няма как

гладно
гадно
бълвам глупости

нещо се пропуква
минаваш през мен
само за да ме заобиколиш
и избегнеш

изтръгвам глада
претъпквам ненужно
изобщо всяко наблюдение извън
е острие навътре
окривявам сянката на спомена,
но ти не си го потърсил
и моето желание е просто
дупка в главата ми
дупка в думите ми
ти обчаш паузи

паузите, в които гладувам...за теб

жадна съм, но отпивам миражи
и изобщо не съм от тези, в които
"колко ме боли. болката боли."
аз съм от "вече ме е боляло така."
не ме насилвай да си приличам
с което е свършило

като път ме пресичаш
като
черен
неравен
страничен
Заобикаляй!

тази жажда
ме кара да мразя несвързано
с вързани мисли
подкупвам твоята жалост
и със мълчание.

не виждам защо пиша
не осъзнавам отговорите,
които задавам

толкова съм гладна

жаждата ми е мълчанието ми.

събуждам се и искам чаша вода.
Но тебе те няма. Но ти не отговаряш.

"Няма как!" точно това каза