Saturday, September 22



НА МОЕТО ДЕТЕ

Обичам те. Това е малко да се каже.
Ти ми си всичко. Чрез тебе виждам вселената.
Когато гледам огнената планета Марс,
или бледна Венера, или далечния Юпитер,
аз си казвам: ти и малките като тебе,
които раснат - ще го достигнат, може би.
Когато плача над някое нещастно дете
без дом и свои, аз си казвам:
ти и малките като тебе, които раснат
не ще допуснат този позор.
Като виждам, как ограбват моята и
твоята родина, как я разкъсват и кълват
като хищни птици, аз си казвам: ти и малките,
като тебе, които раснат - с своите огнени души
ще очистят позора на моята и твоята родина.


Северина (псевдоним на Ружа Драганова-Тенева; Ружа Тенева-Северина)


Tuesday, August 7

мълвата


Чухте ли вече 
мълвата -
тъкан на всички тъкани


лице на всеки опак


нищо не ни вълнува така, както полу-дочутото
опознат преден план 
на хоризонт, обърнал гръб
гръбнак изкривен 
струна изпъната до предела


и когато най-накрая се скъса
звукът на мълвата 
ще бъде разпръснат
дълги вълни
за сухите притоци
възвърната песен
в дъното на раковината 


мълвата ехти
в тъмните коридори
спотайва се в краищата на дрехите
и спъва по пътя 
като дълги крачоли
зле скроени 
от онзи шивач, който шиеше за...
-за кого шие? кой поръчва дрехи от него?

мълвата...
мълвата!
ако само дочуем!!!

но чухте ли?
носи се
като тиха въздишка 
затова че всичко
е само полу-опознато
дочуто
подсказано наполовина


но
ще се срещнем на лов

шепот и мрак
в гъстия лес

след кого тичат хрътките?

мълвата аромат е за тях
а после
див
настървен
луд
свещен 
Б Я Г

но не хрътките изпитват
страх от мълвата
страхът от нея
е запазен само за нас

а улов
няма и няма




pictures: artworks part of the collection ofVictoria and Albert Museum, London, UK

Wednesday, June 20

---

няма връщане назад
само могъщо притегляне

с нищо не скъсявам сянката си

вървя срещу себе си

във всеки тъмен ъгъл се крие бяло яйце
на уплашена птица

кога се търкулва там?

достатъчно силни ветрове се извиват

достатъчно пепел за да покрие всичко

(да остане невидимо)

видимо:
сянката все така осъдително лежи на земята
тих опус за падналите
идва някъде от недрата

но ние слухтим засега
и още не чуваме ясно думите





  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO