Saturday, December 10

Така вали почти през...



Така вали почти през цялото време.
Не знаеш колко дълго ще можеш
да вървиш сам, в студа, защитен
от тъмнината, която сега е лицето ти
Не знаеш...криеш ли се през цялото време
или се осмеляваш
Кого чакаш?
Времето
или сам себе си
и за какво -
за продължение
или отрязък
или край
безболезнен
но
смислен
изразителен край
---
Той ще продължи
Знам, че ще продължи без мен
все така, все същата топлина на тялото му,
все същите въпроси към мен
и никакви отговори
разграничителни и упоменаващи
какво ще е в бъдеще.
Нямаме бъдеще...
Аз поне не го чувствам така
има грешка във времето
греша с този студ в очите си
всичко, което задържам
не е правилно

Със специалното ми отсъствие
и никакво коледно настроение...
просто стоя в клопката
и сама овързвам
ляв десен крак
за да има препъване
за да има рани

сама ги създавам по ръцете си

Сърцето ми е като някакъв тумор
помислих си днес в банята...
Трябва да го махна
и паметта ми не трае

съхранява ме облак
разпилява ме дъжд

вземи ме с теб ако решиш да пътуваш
в себе си нямам нужда вече да търся.

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO