Твърде често ли се връщам в себе си?
Толкова мълчалива ли заставам с маската си
на тежката входна врата?
Живея Влизам Търся Слънцето
а то е мрак защото не разбират нито спомените
отличени от измислици, нито новото и участта му
Само слънцето си отива подкрепено от природен закон,
а мен кое ме подтиква...? Защо се случва и с мен?
Но потъвам в мислите си и не чувствам говорейки...
Просто гледам някак особено...
