Sunday, October 30

животът ми-аз-спокойствието

искам да живея спокойно. извън всички, без да преча на порядъка им,
очевидно го руша, ненавиждам и не спазвам. тоест деля се. кратно на себе си.
подпомагам сянката си и си внушавам невидимост.
искам да живея сама. извън стойностите на правилното и лицеприятното, и предубежденията.
искам да ме изоставят ... доброволно....разбирате ли..аз не искам да ги напускам
. искам да ме оставят да извърша себе си без да се срамуват от мен, не мога да разбера,
защо не осъзнават, че няма да се променя по този стереотип, че няма да мия чинии
и да се усмихвам, че няма да се прибирам по-късно и да се извинявам.
просто няма да живея в тези норми, просто извадете човешкото от себе си и ме поберете.
не вярвам, че обичат мен, поне не все още. та те изобщо нямат идея...
те няма да усетят растежа ми и ще се разпаднат от разочарование,
ако не положат усилието да ме проникнат.
в противен случай предпочитам аскетизма, предпочитам да се самосъхраня с настървеност,
глад и обезцветяване на идеалите...
...вие наистина искате да разстреляте цвете...вие наистина искате нещо вечно зелено в саксия,
зависещо от обусловеното...
мисля, че трябва да си тръгна, но не знам кога. пребивавам в себе си, затова от нищо не ме е страх,
затова лекувам злото и го преправям, затова треперя от вълнението вместо да му се наслаждавам...
имам някаква нервност, която ми присадиха хората...трябва да се отдалеча, за да я изкореня.
живее ме една мелодия - не аз, не себе си, не в зависимости и норми, дори не по ноти,
ако това ще си помислите...
има някои неща, които не могат да бъдат харесвани, но аз съществувам с тях,
а те посредством мен. едва ли ще ги разкрия и ще очаквам разбиране. не няма да го направя.
това, което се врязва в мен, зависи от собственото ми ускоряване, това, което таи нежност е в моята чаша...
течност, която проявява невидимото.
аз живея наистина в нещо невидимо, в незрими пространства, според непознати условности...
всъщност без условности.
преди мислех за метаморфоза, но сега я отричам...защото усещам същината на своето продължение...
и то е просто преустановено себе си, което се промъква с неимоверни усилия сред обстоятелствата
на лошо скроеното битие...
търпението ми, обаче убива любовта, убива чувствата, които изпитвам, просто премазват лицето ми
и кара останалите да ме ненавиждат. те мразят това, че не принадлежа, мразят и че не се противопоставям,
мразят това, че не върша нищо...а аз мразя, това, че не ме съзират. не съм невредима,
колкото и ярко да изглежда, това, че правя само за себе си и дишам само заради мен.
не могат да понесат лекотата, с която отхвърлям задължението да родя промяната.
няма. това е кратка дума. но аз не обичам да им обяснявам дълго. всъщност не съм го правила.
почти непроницаема и абсурдна... те не могат да приемат противоречията, с които оцелявам...
но аз не искам да бъда завинаги в тези задни мисли, в тези тайни думи, в тези файлове,
в които архивирам себе си от появата си насам...не знам докога. но искам да се махна вече.
защото отблъсквам сама себе си, защото това е невъзможно, а го правя възможно
отдавна дори извън времето...просто извън времето. пространствата не ме докосват.
водата и огъня не са мои. обичта и покорството не са наследствени, не ги умея в този ред.
не ги умея. не и в този ред.

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO