Friday, July 1

piano



твоите черни
пръсти
черни лежат в морето
черни като клавиши
скрити в голямото синьо
което ни учи
да се отместваме

посрещни
вълната
с твоята
страничност

изпрати я
очи в очи

само когато
си тръгне
черните пръсти
стават част от ръката
луната им прави
бяло легло
в коeто да легнат

черни

Friday, June 24

Т.



не си д о  ме н 
когато 
се заслушвам
в писъка на птицата

утрото
покрива
всички
звуци 
с меко наметало

когато си до мен
птиците не се страхуват

Wednesday, March 30

-T-





цял ден превеждам
"мълчание" на езика на любовта

дълго ръката ми имитира
движения на плувец
във въздуха

тялото мълчаливо подготвя ума

когато там ще бъдеш ти

после оставям вятъра
по-тих отвсякога
да отгърне като страница
косите ми на една страна

на този език
облаците
не се подчиняват на дъжда
валят когато сами решат
целуват всяка повърхност
за да блести
по-силно
когато дадат път на слънцето


дъждът от небето над теб
спира в моите длани
отпивам
капките по раменете ти
обирам с
страните си

'носим се'
множествено
 число
н а с т о я щ е

Saturday, February 6

долината


по залез
розовите отблясъци на облаците
тихомълком влизат в долчинката
милват се в дланите ти
измиват цвета си
и го оставят по раменете ти
доверчиво

това петно на ризата ти
искам да съм
и малините ниско
между разговорливите бодли
които оставят драскулки по пръстите

но ти се навеждаш
посягаш
натам
отдръпваш
нежно
колкото да не смачкаш
мен и зрънцата ми

за да потъна
меко
първо
между зъбите
после
в меката прегръдка на устните 

там  дълбоко
където тялото
не познава насита
и иска още
и още
мен

*-*-***-*-*



това е само скелет на едно чувство
съществувало 
защото е посочено



това черно стърнище
на което нозете ти обгоряха
на тръгване

посочих

това е само скелет
на животно
бягало от смъртта

не се върнах там

това черно стърнище
на което полите ми изгоряха на тръгване

продължих

в бягство
в гонитба
в настигане на един дъх

подминах ли те?

Wednesday, December 9

-.-.-....--


*

шумът им
като черна вакса
облича ръцете ми

когато се прибера
отръсквам и двете
около мен
като остров
който ме заобикаля
пада
черен фин прах

само там
където съм стъпила
остава
бяло



*

искам да го опиша
преди да го видя

*

той е кутия пълна с градове и техните малки улици
той е събирач на семена и листа
той е това заради което по-често мълча
всички тях

когато и да те намеря

-



Friday, October 30

-==.==-



детето под ореха
пише тайните на всички останали
не пее, а само отваря устата си

аз съм детето-сянка
аз съм детето в тъмното

Friday, October 23

-





- а сега ме чуй и ти. има такава карта, там е описано как да стигнем дотам. да, беше нарисувана на съвсем тънка хартия, на най-тънката хартия, която съм виждала, но мастилото беше тъмно, карминено червено като извезани на хартията бяха линиите, които бележат реката, само трябва да намерим посоката на течение и да тръгнем. картата беше тук, точно преди ти да дойдеш, държах я в ръцете си, изучавах я и знаех какво трябва да правя.  после отворените прозорци, топлият вятър, който лъхна откъде не знам, прозорците трябваше да останат отворени, картата изглеждаше толкова добре върху тъмното дърво..нямам вина за това, че имаше воля и пое преди нас.

[в омаляло палто момиче стои и си говори само в стаята]

Monday, October 19


няма ги златните нишки
по мен

ръцете ти

така си ги представях
веднъж в тъмното

да осветяват
местата
в мен

залепнали
страници
в книгата

Tuesday, September 29



Къщата и Джони бялото куче


вратата беше тревисто зелена
с разстояние от земята
колкото да се пъхне глава на куче

заповядай, тони
заповядай, джони

така ги подканвах
щом ги видех 
да чакат на прага ни

винаги съм говорила на животните 
като на хора

може да е бил татко,
който ме е научил
щом го помня
да вика рижото куче с
"ела тук, моето момче"

няма да забравя
един горещ следобед
в който всички се бяха изпокрили от дъжда
джони намери дупка в оградата и влезе в къщата

помня как излязох навън и заедно легнахме
на килимчето пред вратата

голямото бяло куче и аз, 10-годишната
която не хае от калта и мократа козина на бездомника

вратата беше тревисто зелена
и 10-годишното ми сърце също беше тревисто зелено 
покрито цялото в буйна трева - бодлива отвън и мека отвътре

Sunday, July 26





колко много неща
готови да станат част от възела
а колко малко записи
вече пазя

 малко момче на мост

 случаен гроб на самотната сива дюна

и вечното
върни се обратно
недей по-напред

бясната ревност
около мен
надълго
и нашироко
да бъде
празно



толкова рядко
времето
ми се струва мое
толкова рядка
кръвта
тази бавна река
която минава
през тялото
ми се струва
моята
но ще се извия
като път
и ще се извия
като тънко дърво
ако всичко е вятър

толкова рядко
застинала във нещата
във времената
на хората
когато им се струват
техни
когато кръвта в телата им
тече гъсто
неравноделно бързо
когато ми помахват  за сбогом
само усещам
времето им и малко мое

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO