aaaaaaaaaaaaaaaaaaa

никой не идва на помощ
so fuckin lonely
така както изоставиш
ще бъдеш изоставен
така както търсиш
не ще бъдеш намерен

живея/ако това изобщо се нарича така/
в черна дупка
губя всичко, което ми даде,
дори началото на онази глава, в която той
разбира на сутринта, че тя никога няма да си тръгне
не мога да я намеря
прелистих няколко пъти началото на всяка част
губя
търся ги...знам, че бях там
паметта ми е прекипяла
и това се е случило вече хиляди пъти
нищо не може да я върне
никой не връща загубеното
и тази черна дупка се оширява
раздробява времето на периоди
които забиват иглата
все по-дълбоко
нехайните думи
изгубените вещи
цената ми пада
всяка секунда
защо не ме купи някаква случайност
защо не ме навали дъжда, който чакам

цветята са толкова много
лалето е някак отровно обаче
а аз обичах лалета

мрачни догадки отново отново
листопадите свършиха
зеленото не помага
защо се губя така,
защо не оставам
...

черен екран поглъща бяла луна
този ден е толова неприветлив
че нищо не посрещам с добро

губя...наистина не намирам тази част,
в която не разбрах, дали той намразва сутринта,
в която тя остава...или просто е разбрал, че не тръгва

или стоя на едно и също място
и не съм прелиствала
и не съм търсила
просто знам, че съм изгубила
и това ме кара да повишавам тон в себе си
без да мога да се разкрещя на слабостта
без да мога да й сложа успокоително

сетих се мига в който ампулите с морфин се разпиляват
read me to slepp
моля те, приспи ме с гласа си, който чете мислите ми...
моля те, кажи ми, че съществуваш ...