Необратимо

Не съм чак толкова прикрита
личи ми, че намразвам душата си
и я отдавам
Те виждат
как сами й затварят вратата,
но нищо не правят
Раняват с невинността си,
че са такива,
а аз си признавам вината
и дълбая дупка
във себе си...
за да се вгледат.
Когато обичам
ми е нужно чувството,
че ме вижда
Всичко останало ме отрича
Но и любовта може да повярва
в моята безнадеждност,
да ме остави, да си отиде.
Сложно е,
но аз НЕ съм прикрита
и чакам да ме види...

Обезличаване,
което ме изтрива
заедно с всяко искрено желание
и всичко необмислено...
развързаните връзки,
в които да се спънеш,
ако бързаш...
Забавяш хода ми...
Болна съм откакто...
Не мога да помръдна
не мога да направя нищо
мамейки с действия
и казвайки истината
едновременно

Потискам се, защото съм безмълвна
за усещанията
Лъжа се, сама се мразя

Искам да ме навали,
да ми съсипе дрехите, вида...
разходите...изходът един
разбирам
но не го желая...

---

Знам, че изобщо не мислиш за мен.
Това е правилно.
Така никога няма да се докоснем.
Моят филм е толкова дълго накъсван,
че малките ми парченца
рискуват да бъдат пометени.
Ти се усмихваш,
докато аз изпитвам срам от себе си
и се мръщиш, когато го чувствам открито
Може би, ако съм пиеса
ти ще си този, който спуска завесата
Не знам защо те помислих за край.
Ти не мислиш за мен и не би ме довършил.
Обичам те...
защото съм вече разкъсана
необратимо

останаха стегнати възелчета,
за да удължавам краят
сама