Wednesday, June 21

някои стари неща от 2003а

Аз живея със Себе си.
В живота ни има много лица, все интересни фигури.
Цветно е. Дори се усмихвам, но за действието това няма значение.
Себе Си е голямо дете.
В главата й има цели вселени от думи, но те се въртят само около едно слънце.
Аз съм по-свободна. И по-зряла. Когато излизам се обаждам на Себе си и тя заключва вратата отвътре. Все я е страх, че някой ще я отмъкне.
Понякога й казвам: "Себе си,престани да се плашиш!",но ползата е същата като да излезеш и да викнеш :"Дъжд,спри да валиш!"
Аз се развивам, както казват вървя напред", Себе си претърпява метаморфози.
Дълго време беше скала, но така ерозира, че веднъж, когато се прибрах я заварих прилична на някакво странно сирене - на дупки.
Тя обясни, че условията я разяли и престана да ми говори...
Казах Ви, голямо дете е!
Оня ден се заинати и викна :"Има Любов!Има,има,има!"
Но аз виждам колко уязвима е Себе си и й се карам затова...
"Добре, де - крещя й - така е! Колкото повече си Себе си, толкова повече те нараняват.
Трябва да си Аз, като мен!!!"
Един ден пламна пожар. Себе си нададе вик: "Аз, ти си студена, потуши пожарът, угаси го!!" Завтекох се. Спасих я.
Днес се чувствам виновна. Спасих я, за да страда отново.
-Себе си, повече няма да ти помагам!!
Себе си не ме чу. Бе станала на медуза...
Не я приближих, защото се уплаших, че ще ме опари.
Себе си най-сетне се приспособи към тоя свят.

Излязох и заключих вратата отвън...


/ / /

Когато разбереш, че изходът никога не е бил изход и че отникъде не си излязъл, защото тук, където си бил е същото като там, където си сега - а там няма врати - чувстваш объркването, за което е виновно това досадно съществуващо пространство, Ти се хващаш за Времето. Като корабокрушенец(пространствокрушенец)...
И разбираш, че е нямало Някога и трябва да се задържиш вечно в сега, за да угодиш на часовата зона и за да изпълниш задачата в рамките на 12 малки точки и пресичащите ги стрелки...
Уморена и объркана съм. Искам от себе си това, което друг ще получи. Няма да има спечелили. Няма да изгубя. Няма да има борба...
Само времето, в което трябва да се побера...Само дванадесетта точки и пресичащите ги стрелки.
И ако изпълня задачата, речникът сам ще се отвори на думата "разумно", а в мен ще лумне пожар.
Той ще изгори издяланите ми почти нови фантазии - и аз отново ще бъда "спасена" от времето, онова, което ме убива и същевременно ме въвлича в тази сериозна, опустошаваща всичко игра...И аз я играя...


/ / /


стига да има някой като мен, който никога не стига
дъното...
просто дълбини без край...а после слънчева струя...
ще се напия...от щастието, че съм където и да е...

кръжа наоколо и се забравям....

олекотена безформеност напомня всесилни криле.
ти с мен.


когато и да се случи...

/ / /

истина битие бог природа време свобода

Ако

Ако
бог бе истина то време нямаше да има и битие не би било предмет на хиляди въпроси оставащи без отговор.
Ако
човек бе свободен, господ нямаше да има, а само природа, в която не се раждат грешки.
Ако
човек прозре истината в рамките на времето, то живота щеше да губи хората, а не те него.
Ако понятията можеха да дават точните отговори, така добре, както се и взаимосвързваха, то човеци нямаше да има, а само неоспорими истини.



.

нрав?ственост

съв
__падащо

натрупай омразата си другаде
преди да съм превзела болката ти
с моята в чудовищно съотношение

.....

разхвърляност

--- цветни захарни клечки


щурците пеят

въртележка


страшен филм с дълги пейзажи

плътен мрак

тъмноока жена в стая с дървени мебели


тъжна къща
скърцане
шум от движение

остър молив - черни извивки за букви


дълги пръсти - големи очи
лилави хълмове
ти къде си

  © Blogger template por Emporium Digital 2008

Voltar para o TOPO