Saturday, January 14

Едвин Сугарев и Великата илюзия

Откачалката се откача от времето и старее

не спомен
а мътно петно сред съзнанието
мокро мътно петно
от нещо разлято а после
не съзнание
само киша от спомени
наслоени усещения
разкашкана маса
вкоравена от многото слоеве маска
стипчиво горчивия вкус под небцето
вкусът на билото
което го няма

Откачалката сънува един от своите свършеци

заболях на път
и в кухи кости се провиква вятърът
в поле от хвойни и съсухрени треви и кашлящ вятър бурени търкаля
видях внезапно там разцъфнал
моя мозък
не беше цвят по-скоро бе съзвездие от пухчета
бе кадифеното и мекото и гъделичкащо очите на детето
което вече бях което станах в което се прикопчих най-накрай отново
като удавникът в тресчица от разръфаната лодка
приклекнах с ококорени очици над глухарчето и
духнах

Откачалката вопие по отминалото


това е рев на кораб сред мъгла
това е сребърно небце когато всмукваш
това е вкус на дим сред гърлото небесно
не помня нищо всъщност нищо нямаше и всъщност
не ни е имало и няма да ни има
ала все пак все пак все пак
било е като стъкълце в дланта като проблясък в процепа
като случаен рикошет на светлината
за който никой не е предполагал
от който никой не е степал глинената тухла
да я вгради във кулата на паметта световна
аз тичам а пък нищото зад мене като цип
прилежно
безразсъдно се затваря

Откачалката си припява Свободата Санчо

свободата също си има убежище
(и толкова съм сигурен в това че
в самата си убеденост съм несвободен)
само че то е
нейде там
накрая
последния коридор в дъното на лабиринта
последната врата в коридора
последното проскърцване на теб като врата
последното кротко вкопчване
на нещо от теб в последния
най-последния пробив
и додето последните песъчинки
през тясното гърло изтичат
смокът под прага на свободата
не се чувства вече сиротен
свободата си е дошла у дома
и ти имаш първия и единствен шанс да я припознаеш
да я прегърнеш като блуден син
защото и да не го направиш тя ще те припознае
защото и да не я прегърнеш просто няма как
да избегнеш нейната почти синовна прегръдка
а щом те прегърне свободата ставаш нейно убежище
и просто те няма
няма те

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO