на чисто

ей, така...на чисто пред себе си, без ново начало
възможен е чист път
възможен е тих ден
възможен е краят

пиша, за да съм на чисто със себе си.
за да ми е чисто после
за да бъда извън мръсните помисли
и точно там вътре
в неясните изречения и свършеци
да оправдавам стъпките си
по-стъпките си
едва ли някой би ме последвал
това е ненужно объркване

нещата говорят отвътре в мен
но понякога не искат да се удържат

думите тичат в дъжда
и после ми хвърлят мръсните си дрехи,
за да ги изпера, за да ги направя пак бели
и от бялото те да измислят смисъл
винаги
всичко
ако не от калта
започва от бялото

дори птиците.
питай ги.

пиша, за да си спомня птиците
за да мисля за полета
не за ново начало
в шумни непредсказуеми дни
обещаващи хиляди висини
такива съществуват само, ако мислиш наум за тях...

изговорено всичко е измъчена истина
недовършена истина
затова пиша.
за да съм на чисто
пред себе си
знаейки, че друг път няма,
че ново начало не ми се предлага...
възможни са тишината и думите
възможен е краят.

аз просто ще отмия калта
и пак ще ги пусна в дъжда...

а после много тихи прозрачни минути
в мен...