I’m a little pea
I love the sky the trees
I’m a teeny tiny little ant
Checking out this and that
I am nothing
So you have nothing to hide
And I’m a pacifist
So I can fuck your shit up
Oh yeah I’m small
Pea
red hot chili peppers
Не веднъж, когато се прибирам с тролей не ми взимат пари за билет. Не ме виждат.
По едно време взех да си мисля, че влизайки в 2ката ставам невидима. Ставаше ми малко мъчно, наистина само малко.
После разбрах, че да се търси хубавата страна на нещата няма смисъл...Понеже хубавата страна на нещата изниква като неочакван хоризонт, от онези,
които другите не съзират и винаги вярват, че той им предстои...Ами!
И така връщах се отново...Всичко посиняваше в кадъра, някак виновно, някак остаряващо във вечер...Улици, завои, строежи, момичета,
които ми се плезят докато ги снимам от бавния тромав тролей; прашните прозорци, задъненото с пушек небе...уморени хора завтечени към последното свободно място...
Стоя права в края и гледам как човекът в BMWто изнервен да кара бавно зад нас ме снима с някакъв телефон...И продължавам...
Толкова ми е тихо с цялата музика в мен, пазила съм си тишина за тези последни 20 минути, в които ще попадна в плаващия съд сини линии нови сини линии...
цели мрачни картини сега прежълтяват листата им и ме карат да се усмихвам заради всичко, което подминах...
Да, понякога наистина съм прозрачна...
