дрън дрън

бледо бяло се протяга към прозорците
будя те, за да знам, че съм се събудила
предполагам, че в този вид сигурността е красива,
точно сутрин да знам, че ме има, чрез теб.
това е хубаво
макар пак да оставам незабележима,
а ти подвластен на сънища
ставаш късно

тръгнах си рано
в мъглата
мъгливото тяло
знае, че ще мина през него
то...аз...нещата без начало

стъпваш ли, където не виждаш?

вкъщи.
не е моментът нещата
да търсят значението си
за теб няма значение
този единствен
настоящ момент,
в който съм в едно тяло с водата
и усета за горещо

в един затворен
и празен
уютен дом
крепен от топлина и музика
се връщам винаги
това ме връща винаги

там тук сега
където няма никой друг

безпосочен
тих егоизъм
движението и тласъка
на сърцето ми

в теб, нея...
а времето
безсилно да ме отбележи в хрониките си
-
белея се между редовете в черно - мислите си
тя ми праща праща ми живота си в ограничение от 128 символа,
които й броят дори усмивките!
и все пак, усмихвай се, по-често, Ели!
-

The Cure пеят lulaby,
а още не е свършил съня
и е светло само отвътре
ще продължа с отворени очи
до самото начало,
онова, което си спомня,
или някое друго, което само
ще напомни за себе си