j.

_

между най-кратките разстояния
билетът е най-скъп

един човек чакаше влака легнал
един влак чакаше хората прав

hmly

събуждам се през нощта, съсипан от сънища...сънувах как се оплитам в някакви нишки
и ръцете ме болят, не мога да развържа възлите, не мога да се сетя как ставаше...
плискам лицето си с вода, зеленясала в кльощавите тръби.
приказвам сам, защото ме е страх в тъмното. говоря на някого в стаята, питам го разни неща, но не чувам добре...изобщо никога не съм чувал...
твърде ми е сънено,та не го разбирам.
лягам, а леглото ми е толкова топло,че веднага се унасям.
възглавницата ме души,винаги я махам насън...
притискам се в стената, целувам я ...какво би направил човек в съня си...
сутринта намятам пуловера си почти решен да скоча от тесния си свадлив балкон. толкова ми е писнало от теснотия. и главата ми е тясна...тясно ми е и леглото, и стаята...и очите ми, които никога не съм виждал
някой път се взирам в нещо, но не мога да го видя в целия му размер. и това ме влудява...ограниченията са направени с някаква цел. и когато разбера каква ще си наточа зъбите и ще разкъсам причините.

когато съм най-зле все съм сам. и добре,че лекарите не идват по домовете...
ръцете ми са готови за всички кръвни проби. само,че в кръвта ми нищо не е останало, алкохола се е напоил... играе на зарове и увеличени левкоцити, живея с дрогата на втория етаж...това е...
от хапчетата ще си направя макет на малък град...градът на спокойствието,града на съня,на забавянето...на смъртта.
приучил съм се да не уважавам живота. и да плюя по него...не съм злоблив,просто думи,който пращам в една посока безцелно, рисувам...
на втория етаж кошмарите няма да спрат, сметките за вода ще растат.
застояла вода във ваната.
глупости. много глупости наведнъж.
закусвам лимони. обядвам чай. вечерям със себе си - унищожавам се качествено.
и в счупения телевизор само филмът, който сме гледали толкова толкова отдавна....било е зима било е лято когато сме виждали и отписвали лесно...
забавяйки прииждащата
щедра смърт.

голямата черна птица на нощта дебне над прозорците

и сега както и преди хиляди години

всеки е малка песен устните ни са малка песен и защото потреперват

голямата черна птица знае че не смеем да изпеем сдържаните си

неразвити звуци заченатите ни лошо гласове

хищните птици не пеят освен когато не празнуват

разкъсаните ни вътрешности в клюна си

крясъците си говорят и правят страховете ни земни и малки

като семенцето което толкова лесно ще си намери гарвана

колко трудно е да стоиш вперен в тъмното

и колко е лесно да тръгнеш нощем на път

с песента вибрираща вътре между езика и небцето

между звездите и кълновете

кой кой

кой ще дойде утре тук

кой ще престане да се страхува

от голямата черна птица

днес?

>

омръзналите ни реки - копчета и циповете на дрехите с които се събираме сутрин и с които се разделяме всяка нощ - понякога спим с тях от прилив на отлив защото не ги познаваме и не разбираме, че с тяхна помощ ще създадем реката на смъртта - скука без тяло - без начало и край

той ми каза "не мърдай

писмата които пишеш

не са писмата които пристигат

не ползвай мастилото

нито дрешника си

не знаеш в какво обличаш

това което не искаш да пуснеш без дрехи

недей да береш плодовете

недей да пиеш водата

недей да се облягаш

по същия начин

пристигаш със друг почерк

и ако се движиш към мен

ще престана да вярвам

не мърдай.

забрави

навикът

да се обръщаш

и да ме търсиш

и да ме познаваш

защото си ме виждала

само веднъж

през едно лято

когато ние с теб

вече бяхме еднакви

не мърдай

нямаш нужда

от друго тяло

ако ще се повтаря

ако ще си изпращам

сам тези думи

не мърдай

не се защитавай

защото сега те създавам

и ще трябва

повече да внимавам.

*

няма нищо страшно

достатъчно е да накълцаш месото и да презираш упойката

достатъчно е да се движиш между нещата като вирус и да се впиваш в тях

толкова лесно колкото е лесно да се откъснеш

любовта и желанието са пиявици знаеш че трябва да им дадеш от теб

и все пак си го искаш обратно достатъчно е да отрежеш от тях съвсем малко и вече ги няма

съкращавай няма нищо страшно да ти остане съвсем съвсем нищо

кълцай на дребно и всичко ще почне да се разраства ще почнеш да се изкачваш

по планините от вътрешности цялата паника е само външно изгаряне

остават красиви белези защо ти е мъчно за лицето ти или за ръцете ти

огризки на сънища в превъзходството на нощта е острието на което се осмеляваш

веднъж или винаги в зависимост от скалпелите в очите ти и под ъглите на светилната

когато я напускаш