любов моя аз захапвам тя преглъща съкровище
мое тя захапва аз преглъщам кратка тъмнина
и ето ни отново да се отдалечаваме през полетата
длан в длан с размахани ръце глави вдигнати към
все по-малките върхове вече не виждам кучето вече
не ни виждам сцената е опустошена
---
този глас за нещастие от време на време ми се
струва че го чувам и фаровете ми угасват Крим се
отнася с мен като с луд
малко повече от две години още после да се изчака
ах не да си легна ако можех да си легна без да мръдна
в състояние съм временен срив от съжаление да продължа
още малко по-нататък ако има малко по-нататък това осветено
пространство е познато преди се движеше в книгата е малко по-
нататък в калта черното батко ми умиращ неговия внук баща ти
неговия татко той изчезва вътре повече не го видяха помисли
за това когато ти дойде часът
малък бележник извън интимните бележки малък мой бележник
изблици на душата от ден на ден забранено е голяма книга и
всичко вътре Крим си въобразява че рисувам какво пейзажи
лица обичани забравени
достатъчно край на откъсите да или не да или не
не не няма свидетел няма писар съвсем сам и
пъреки това го чувам шепна го съвсем сам в черното
калта и въпреки това
и сега за да продължим да да свършим за да го
можем още няколко малки сцени животът ми там горе
на светло такъв какъвто е дума по дума последни
малки сцени хвърлям го спирам го удар по черепа
невъзможно да се чуе повече или спира невъзможно
да се каже нещо повече или едното или другото
веднага отварачката или не често пъти не и тишина
почивка
из "Как е"
