката ми са в най-зловещата
дупка намирана някога

не напипвам с крак нищо може би някакво огледалце
но чантата е по-скоро мъжка
да...най-вероятно е огледалце
и пак се смея накъсано
сякаш някой ми дърпа смеха с въже но се умаря лесно
и го изпуска ... за да е весело

на обяд
някой намери черна разтворена чанта
падна на колене
и крясна точно в ухото ми
звънете! намерена!
а аз си мълчах
мълчеше разтворената ми черна кожа
смърдяща ужасно на слънцето
тълпата се оглеждаше в малкото огледало
и си търсеше дребни във мене

Tuesday, April 29, 2008

<<<<

*
момиченце спи върху разтворена ботаническа книга
и не усеща аромата на лилията докато се разхожда в чашката й
държи в шепа част от косата си и я придърпва като въженце-пътеводител
през тъмната част на растението


*
момченце гълта зелен сок цялото зачервено
почесва коляно и излива остатъка в купичката на едно дворно куче
което мързеливо кваси засъхналия си от следобедна дрямка език

*
две момичета на тераса
затискат с върха на лъжичките
кристалите захар по масата
церемония на мълчание и загатване
бялата кожа на едната
докосва тъмният лакът на другата
една калинка като миниатюрно хвърчило прави небето малко по-синьо


*
звънтящите прагове ликуващите малки часове
тъмнозелените листи пускащи трудно едрите капки дъжд
устремени към закъсняващите рамене на момиче
стъпките на пазача и скимтящото му куче
как да нахраниш толкова много гладни само с една месечина?

Monday, April 28, 2008

happy birthday to my blog

haha

Tuesday, April 22, 2008

happy birthday to me :D


Saturday, April 19, 2008

сън

спя с ръцете си
спя с небцето си
сън по устните
сън по вените
сън са совите
сън са сипките
сън са сивите
сън са сините
сън са рибите
сън са жабите
спят с хрилете си
спят с езика си
спят със ноктите
спят със човките
спят със своите
спят сами
сън

---------

символите затягат все повече примките от които се дърпат глезените
шията не осъзнава ляво и дясно в съня
върти се и ми дава поглед назад където малки мъже плетат въжето
и си говорят на непознат език от който знам само две думи а те са .не.помня.
и им казвам .не.помня. а те се споглеждат сякаш много добре знаят какво
и защо не съм съумяла да привържа към паметта
не мога да връзвам нищо което в последствие ще се дърпа
наричат го по различни начини ... езика ми е удебелен мята се в кухините ми
конвулсивно за кратко
накрая спира
паралитично

вмешателство в сънищата
сгрешените параметри на думите
които влизат през порталите на часовете
и играят с меридианите на дърпане спускане и усукване

влизам в стая с една стена
на нея снимка на гръден кош
пръсти без тяло
щракат по пишеща детска машина
диагнозата е в смешна
стихотворна форма
смеем се
ще оцелеем значи
не търсим вратата
това не е стаята която познаваме все пак
предполага друг вид стратегия
може би
един ден ще вървим на лакти
ще кърмим децата си с черни сочни плодове
от лилавите дървета пред къщите си
и тогава няма да се наричаме различни и същите
ще сме много по-малко

проекциите на сънищата - незаконни строежи в очите
незаконни огради срещу ръцете
сливици като кокосови орехи ще уголемяват страданието
и тогава пак ще се чудим
как да бъдем извадени
от самите себе си
практика, техника, световъртежи, нов вид лекарства, нов вид сърбежи
и пак старите незначителни хроники - здравни картони,
разрешителни, забранителни
номенклатури, актове на въздишащата безактовост
развитие на сърдечните съдове в шишенца
почиствани старателно със спирт и твърд нерафиниран памук

механичното ми присъствие
в думите в процесите по кръводарявне и кръворазпръсване
по себеизтичане и себепоглъщане
и себеизтръгване
все насаждане на "високи идеали"

може би
друг сън
ще ми покаже
усмивките в книгите
аромат на дюли в косите
съвсем друга история
съвсем нова
но семената са толкова същите
че прищипвам хрущялите все на същото място
буквите исках да кажа
знаете това са козметични подробности в текста
след смъртта на метафорите

и не ми е болно
само тежко като след преяждане
и объркано
като след успешно присаждане

реалността по оперативен път
дисциплинираното убождане
иглотерапии масажи кални бани
мазнички думи в тенджери под налягане

символите затягат примките
около вече изплъзналите се глезени
и събуждане

Friday, April 18, 2008

U should HEAR

LISTEN LISTEN

http://monokom.org/wordpress/

NEW BLOG
NEW SOUNDZ
ENJOY
;)

u should SEE


this amazing people can make your mind move float and dance

Monday, April 14, 2008

дело 9080906

позасмени чакат дъжд дърветата
търпеливо преливат в тъмнозелено
и ми говорят на вие
а вие кого чакате питат
и кимат заедно с вятъра и ме разбират

отдавна е свършило всичко
пясъка във обувката е изсипан
лентата около местопрестъплението на спомена
е скъсана от следователи и дознатели
които живеят с лупа в сърцата си

####################

записвам 10 дни една дума
сгъвам листчето слюнча пръсти
оформям топчето и пълня дупчиците в бюфета
мисля си дано някой се сети

^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^
затварям отвръщам изцеждам пластмасов лимон над хартиената салата
ръцете ми се потапят в нищознанието на времето и разговарят
пръст с пръст и се карат кутре срещу показалец палец спори с безимения


\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\

тревата е влажна ще легна в леглото й
ще я гледам
ще знам не много неща
ще се радвам на микроскопичните
ще подслушвам подпочвените води
и ще вярвам в стъпките като в истинска история



////////////
ирония
изменение
система от грешни сравнения
всички числа няма да стигнат
и всички пътища на обратно
но това нито е сън
нито спомен
нито червеят уморен от скучната си вечеря
...
падам над пиесите си като завеса
и дълго стена в празния салон
вдишвайки аромата от смеха на хората

....
киселина злост нокти в деветата чаша на съмнението
...
подпечатай декларация за несигурност
пледоария в която генерираш съмнения по несъществуващата алинея на съвестта
докато се самозащитаваш от глинения човек и верблюдите
времето убива свидетелите
подпечатай с восък
собственото си знамение
и смачкай думите във себе си


www.flickr.com
This is a Flickr badge showing public photos from kreativnost. Make your own badge here.

Last posts

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 2.5 Bulgaria License.