прозрачен плач

жестоките своеволия
на празното тяло
ме доведоха
до старата
остра болка
от самовглъбението
нощем, когато
притискаш клепачи,
зад които се появяват
светли и тъмни
кръгове -
очертания на зеница,
която моли изтръгване
въпреки своята будност
тя доубива образите
и ги превръща в нервни
пулсации
спазмите, които променят
говорещата ми лудост
в онемяло пристягане
с невидими железни
лица на маскирани
те ще оплътнят болката
с навик
със тежест
на някакъв укор от бъдещето,
на грубия отказ да се разлисти душата ми
аз я прогарям сама
за да не узнаят
яростта ми преди смирението

тази болест превзема
всяко мое желание
и ставам вечеря
на противни видения,
които ме разсъбличат
търсейки белега
Но аз съм го скрила
в прозрачния плач...
не е забвение
не задоволявам стремежа
да бъда превъзмогната и отхвърлена
после
не могат
не са ме докосвали в раната,
а в огорчението...