обезличени

рисунки по прозореца
притихнали след докосване пръсти
измокрени
те просто помръдват
описват

но те не могат да довършат
тази картина...

този пейзаж е немислим...
тази рамка не може да бъде душата му

затова прозореца е светло платно
в което ще се изтрие всичко болезнено...

пръстите са умисъл
и непремирим писец по тънкостението
на душите ни
обезличени