замисли се над празнотите си
над свободата си, ако стъпиш
ще видиш
прегърбените
очернени
думи -
роби в плодородна земя,
която искаш
да превърнеш в пустиня
Но ще освободиш ли робите,
за да оковеш себе си,
да се почерниш,
да се загърбиш,
за да съставиш едно-единствено изречение
посвещението,
което още не съществува
Замисли се над празнотата си.
огладнявам непрекъснато и слабея по равно
по равно не деля с никого
корен квадратен
оформен триъгълник
близък приятел
който чука чаршафа си
едно огледало презряло
живеещия във него
тъжно ми е
за самия него
затова и раздирам гърлото си
цялата тъмнина пее
някакъв химн
на забраненото
а аз се ветрея
докато другите сбъдват мечтите си,
по-скоро реализират
те са речеви реализанти
аз съм самото сбъдване,
няма защо да произнасям същите глупости
няма защо да ме оценяват по същия начин
по твоя начин съм недооценена.
затова си събирай нещата от мене
паяжините си оставям на съхранение
в градския парк, на дървото със кестените
помниш ли, полумрак,
какво ме научи веднъж
беше ме много срам,
но го повторих и удължих спомена
честно, разбира се,
с чест се побираме в собствения си Срам
срамежливи икони втълпеното благоприличие
изобщо не е познало мъдростта както трябва
уверяваш ме
смеем се заедно
в нашето
тайно убежище
ти си била тя,
а сега сме троица
в хотелската стая
делим едно легло,
делим на три
и после цялата стая става едно легло,
а после от леглото се очертават само
косите протегнали една към друга
светло и тъмно
кадър, който не ни убягва
е бъдеще, което сами вещаем
усмихвам се
с жените е много различно
да бъдеш себе си
с жените не се хващам на нищо,
за да не ме боли глава после,
само коленете ми да омекват
озаренията са толкова кратки,
толкова избелявам на фона на греховете си
те също са бели
линейност
не съществува освен на практика.
с какво иначе би ме свързал, ако не със спиралата??
обичам мълчанието, когато нищо не искам да зная,
когато нямам нищо получавам познание,
когато получа познание, спирам да искам.
самопознанието понякога толкова се отдалечава от самотата,
че усещам студено течение от въпроса на любопитната маса,
която опипва думите ми и ги пренася
неправилно.
н-еправ-илн-о
не искам чрез тях
недей пред огледалото
този бял чаршаф не е твоето наказание.
моето е.
пустинен смисъл
толкова време ще ми отнеме да го обходя.
но нищо, нали за мен ще се грижат робите.
