толкова откровено съсипана
че да не мога да дишам
без възможност себе си да бъде изчистено и свободно
от всякакви решетки, от всякакви свободи и възможности
от всякакво успоредяване с другите
трябва да спра да се чувствам замесена
да спра да казвам, че не може иначе,
защото може по всякакви начини
защото няма предначертаност все още
няма положение като трябва - да се затъне - да се оцелее - да се примири
имам очите на Топлия океан
и няма да кажа името му
защото отново ще отрека
възможното погрешка
има го желанието да бъда забравена
за да се случа в нещо иреално
тръгвам по прашния път и всичко за мен
е толкова чисто
защото в мен е яснота
толкова обширно и толкова наситено от гори и хълмове
от езера и въздух
изборът ми
да бъда доверена на нещо истинско
да бъда спътник на някой истински
да вървим сред декора на разлятата реалност
и да се наслаждаваме
за кого съм излишна сега
и в кого съм нужна сега
когато ставам част от естественото
развоят
пътят в планината
онова което се открива пред очите
и всичко скрито в нас
съм аз
и всеки
който ме усеща в този кръговрат
сладостта на неустременото съществуване
в което пътят е път
водата е мокра
сърцата са топли
в учестеното дишане
и сме един зад друг
няма опасност
ние сме
които чакаме
и да не дочакаме
да поспим в шумата на съзнанието за нас
и съществуването на всичко останало
като у дома си
до завръщането
