пак въображаеми събеседници

Един начумерен дърдорко
преставайки да ми говори
ми обръща гръб
и се слепи на слънцето

Добре дошъл,
на помощ идвам в тъмното
Не се сърди, нарочно
затъмнявам някои думи...

Завесите са глухи
и разпуснати по вятъра
изобщо никакви прозорци
не затварят спомена

Защо стоиш на прага
и искаш да си тръгнеш
бързо,
та ти дори не се прибираш
късно

Наруши спокойствието
в призрачната къща
и гръб не ми обръщай
студената ръка - не я отдръпвай

Первазът е достатъчен
за двете чаши,за друг декор да не говорим,
умолителните погледи не виждат другия,
оставяме ги...

Само имената ни ще ни престорят
на познати, безразличието свършва
с виното във чашите...

Да опозная лунното ти тяло, меката коса и здрача във усмивката
Да се науча на нова тишина и нови стонове и новолуние във мислите
Да не начумервам слънчевото в теб, различното. За да не изчезне всичко.