Разстрел от думи -
моята присъда,
която знаех на изуст
преди да я заслужа...
Пропиляна нежност,
сън и суеверия,
вратите зад които ме затварят
наречени залъгващо предверия.
Постъпвах аз, пропадах,
запомнях във капаните си края
И влизах аз в заключени салони
за самотата ми единствено просторни
Оставени от мен ме виждаха далечна
Разплаквах със смеха си,
щастието те нарекоха обреченост...
съвестта от другите отсечена присъдиха на мен
Страхът ми на ръба трепери
и нещо си приказва с мъртвите
А аз дълбоко в мислите
