по неразтворените страници
впит аромат на мастило трудно ще бъде разлистването
без лицемерие
бял лист
срещу бялото в мислите
успокоение
анонимност на откровението
по пътя към истината
случва се дори на мен
***
впит аромат на мастило трудно ще бъде разлистването
без лицемерие
бял лист
срещу бялото в мислите
успокоение
анонимност на откровението
по пътя към истината
случва се дори на мен
***
Светлина на дъждовна утрин, пребеляла в лицата на прозорците
прокапват думите помежду ни
в пепелявата дъждовна утрин
в тези мигове се стаяваш съблякъл сам себе си, прогизнал от влажните дни
нескончаемите скиталци обезсмислящи времето
изгубени между реда,
осветен от деня и онзи тъмен, отгоре му,
който връхлита плътта и раздвижва рано ръката ти
написваш го
лягаш потресен, умислен,
сумтейки...
премисляш началото
разпиляно по края
по ръбовете на светлината
по пътя към Слънцето
мeжду бездомни и нехайни -
поръбени от собствената си потайност
в отворен кръг на ъгъла смълчани
обвити в сънища и шепот
Въртете се
проливни кръгли дъждове
Чие недоумение наводнява мислите ми всяка сутрин
***
нежелание неподвижно
дишам за мен
умирам за мен
не достигам прохода
обитавам тунела към пропаст
бездихание без притоци на надежда
неподвижно сме оширявали
най-реалния от страховете ни
че се задушаваме
с примката на стоежа си
прокапват думите помежду ни
в пепелявата дъждовна утрин
в тези мигове се стаяваш съблякъл сам себе си, прогизнал от влажните дни
нескончаемите скиталци обезсмислящи времето
изгубени между реда,
осветен от деня и онзи тъмен, отгоре му,
който връхлита плътта и раздвижва рано ръката ти
написваш го
лягаш потресен, умислен,
сумтейки...
премисляш началото
разпиляно по края
по ръбовете на светлината
по пътя към Слънцето
мeжду бездомни и нехайни -
поръбени от собствената си потайност
в отворен кръг на ъгъла смълчани
обвити в сънища и шепот
Въртете се
проливни кръгли дъждове
Чие недоумение наводнява мислите ми всяка сутрин
***
нежелание неподвижно
дишам за мен
умирам за мен
не достигам прохода
обитавам тунела към пропаст
бездихание без притоци на надежда
неподвижно сме оширявали
най-реалния от страховете ни
че се задушаваме
с примката на стоежа си