Saturday, November 10

обгоряло


дълга и тясна греда от тъмно дърво
на нея ще сядаме вечер
пред моята малка
къща от черно обгоряло дърво
която да ми напомня
за всички неща
които горяха в мен някога
а сега тихо тлеят
спомените завързват разговори едни с други
като отдавна остарели
отдавна обичали се
отдавна отпъдили се един от друг
любовници
те се преструват, че са забравили имената си
а после се сещат за точния час, за местата на срещите, за малките вещи

между рамката на прозореца
и тъмната тясна греда
струпват се
листите
жълти и сиви
мръсно бели светло кафеви
всички мои рисунки са станали дом на създания, които се пазят от светлината
да, в тях има много тъмно
черните пастели описали моето дъно
тъмно сините камъни
за оттласкване
тъмно зелените водорасли за покритие

ще седнем и дълго обърнали гръб на рисунките
ще си говорим
загледани в светлата ивица непознато но предусещано
последният тънък кант слънчева светлина
легнала свещ
която все още гори и се опитва нещо да ни покаже
с отраженията в прозорците на
къщата от обгоряло черно дърво

толкова често
слепим се със светлината
останала търпеливо у нас
вместо да рисуваме с въглените
кротко догаряме




Saturday, September 22



НА МОЕТО ДЕТЕ

Обичам те. Това е малко да се каже.
Ти ми си всичко. Чрез тебе виждам вселената.
Когато гледам огнената планета Марс,
или бледна Венера, или далечния Юпитер,
аз си казвам: ти и малките като тебе,
които раснат - ще го достигнат, може би.
Когато плача над някое нещастно дете
без дом и свои, аз си казвам:
ти и малките като тебе, които раснат
не ще допуснат този позор.
Като виждам, как ограбват моята и
твоята родина, как я разкъсват и кълват
като хищни птици, аз си казвам: ти и малките,
като тебе, които раснат - с своите огнени души
ще очистят позора на моята и твоята родина.


Северина (псевдоним на Ружа Драганова-Тенева; Ружа Тенева-Северина)


Tuesday, August 7

мълвата


Чухте ли вече 
мълвата -
тъкан на всички тъкани


лице на всеки опак


нищо не ни вълнува така, както полу-дочутото
опознат преден план 
на хоризонт, обърнал гръб
гръбнак изкривен 
струна изпъната до предела


и когато най-накрая се скъса
звукът на мълвата 
ще бъде разпръснат
дълги вълни
за сухите притоци
възвърната песен
в дъното на раковината 


мълвата ехти
в тъмните коридори
спотайва се в краищата на дрехите
и спъва по пътя 
като дълги крачоли
зле скроени 
от онзи шивач, който шиеше за...
-за кого шие? кой поръчва дрехи от него?

мълвата...
мълвата!
ако само дочуем!!!

но чухте ли?
носи се
като тиха въздишка 
затова че всичко
е само полу-опознато
дочуто
подсказано наполовина


но
ще се срещнем на лов

шепот и мрак
в гъстия лес

след кого тичат хрътките?

мълвата аромат е за тях
а после
див
настървен
луд
свещен 
Б Я Г

но не хрътките изпитват
страх от мълвата
страхът от нея
е запазен само за нас

а улов
няма и няма




pictures: artworks part of the collection ofVictoria and Albert Museum, London, UK

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO