човекът от луната
...
той е пиян в картините си
боите му са опити от цветовете на мисли
които ще си идат със вятъра
и няма да има нищо по-прекрасно от топлия
летен вятър понесъл поредния облак към жадна земя
гладна земя има
жажда за дъжд има...за онзи, който усеща лунния смисъл,
онзи който потапя своята четка по тялото ми без дори да го знаее...
без дори да разбира как рисува в душата ми...
лунни нюанси и пясък в ръцете ми идват и си отиват.
той ще остане..
човекът от луната...които стига по-далеч
само аз знаех
