слънце

отново се чувствам сънена и неизясненена
но съм вън от проблемите :)

и все пак...
Строя тъжен мост с двадесет думи
и понеже не съм в самото начало
въздуха не ми стига да кажа колко. е малко
което очаквам до края
този мост извървява
реката причаква ме някъде и пак продължава
а аз се скъсявам все повече ... от обич към някого

невъзможните сънища всъщност са самото сбъдване
непознатите са снизходителни към пробитата цялост,
която изтича от мене като от улеи...като скрито слънце
в дъждовно време промушвам лъчите - сноп от надежди
няколко имена и очакване, едно име, създало цялото ми тежко мълчание
горя в свой собствен огън...как да кажа, че от него паля конфетите,
от него кипва кафето

високо...на моста...високо в издълбаната къща...искам невъзможното слънце