`~`~`~

отново отказва да помръдне...

не иска да знае

напуска се през някаква задна врата,

за която беше забравила

тихо, несмело отбягва живота си

тя е сама

отстъпва в този танц

винаги крачка назад

до ръба

там винаги намира

своя нов учител-самоубиец

не следва съвета му и го оставя

тръгва напред

наистина много бавно движение

погледът й се движи, но тялото й се скрива

ленени вълни лен не ледени ръце

дъхът трудно събужда процесите

откровения - малки болести откриват свой дом

в пустинята на сърцето

над него често прелитат студени комети

смълчават се щом я съгледат

какво се е случило с нея?

предишности

хора, които отнасят своите тежести

и я оставят лека и разболяна

устните й - листи изсъхнали

А коя Пролет целува от снизхождение?!

---

Сънува зелено

пустинята не познава многото цветове,

но опитомява красиви нюанси

Тя прелива в светлината

но замира със студ в скута

Подмината от всеки шумен

търговски керван

Очите й се притварят болезнено

Не разпознава

Не би ги догонила

Луната е събрала толкова белези, че те сега са лицето й

Във ветровитите нощи Тя се докосва сама с белезникави пръсти

Пропуска погледа на луната под ленената си дреха

Така се потапят в едно и също дълбоко езеро,

а на сутринта се забравят като кратки пустинни миражи, 

Оазиси за онези, които повярват

***

Тънкостенната плът едва обгръща пламтящата кръв

готова да се прокъса пред лъжесвидетел или неверник

Две дълбоки очи са на път да се затворят, да престанат да бъдат прозорец

Ще трябва да повярваш, че вали, защото те няма да доказват слънцето повече

Кръжа над отровния цвят, докато не ме ужили с ухание

Плаче ми се, защото вече боли да пиша с пръсти в пясъка

на твоето опустяло сърце, което не ме прочита до края 

което не отговаря на последния тласък

къде си докато Луната прониква

или изчакваш да станеш част от тъжна процесия

в края

Удавниците не ги погребват

и обичащите - също...