Зейнали
лилави пасти
привиждат ми се всякакви
ужаси и реалности
мостове рушащи се
по пътя на
"всичко възможно е"
всеки ме среща с въпрос
и си тръгва
по-празен от отговора ми
нямам нужда от шанс
не го искам за себе си
аз съм кръводарител
на измамното време
и звездоброец
във фалшивия космос
посланик на разсипни идеи
добротата ми търси посока,
но кой се ориентира по нея...
все по-сдържани, кратки и преднамерени
думите ни
носим вината си, че търсим себе си другаде
пред другите носим вината си
а пред себе си жертваме само лъжите си
жертваме нас самите
---
Ако съм толкова вярна
На настоящето
Какво ме върти в този кръг
И защо не го спирам сама,
А го споделям до връщането му
Ако началото
А б в на тялото ми
Не се противи
На магнита
Очите и топлината
какво толкова?