тогава усещаш
обладал те е ням човек,
който живее
заради твоя жест,
от когото погледа
натежава
тогава усещаш
в тебе един мъртвец,
който се е опитал
да проговори
с един поглед
в един жест
да се сбогува
особено
----
тежиш на желанието ми
да ме притежаваш
не искаш ли?
и аз не се осмелявам.
---
те винаги се усмихват красиво
но не умеят да обещават
непоправимо като закономерност...
---
пиша ти, защото вали.
пиша ти - да усетиш, че вали...
въздуха е озонов и сладък, вдишваш го и валят мсли...
мислите се раждат от музика като тази ... на дъждовните капки
когато ти пиша очите ми милват проблясващите прозорци
през две улици светва и угасва фенер
нали си виждал как се потапя и къпе всяка подробност
как се размазва в погледа
водата е фина леща, гледайки през нея обикваш света
пиша ти, защото Обиквам...
а всеки от нас се разпилява така
и не е ли това дъжд?
пиша ти - да го усетиш
да, точно сега съм твоят облак
аз ще ти дам думите непринудено
искрено ще валя, ще е хубаво...
ще мирише на озон и топли керемидени покриви
а лампите ще се къпят разголени
и проискряващи под едрите капки
хиляди светли стонове
на светещи нощни създания
със сигурност с нещо женствено в тях
голота и песен на едри капки
...
пиши
