Saturday, November 5

---




На светло

Денят не ми подарява нищо
Забравих как да поискам

Събуждам се всяка сутрин с гледката на това бяло небе

не както преди

Небето не е изпълнено с виолетови облаци
с жълти отблясъци и с отражения на болезнено сини дни,
сънища, рани отвъд раните ми


-----------



Небето е чисто бяло

Чисто и Бяло

Сякаш е заздравяло с времето
като всичко, което остана под обвивката на ума
това някога тънко покритие
сега е дебел непрогледен слой

като кожата на най-издръжливите животни
като листата на най-устойчивите растения

Не трбява да свиквам с това
Трява да го видя с очите си 
да го проумея
да се освободя
да свивам и разпускам мускулите
искам да прегърна тази повторяемост на грешките
и да и м простоя
да им простя в повторение

прошката - прилив
прошката като механизъм
на следващата сутрин в бялото

Денят няма да ми даде нищо даром
Аз ще правя подаръците

-

Спомняш ли си как започна да пишеш?

В мен имаше много нещо скрито
Сладостта на думите, щом се подредят една до друга
Като хореография на тела
в движение под вода
защото думите се издигат в лекотата си
а преди това виждаш самата тъкан на фантазията
с увеличение 


И пишех скришом. Криех
Усещането, че пазя Тайната трябва да е било нещо, с което съм се родила.
Щях ли да я опазя?
Не. Започнах с първите писмени доказателства
За наличието 
на Тайната

Thursday, November 3

33





няма нищо страшно
от прибирането между петната

паркингът вече е полупразен

мазни петна
сухи следи
опазени от търбусите на колите

всяка вечер
влизат в стомасите им
и започват 
да асимилират
своето прибиране
да взема това-онова
да подредя нещата

минавам през целия паркинг
и заставам
на мястото на всяко
петно

не е страшно
да погалиш
земята 
за да им кажеш

"мога да те заместя днес,
нищо не е чак толкова важно"

п р и


---

вървях без да бързам 
правех тънки бродове между листата 
много внимателно подбирах 
кое да стъпча и кое да оставя чисто и цяло 

иска ми се завинаги да можеха 
да останат полепнали така 
завинаги с малко влага по гърбовете 
колкото да ги държи да не излетят 

---

внимателната мисъл
развинтена като гайка 
полита в черните хангари на отречението
друг ще я търси там 
защото аз забравих как да се радвам
когато намеря нещо изгубено 
когато не ми е дотрябвало

и пак си противореча


---

възрастен мъж разхожда куче и дрезгавия си глас по отсрещния тротоар 
кучето е старо но будно лапите му се повдигат сякаш едновременно 
отдолу са бели а то - отличително черно 


върви по-бързо от гласовете

възрастният мъж го догонва с вой 

Николай! Разбойник! 

черното куче Николай 

каишката продължение на ръката 

трябва да се държим 

трябва и да се дърпаме 

пролайва черния 

гласовете зад него се подмладяват 
хиляди малки заповеди се късат като остарели верижки 
обсипват цялата улица зад мъжа и разбойника Николай 


цялата ми шепа се изпълва от един кестен 
чудя се в колко часа ще спре сърцето ми 
чудя се още
колко изпечени кестена 
биха изглеждали в малката жълта купичка 
колкото него 
3-4?

Friday, July 1

piano



твоите пръсти
лежат на дъното на морето

черни клавиши
скрити в голямото синьо

което ни учи
да се отместваме

посрещни
вълната
с твоята
страничност

изпрати я
очи в очи

само когато
си тръгне
пръстите
стават част от ръката
луната им прави
бяло легло
в коeто да легнат
и да забравят
че някога
са докосвали
дъното
толкова
толкова
черно

Friday, June 24

Т.



не си д о  ме н 
когато 
се заслушвам
в писъка на птицата

утрото
покрива
всички
звуци 
с меко наметало

когато си до мен
птиците не се страхуват

Wednesday, March 30

-T-





цял ден превеждам
"мълчание" на езика на любовта

дълго ръката ми имитира
движения на плувец
във въздуха

тялото мълчаливо подготвя ума

когато там ще бъдеш ти

после оставям вятъра
по-тих отвсякога
да отгърне като страница
косите ми на една страна

на този език
облаците
не се подчиняват на дъжда
валят когато сами решат
целуват всяка повърхност
за да блести
по-силно
когато дадат път на слънцето


дъждът от небето над теб
спира в моите длани
отпивам
капките по раменете ти
обирам с
страните си

'носим се'
множествено
 число
н а с т о я щ е

Saturday, February 6

долината


по залез
розовите отблясъци на облаците
тихомълком влизат в долчинката
милват се в дланите ти
измиват цвета си
и го оставят по раменете ти
доверчиво

това петно на ризата ти
искам да съм
и малините ниско
между разговорливите бодли
които оставят драскулки по пръстите

но ти се навеждаш
посягаш
натам
отдръпваш
нежно
колкото да не смачкаш
мен и зрънцата ми

за да потъна
меко
първо
между зъбите
после
в меката прегръдка на устните 

там  дълбоко
където тялото
не познава насита
и иска още
и още
мен

*-*-***-*-*



това е само скелет на едно чувство
съществувало 
защото е посочено



това черно стърнище
на което нозете ти обгоряха
на тръгване

посочих

това е само скелет
на животно
бягало от смъртта

не се върнах там

това черно стърнище
на което полите ми изгоряха на тръгване

продължих

в бягство
в гонитба
в настигане на един дъх

подминах ли те?

Wednesday, December 9

-.-.-....--


*

шумът им
като черна вакса
облича ръцете ми

когато се прибера
отръсквам и двете
около мен
като остров
който ме заобикаля
пада
черен фин прах

само там
където съм стъпила
остава
бяло



*

искам да го опиша
преди да го видя

*

той е кутия пълна с градове и техните малки улици
той е събирач на семена и листа
той е това заради което по-често мълча
всички тях

когато и да те намеря

-



Friday, October 30

-==.==-



детето под ореха
пише тайните на всички останали
не пее, а само отваря устата си

аз съм детето-сянка
аз съм детето в тъмното

Friday, October 23

-





- а сега ме чуй и ти. има такава карта, там е описано как да стигнем дотам. да, беше нарисувана на съвсем тънка хартия, на най-тънката хартия, която съм виждала, но мастилото беше тъмно, карминено червено като извезани на хартията бяха линиите, които бележат реката, само трябва да намерим посоката на течение и да тръгнем. картата беше тук, точно преди ти да дойдеш, държах я в ръцете си, изучавах я и знаех какво трябва да правя.  после отворените прозорци, топлият вятър, който лъхна откъде не знам, прозорците трябваше да останат отворени, картата изглеждаше толкова добре върху тъмното дърво..нямам вина за това, че имаше воля и пое преди нас.

[в омаляло палто момиче стои и си говори само в стаята]

Monday, October 19


няма ги златните нишки
по мен

ръцете ти

така си ги представях
веднъж в тъмното

да осветяват
местата
в мен

залепнали
страници
в книгата

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO