истинското му име...

В това вярвам толкова силно, че не поемам наникъде.

Това, което искам да ме притегли винаги ме отблъсква с голямото разстояние.

Вече не спя. Не говоря така с никого.

Само повтарям реакции, а не довършвам и увода...

Кое искам да затворя в мен, което пречи на другите?

Дишам топъл въздух и съчувствам на ъглите...събрани един с друг...

След толкова пиене, разсеян говор и движения, отново се съюзих с безсънието,

за да мисля за онова - незапочнато и оставено, желано до загуба на всякакви други представи,

поемащо точно в обратна посока

Не знам дали е само човек, дали само име, миражните чувства ме впримчват...

Някаква сгорещена несвяст, устни, бедра и картини, тихо говорене и излизане мълчаливо,

и топлота, и разбиране, последвани от плувнал в сънища студ и дим сред дъха ми, с някаква

особена миризма на доверен любовник и законен съпруг едновременно

Чувствам го.

Но умът ми казва едно: аз не обичам така никого. освен себе си.

и не преставам да се изпитвам с все по-налудничави загадки и опити.

краят би могъл да бъде само един - пепел в огледалото вместо мен или едно име.