Sunday, March 5

2 bro`

bro`то пак ме инспирира
10x to ya del a.k.a. naze:)
***
студа сякаш ме упреква, сякаш се притиска и ме кара да шептя тихо, навътре, да ме стопля някакъв собствен глас, свикнал на несправедливостите през зимата...
говоря за онова, което ме кара да започвам мрачно дните си, да крия пръсти в ръкавите, да ги подавам после влажни и изстинали...да не поздравявам никого и да оставам сама...
вървя по тези сиви завои вече няколко месеца...изкачвам се много високо над града...но знаеш ли, мъглата също се издига, вселява се в някоя тайна мисъл и я пълни...пълни я докато не ме събуди сред някакви хора, в други стаи, по стълбите към някаква зала...
те не разбират колко ми е студено...те не разбират кой си говори с мен и защо се крия сама в дланите си...
просто не спирам шепота...студа въздиша моето име, а аз шепна в себе си своята ненавист...
тези мисли ще се стопят като мъгла в първите пролетни дни...тогава няма да шепна, тогава ще дишам...и ще мога да ти подам ръка "здравей" ще ти кажа...и като ме погледнеш ще бъде топло и пак ще се усмихнем на нещо глупаво... ще премине и тази зима..после отново ще съшием щастието си с лъчи и ароматен дим...със запретнати ръкави И никакъв сняг по лицата ни...само слънце и топли отблясъци
малко по малко...ще дойде лятото.

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO