Зелени очни линии
замъглен поглед
отвъд
спираловидни мисли
слизам
плъзвам
плаша дните
от другия бряг
на съзнанието
Лъкатуша между
едните и другите,
само за да
пропадна в себе си
Вече не чакам
някой да ме вземе
със себе си
Кръжа в други илюзии
и отдалечености
там където си неспособен
да ме загърбиш
защото сама измислям
до кого да бъда
няма връщане
рисувам зелените си
очни линии
които се изтриват
щом премина
границите
вливам се в зелено
цялата
отвътре
плувам
не падам
