всичко лае пее смее се рови завива пътуват самите улици разгорещени от температурата на стъпалата които ако и да няма защо бързат
ние не
ние се носим нещо ни води си мислим пак весел лай и друг някакъв нервен на куче което мята уши от терасата пак се смеем на дрехите всякакви всъщност а никакви хората търсят нещо за себе си смеем се нещо по тялото нещо за всеки ден а пак се лепват на "официалното"
никакви реклами не ни заблуждават
само баничката с боза е запазила своето очарование и онзи руски акцент ни запита къде сме се изгубили защо не минаваме не си хапваме най-вкусните банички
с някаква тягост й обясняваме че сме отдалечени от мястото за незадължително бързо или просто хранене
не мирясваме цял следобед телата ни се разхождат ние сме все в същия разговор твърде приятен за да сменяме темата
аз и алекс все пак...дует в затоплящото се време
усмихнатото момченце ми предложи веднъж закономерно веднъж му отказвам
а после ме среща и всичко важи и пак отначало дим насред улицата доста набързо
смеем се на остарялото бяло кученце което дреме на прага зад зелена ограда а вътре от онези градински статуи за добро настроение усмихната гъсеница и някакъв еднометров скитник който не предизвиква никаква гузна съвест и опровергава чувството за реалност
после някакъв странен ни подава нещо което трябва да се опита и о ние ще го опитаме
слънцето е заляло къщите и едно зелено църковно кубе после камбаните пеят някъде зад гърба ни когато крачим а зад нас уморените сенки ще дойде в зелено нашето оживление
сладък и задушлив дим пътува към гърлата ни ето така ще дойде пролетта като през възпалено гърло свежия полъх на нещо добро...
точно сред не знам колко дървета в шума седнали върху якето ми толкова зелено и саможертвено така стоим гледаме долу пътния възел и разплитащите се на различни посоки коли и мотори които ръмжат алекс само това и чака
обмисляме план за чист хоризонт с гледка към магистралата движат се те се движат и в това е цялото удоволствие в техния видим устрем да стигнат до някъде
тогава си тръгваме
усмихнати
успокоени
ние не
ние се носим нещо ни води си мислим пак весел лай и друг някакъв нервен на куче което мята уши от терасата пак се смеем на дрехите всякакви всъщност а никакви хората търсят нещо за себе си смеем се нещо по тялото нещо за всеки ден а пак се лепват на "официалното"
никакви реклами не ни заблуждават
само баничката с боза е запазила своето очарование и онзи руски акцент ни запита къде сме се изгубили защо не минаваме не си хапваме най-вкусните банички
с някаква тягост й обясняваме че сме отдалечени от мястото за незадължително бързо или просто хранене
не мирясваме цял следобед телата ни се разхождат ние сме все в същия разговор твърде приятен за да сменяме темата
аз и алекс все пак...дует в затоплящото се време
усмихнатото момченце ми предложи веднъж закономерно веднъж му отказвам
а после ме среща и всичко важи и пак отначало дим насред улицата доста набързо
смеем се на остарялото бяло кученце което дреме на прага зад зелена ограда а вътре от онези градински статуи за добро настроение усмихната гъсеница и някакъв еднометров скитник който не предизвиква никаква гузна съвест и опровергава чувството за реалност
после някакъв странен ни подава нещо което трябва да се опита и о ние ще го опитаме
слънцето е заляло къщите и едно зелено църковно кубе после камбаните пеят някъде зад гърба ни когато крачим а зад нас уморените сенки ще дойде в зелено нашето оживление
сладък и задушлив дим пътува към гърлата ни ето така ще дойде пролетта като през възпалено гърло свежия полъх на нещо добро...
точно сред не знам колко дървета в шума седнали върху якето ми толкова зелено и саможертвено така стоим гледаме долу пътния възел и разплитащите се на различни посоки коли и мотори които ръмжат алекс само това и чака
обмисляме план за чист хоризонт с гледка към магистралата движат се те се движат и в това е цялото удоволствие в техния видим устрем да стигнат до някъде
тогава си тръгваме
усмихнати
успокоени
