не съществувам

всяко съмнение
изневерява на илюзията
за поглъщане на повърхността
и смекчаващи вкусовe
на вина и погнуса
на мисли разплели
възторга на вятъра

кой слуша моето говорене
кой проверява мълвата
посрещайки вълни предусещани
смъртни и мъртви вълнения

кой чува моето молене
когато навлизам в студено съзвучие
което прогонва думите меланхолни
на пияния сляп юда в душата си
дявол на стол от зло прикован
нозете ръцете и чашата
на уединението

кой признава висшата инвалидност
в която преставаш да ровиш
за обяснения
и всичко случайно
е просто видение
и тогава крясъци
и неверие

тогава в позора
на слепотата
веднъж запомнила светлина
ведрата сила на изгрева
е пясък във шепата ми

не само тази вечер
предсмъртни песни
и затишия
в изпълнени чаши
на една пълна маса
и наслюнчените разговори
ползващи телата ни
в ръцете си
омърсени

говоря като дявола в себе си
и като онази
която подрежда съня ти
на мрак и блуждение
на посвещаване в нов завет
и тайно подводно течение
в мисълта
повлича в река непозната
говори ми ако разбираш
моето мълчене
в дявола ли търсиш думата
или в мене

не превързвай очите ми
щом дойде отлива
за да се разпозная
в безпомощната суха луна

различи ме!


грози ме мъртво вълнение
от сърца
иззети нощем сърца
посегателствам на истината
за да я спра.