'poema'

раста по устните на цвете
което говори само в жестове
и такова е времето
когато вали
се докосваме
и е като невидимо
но се срамуваме
сякаш рано е

прераствам плът
в твое владение
и смущението
и откровението
ме доближават
до цветовете
на омаяното ти зрение

поглъщам ситните
росни пръски
водите
на слънцето
и небето
и облака
преплетена троица
отричаща времето
отричаща късно е
и зараждаща
семето

на същото цвете
на нежните устни
на първите струи
лъчиста тревога
дали е любов
или просто доверие
в тебе