just another day and nothings any good

King Of Sorrow

I'm crying everyone's tears
And there inside our private war
I died the night before
And all of these remnants of joy and disaster
What am I suppose to do

I want to cook you a soup that warms your soul
But nothing would change, nothing would change at all
It's just a day that brings it all about
Just another day and nothing's any good

The DJ's playing the same song
I have so much to do
I have to carry on
I wonder if this grief will ever let me go
I feel like I am the king of sorrow, yeah
The king of sorrow

I suppose I could just walk away
Will I disappoint my future if I stay
It's just a day that brings it all about
Just another day and nothing's any good

The DJ's playing the same song
I have so much to do
I have to carry on
I wonder will this grief ever be gone
Will it ever go
I'm the king of sorrow, yeah
The king of sorrow

I'm crying everyone's tears
I have already paid for all my future sins
There's nothing anyone
Can say to take this away
It's just another day and nothing's any good

I'm the king of sorrow, yeah
King of sorrow
I'm the king of sorrow, yeah
King of sorrow

Дори тя ме разбира. Всички, които пеят за себе си ме разбират.
Дали понякога искат да върнат сънищата си...за да кажат нещо на някого, когато не са успели, да върнат сънищата си, за да излязат от телата си ... да се случат отново в сънищата.

Дни на неведение и тъга. Дни, които нищо не преброяват, толкова мои, колкото и ничии...
Когато си онази прашинка оставена...да избърше сама себе си...или на вятъра...да бъде отвлечена без контрол на посоката

Средата...Къде е тя...

Тялото задлъжнява
Добавя ненужно
и заболява от своята
пропускливост
Кога го оставих?

Когато заживяваш отдалечен
не искаш ли една сцена
с дълбоки сини декори
зад теб
и нито следа от съдбата ти
Само Ти
само твоите пламъци
обхванали
бдящите и спасените
Само Твоя глас
намерил Откровението
Когато си толкова сам
срещу студения вятър
не искаш ли
искрената топлина на Вселената?

защо не задържах тази тъга по-далеч от мен
нетърпението й ме повеждаше
гласа й трепереше
и аз й отварях
приказвах й в студените нощи
за себе си и тя ме взе за приятел

с колко малко хора съм близка
така, както с нея...
дори се съмнявам, че съм приемала
друг вместо нея...
тя е незаменима

тази тъга буди доверие,
но с това доверие и всеки въпрос
и с всеки отговор нови мрачни догадки
и с всяко осветляване
нов безпорядък

и изгарянията

когато я спасих от бяла смърт
поех я в прегръдката си
почувствах се толкова объркана
и измамена...почувствах се като
нищожна тресчица хвърлена на езика на пламъка

тогава я чух да шепне нещо за мен на някого...
на кого ме е доверявала...това не съм разбрала.
издала ме е. само най-близък приятел е способен да го направи.
самотата ми е тъга в най-висша степен...толкова животворна,
толкова заразна и болестотворна, толкова горчива и неутоляваща
тя е моето единствено дело в живота ми...краткия, несполучлив и увяхващ...
за нея се грижа...от нея получавам напътствия, а после я крия...за дълго време
я крия в усмивката си, в движенията, в любовта ми към Него и Нея...
любя се с нея, движа се с нея, рисуваме двете, но тя крие ръцете си...
пътуваме в един и същи сън.