letter

чета стихове и Маркес - Любов по време на холера ;p
май холерата съм  аз, а в страната върлува слух за птичи грип...
какво да кажа не знам дали тези обстоятелства са моите обстоятелства, дали моето място е тук, само защото останах тук.
знам само, че Вие, които ме разбирате сте някъде там, дори сами не знаете къде...и...
уфф
как да го обясня...говорех за това, че имаме нужда от точно това разбиране, не някакво друго преиначено в някакви време и място сред другите...
разбираш ли ме????

не знам докога ще издържа на липсата на ответ

с всеки сън страхът се увеличава и тази несигурност, към която подхождам с твърдост
помирена с това, което получавам...а давам всичко...
но вас ви няма.
а мен ме има
има ме тук и сега
точно преди промяната, точно преди сблъсъка...

смея се, но в един момент този смях ще разкървави устните ми...и вас пак няма да ви има...
ще бъдат тук, тези, които ще се откажат от мен.
това предчувствам, в това потъвам.

иначе, да, весела съм...иначе, да, тежиш ми...и то по онзи начин - като балон...като най-цветния и устремен балон, но не можеш да ме понесеш със себе си...просто аз не мога да се понеса...
и това ме прави да съм ядосана в себе си, обезкуражена пред теб, който създаваш светлина в топлите есенни листа. вярваш ли ми?
че сега аз се усещам отредена на една друга съдба, на съдбата ми без мен, онова, което сполетява слабите духом - да забравиш да живееш в себе си, да бъдеш просто обкръжен.
обкръжение?

и да аз се смея ...както се смеех преди, както мога и сега, дори след драматичните ми признания...
там е проблемът, присмехулник на собствената си скръб, защото вие сте далеч да ме осъдите и опростите. ние нямаме нужда от нищо повече.

всичко друго вече е получено, вече е осветило всяко тъмно кътче и е отклонило всяка заблуда - затова, че ще се забравим, затова, че имаме нужда от друг път...не..нямам от това нужда.