нямаме шанс...

Днес:
Две кални реки
заляли цялата улица
и никакъв шанс...

Вървя бързо
страня от калта
и от двете реки страня
и пак не съм по средата,
а в края -

никакъв шанс...

надолу по течението им,
не срещу него...

може би няма шанс.

Оприличавам ги наум
едната река - на задълженията,
другата на тревожността...

Хиляди неумения
Изпитателни погледи
Грешни твърдения
ме заплашват
и чакат зад ъгъла
Аз съм лицето на провинения,
но кой е бил по това време в тялото ми,
извършвайки престъпления
-
вкъщи:

Едно недоверие между стените
на една къща
се е изсипало
и никой не мисли
да го събира и връща
на мястото му
в сърцата им няма повече място
и може би е наследствено,
защото в моето също...
-

Не мога да пресека реките
Не искам да стъпвам по дъното им

-
Искам:

Да остана една - в себе си

Една - в света, който не познавам.

и не искам да познавам.
-

Защо между стените на тази къща
всичко е толкова трудно, потиснато, тъмно...
и всички са или спящи, или недоспали...
Защо бдителност,
мнителност,
сънотворни-
безбрежния сън -
единствения път
да не опитваш
да не разбираш
да не очакваш

...оправдавам го. напълно.
защото приличам на себе си.

Жестокостта на добрите намерения е неописуема, досадата е безгранична
Наистина ли ме има само, когато усетя това притръпване в корема -
вкаменявам се, не се и опитвам
да правя промяната...
по-скоро съм заличител.

Но как как се пресичат реките, когато извират от тебе?

До днес
залъгвах се, че има смисъл
От утре ще се смея, да се слея със безсмислието.

*
Застрелях от упор всичките чувства

От сутринта две кални реки ми посочват пътя...


---