Thursday, December 15

# * # * # *

В безумна, синя вечер е града.
И улиците, стихнали - почиват.-
И къщите разкъртени. В студа
и хората - измръзнали и сиви.

Тежи ти, казваш, тая тишина.
-Сърцето ти е топло и тревожно.-
И питаш ме: нима не е възможно
под лунната и електрична тишина

да светят други, по-просторни къщи,
и други - бодри хора?...Тишина.
Пред сивите стъкла мълчиш намръщен
и гледаш вънка бялата луна.

Александър Вутимски

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
* * * * * * * * * * *
всяка сутрин
гледам реката
мисля за мен
мътилката и водата
не мисля за никой
движението напред - безразлично

не е оставил стъпките си
следите си е прикрил добре.
всяка сутрин се залъгвам...с
ВИДЕНИЯТА
навсякъде
бродят
и се мислят за сънища
стъпвайки по земята
облечени в тела
и във фасадите на сградите

прозорците имат очи
стените чуват
щом не зная мълвата - за мен е...
внуших си достатъчно

Можеш ли да си самодостатъчен някога?


бавни озлобени дни

от студ
прозрачни капчици в косите ми

кажи, с кого говориш,
докато се съмняваш в мене?

+ - + - + - + - + - + - +
? % § (*)

НЕ МОГА
да разкажа историята
орбитите й вече избухват
край мен
разпиляват датите
затова дати НЯМА

: =>
НЯМАМ вяра в яснотата
осветлението
фактите се раждат
във мъгливо време

и ги изоставят.
.
след това как да призная случването ми след теб и друг не се е случвал също.
аз съм всеки. сред исканията ще отхвърля само едно. най-искреното.
.
+ = -
не бива да повтарям приравнявам лъжата в себе си
трябва да я създам една и съща завинаги
да живея стъпвайки по дъното
оцеляла благодарение на слепотата си
по случайност
по-грешка
...

заблуждавай тялото си,
че не те боли
че гората, в която се губиш
такава е била винаги -
червена, неясна, с топли листа до коленете...

на онзи бряг
в студените води на Севера,
отказа ли се от мен?
кажи, отказа ли се вече от мен?
Ами, ако продължим да бягаме?...
.
бавен озлобен ден
изтръгна се...
мрачината дойде да ме вземе отново
иска ме за себе си, иска да не знае краища и ръбове
но няма да й дам кръга, овала, почернялото си слънце
в ямката на шията го крия
няма да й дам очите си
заспива до мен, но аз - гърбом,
жестока, безмълвна, питам само на светло
нощем нося вината и крея

тя броди изоставена повече и от мен
мрачината...моята сянка
---

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO