?

Опитоменост

Новият вид разум

Аквариум

Пълна пустиня

Типичното спокойствие

което

Предшества

Разпадането

На Великите

Навици

На Всевластните

способи

Тъп филм

След Тъжен филм

Нямаше нищо за казване

И показване...

Покрило ме е спокойствието и сигурността на прокълнатия...

Намеците са ненужни

Знам съдбата си

С която се осъждам

Бях лош пророк

И не се предоверявах много

Не ме последва никакъв народ

Трескави импулси

Оплождат цветна образност

Оглеждам се за теб

Едно рамо

Да

Едно рамо съм търсила

В тъмното

Онова което

Не се появява на никого.

Ясновидство

И свян

Потъват с Познанието

очернени като тайна

Близостта е прорязана

С ножицата на въпросите

Малко ръждясала

Ела на среща с нощта

И петната

Недей се срамува от мен

Щом ти предавам

Лицето си

Така саможертвено

Нали точно това

Съм предвидила

Неточност И безконтролно Сънуване

...